Решение № 67 от 22.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502565 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 92141/15.11.2024 г. при ВРС, подадена от „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- Decatlon, с ЕИК 201811997, Варна, чрез пълномощника адв. К., срещу Решение № 3870/01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 6325/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. Н. Д., ЕГН **********, на длъжност „Ръководител търговска експлоатация“ в магазин на „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 268, извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да заплати на Д. Н. Д. сумата от 15 816.60 лева, обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, считано от 26.03.2024 г. до 26.09.2024 г., поради незаконното уволнение, извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като счита същото и за необосновано. Излага, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е установил фактическата обстановка по случая. Счита, че на 03.03.2024 г. Д. Д. е извършил нарушение на трудовата дисциплина, като е дал указания на Р.К. да вдигне шестте бутона на ролетна щора № 6 и № 7, като оспорва изводите на съда, че това нарушение не е включено в обективните предели на издадената заповед за уволнение. Излага, че причина за възникналия на 09.03.2024 г. пожар в магазина е дефектирал мотор на метална ролетна врата, който е дал на късо и е предизвикал 1 запалването, като за проблема със щорите са налице доказателства, установяващи, че същият е възникнал още на 03.03.2024 г. Твърди, че именно по нареждане на ищеца св. К.а е вдигнала шестте броя бушона на ролетната щора № 6 и № 7. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че св.

К.а и неин колега без разпореждане на ищеца са влезли в техническото помещение, за да вдигнат щорите. В жалбата се сочи още, че ищецът не е предприел никакви действия по обезопасяване сигурността в магазина.

Оспорват се изводите на съда, че по делото не е доказано извършено от Д. Д. тежко нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на наказание „уволнение“. Твърди се нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, извършено от страна на ищеца чрез бездействие. Нарушение и на чл. 187, ал.

1, т. 5 КТ чрез извършено неправомерно действие на 03.03.2024 г. – даване на указания до друг служител в нарушение на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се и неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и определени в дл. характеристика на служителя. В жалбата се оспорва решението и в частта относно предявения иск за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, като се сочи, че нито периодът на оставане без работа, нито размерът на обезщетението са били доказани. По делото била представена единствено служебна бележка от Агенция по заетостта, но не и трудова книжа, от която да се установи дали в действителност служителят е останал без работа. Въззивникът оспорва, че доказателствената тежест за установяване размера на дължимото обезщетение е за ответника, както е приел първоинстанционният съд в решението си. Излага, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 2442.24 лева, а не както е приел съдът 2636.10 лева. Твърди, че решението е постановено при липса на мотиви.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

Становището на въззиваемата страна Д. Д., изразено чрез адв. Я., е за неоснователност на въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като правилно е установил фактическата обстановка. Оспорва да е давал указания за вдигна на бушоните. Относно командировката в гр. София излага, че същата е задължение по длъжностната му характеристика и е била планувана много преди инцидента. Твърди, че е подал сигнал за случилото се на специализирана фирма още на 04.03.24 г. Оспорва да е извършил грубо нарушение на трудовата дисциплина, което да налага най-тежкото наказание „уволнение“. Сочи, че всички задължения по дл. характерстика са изпълнени в цялост, като е предприел незабавни действия по осигуряване безопасността на трудовото място. Счита, че представената пред ВРС бележка от Агенция по заетостта е достатъчна да установи твърденията, изложени в исковата молба за оставане без работа през процесния период. Относно определения размер на дължимо обезщетение излага, че съдът правилно е взел предвид последното трудово брутно възнаграждение на месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. Моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивникът чрез адв. К. поддържа депозираната 2 въззивна жалба.

Въззиваемият лично и чрез адв. Я., поддържа отговора на въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС са предявени обективно кумулативно съединени искове от Д.

Н. Д. срещу „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1, и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението на ищеца от длъжността „Ръководител търговска експлоатация“ в магазин на „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- магазин Decatlon Варна, находящ се в гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ 268 за незаконно, неговата отмяна, както и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 26.03.2024 г. до 26.09.2024 г. в размер на 15 816.60 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на валидно сключен трудов договор № 4/29.05.2020 г. ищецът е заемал длъжността „Ръководител търговска експлоатация“ в магазин на „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД магазин Decatlon Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 268. На 26.03.2024 г. била издадена Заповед за прекратяване на трудов договор № 41б, която не била подписана от работника, а под нея били положени подписите на свидетелите Р.К. и М.Б.. Като конкретна причина за прекратяване на трудовото правоотношение сочи, че на 03.03.2024 г. след края на работното му време -17.00 ч., като изпълняващ задълженията му останала Р.К., която била дежурен мениджър, като около 20.00 часа тя информирала в групата им във Вайбър, че има проблем със металните ролетни щори на магазина и те не могат да се затворят. Той отговорил, че вероятно проблема е в предпазителите на ел. таблото и дал информация в кореспонденция във Вайбър какво трябва да се направи кои са проблемните бушони. Дежурните на свой ред решили да влязат в техническото помещение и сами, без услугите на оторизирана фирма, да вдигнат бушоните на ролетните щори, без да спазят регламента и процедурата изготвена от него. По-късно в кореспонденцията дежурния потвърдил, че всичко е наред и щорите работят. Металните щори на магазина били спуснати след края на работното време и магазинът бил затворен успешно. Отивайки на работа на следващият ден-04.03.2024 г. ищецът направил оглед и установил, че видимо системите са в изправност. На 05.03.2024г. той въпреки това подал сигнал до фирмата, с която има сключен договор за поддръжка на тази система, които да дойдат и да направят оглед на място. Регламентът за сигурност забранявал да се пипат, включват, изключват или манипулират по какъвто и да е начин електрическите табла и механизми на системите от служители. За всяка от тях имало компетентна фирма и техници, които отговарят за ремонта и поддръжката. Въпреки инструкциите, с които били запознати всички служилите, Д. отново е дал указания нищо да не се пипа, и че техници от фирмата по ремонта ще дойдат на място за проверка на изправността на щорите. На 05.03.2024г. ищецът заминал за София, където присъствал на среща на регионалните мениджъри от цялата страна. Връщайки се на работа на 08.03.2024г. той присъствал лично на огледа от страна на 3 лицензираната фирма за електричеството, които са приели сигнала за проблем на 05.03.2024г., но физическия оглед от тях е извършен именно на сочената дата. Констатирано било, че от ролетната щора излиза дим и се налага да бъде извършен оглед от друга лицензирана фирма. Пристигнал техник и от друга фирма, но проблемът е следвало да се отстрани следващият понеделник. До тогава били дадени изрични допълнителни указания от страна на Д. щорите да не се спускат, да не се вдигат, изобщо по никакъв повод да не си пипат щорите и механизмите за тях, още повече че техниците са изключили ел. захранването им. Металните щори на магазина са останали вдигнати след края на работното време на магазина, което не било проблем за сигурността, тъй като имало и други защитни механизми-СОТ и непрекъснато видео наблюдение и физическа охрана и за подобна ситуация имало одобрен регламент за действие. На 09.03.2024г. дежурни мениджъри в обекта били Р.К. и Росен Петров. През деня ищецът не бил уведомен за възникнали проблеми, докато около 20.40 ч., излизайки от банята, видял вижда, че има пропуснати 2-3 обаждания от нея. След като върнал обаждането на К.а, тя му съобщила че са опитали да спуснат металните щори след инструкция от Г.Д.-дежурен мениджър, който е казал да вдигнат бушоните на щорите. След проведения с нея разговор той разбрал, че К.а е подала сигнал и на обекта са пристигнали пожарна, полиция и е информирала кризисния щаб на Декатлон, както и е следвала изготвените процедури от него при възникване на авария и евакуация на обекта. Пристигналите служители на противопожарна безопасност са обезопасили обекта, бил съставен протокол за щетите, които са изгорели в размер на около 10 000 лв. На следващия ден-неделя, въпреки че не е трябвало да бъде на работа, ищецът в 6:00 ч. сутринта пристигнал в магазина бил на разположение на всички служители за почистване и подреждане.

Същевременно Д. се заел и с организиране на ремонта, като в рамките на 3-4 дни всичко било подменено, безопасно и е в изправност. Твърди, че записаното в мотивите на заповедта, че е разпоредил да вдигне шестте броя бушони на ролетна щора № 6 и № 7 не отговаря на истината, защото ищецът не е знаел, че служителите не са спазили изготвената процедура за работа в техническите помещения, която гласи, че само в присъствието на оторизирана фирма може да се пипа по таблата. Оспорва да е спазена процедурата по даване на писмени обяснения. Въз основа на изложеното сочи, че наложеното наказание уволнение не отговаря на изискванията на чл. 190, ал. 1, т.7 от КТ.

Всички задължения по разписаните протоколи и по инструктаж за безопасност на служителите били изпълнени в пълен обем от ищеца, поради което наложеното дисциплинарно уволнение било несъразмерно тежко спрямо неголямата тежест на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, предвид конкретните обстоятелства. По посочените съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба се оспорват като недопустими и неосноватлени исковите претенции. Ответникът твърди, че ищецът е допуснал тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ.

Оспорва твърдения, че Р.К. и неин колега сами са решили да влязат в техническото помещение и да вдигнат бушоните на ролетните щори, без да спазват регламента и процедурата за подобни ситуации. Оспорва още, че на 08.03.2024 г. ищецът е дал изрични допълнителни указания щорите да не спускат, да не се вдигат и да не се пипат. Излага, че не е предприел никакви 4 действия за отстраняване на проблема в периода от 03.03.2024г. до 08.03.2024 г. На следващо място твърди неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила – 187, ал. 1, т. 3 от КТ чрез бездействие в посочения период, а когато е възникнал пожара на 09.03.2024 г. той е бездействал да предприеме действия, произтичащи от функционалните му задължения, като по този начин е застрашил живота и здравето на служителите в магазина и е довел до увреждане на имуществото на работодателя. Твърди нарушение и на чл. 187, ал. 1,т.5 от КТ, тъй като не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, описани в правилник за вътрешния трудов ред на дружеството към 10.09.2020 г. На следващо място твърди, че при изготвяне на Заповед № 49/26.03.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. Н. Д. не е допуснато нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ и при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Оспорва да е допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят е изискал писмено и устно писмени обяснения от служителя, но ищецът е отказал да даде такива. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.