Решение № 187 от 19.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ботевград, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Н. Гражданско дело № 20231810101466 по описа за 2023 година

С исковата молба от „У.Б.“ АД срещу Ц. Х. Т. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във р. с чл. 415 ГПК във вр. с чл.

79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД за следните суми: 1.) 425,76 лв. – главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 671/7837/R3292553 от 18.05.2021 г.; 2.) 14,14 лв. – мораторна лихва за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 11.11.2022 г.; 3.) 15,78 лв. неустойка за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 11.11.2022 г.; 4.) 1,01 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 11.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022 г.

(датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното изплащане на задължението. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми, предмет на Заповед № 1285/14.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д. № 2034/2022 г. по описа на РС – Ботевград. Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 671/7837/ R3292553 от 18.05.2021 г. По този договор ответникът усвоил 400 лв., като цялата главница следвало да се погаси до 18.05.2022 г., чрез анюитетни вноски, дължими на всяко 18-то число от месеца, считано от 18.06.2021 г. и включващи лихва. Длъжникът не погасил задължението си през месец май 2022 г., поради което същото станало изцяло изискуемо от 18.05.2022 г.

1

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор, чрез особения си представител. Намира, че исковите претенции над размера на представената главница от 400 лв., са недопустими. По същество счита исковите претенции за неоснователни. Задължението било изплатено.

В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си. Особеният представител на ответника заявява, че поддържа възраженията и исканията си от отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 671/7837/R3292553 от 18.05.2021 г., ведно с Общи условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договор за овърдрафт, се установява, че страните по делото са се договорили на ответника да се предостави потребителски кредит под формата на овърдрафт в размер на 400 лв., усвояван по разплащателна сметка. Годишният лихвен процент (ГЛП) е 9 %; ГПР е 21,7059 %, а общата сума за връщане е 478,10 лв. Уговорена е неустойка при забава в размер на 10 %. Срокът за погасяване е до 18.05.2022 г. В т. 15.1.12 е уговорено, че общите условия са неразделна част от договора. Съгл. чл. 29 от Общите условия, кредитът може да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно изискуем на предвидените в договора, ОУ и закона основания, включително и при просрочие на всяка една, която и да е от дължимите вноски по кредита.

В Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договор за овърдрафт се възпроизвеждат същите параметри, заложени в индивидуалния договор за банков потребителски кредит, а именно: масимален лимит на овърдрафта – 400 лв., годишен лихвен процесн (ГЛП) – 9,00 %, годишен процент на разходите (гпр) – 21,7059 %. В графа „6.Разходи, дължими при просрочени плащания се съдържа препратка към раздел III от ОУ, като се сочи, че при неиздължаване на главница (изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт) и/или лихви, цялата ползвана, но неиздължена част над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с обезщетение (неустойка) за забава като процент в съответствие с приложимата законна лихва.

Според Извлечение от счетоводни книги от 11.11.2022 г. общо дължимата сума по договора е 456,69 лв., от които 400 лв – главница, 25,76 лв. – надхвърлен лимит, 30,93 лв. – дължими лихви.

При съвкупния анализ на Писмо изх. № 07441/13.10.2022 г.; Протокол от 14.09.2022 г.; Придружително писмо изх. № 05268/27.07.2022 г., разписка и покана за доброволно изпълнение, всички по описа на ЧСИ Натлия Дангова, рег. № 793, се 2 установява, че след изтичане изтичане срока на процесния договор (18.05.2022 г.) ищцовото дружество е изратило покана за доброволно изпълнение до ответника, връчена му лично при отказ, в която се посочвва глобалния размер на дълга към 05.07.2022 г. и се сочи, че кредитът е изцяло изискуем.

Според заключението по съдебно – счетоводна експертиза, съгл. счетоводните книги на ищцовото дружество главницата е усвоена от ответника чрез овърдрафт по разплащателна сметка, а дължимите от ответника суми отговарят като размер и период на исковите претенции. Съдът се доверява на заключението по ССчЕ като обективно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във р. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „У.Б.“ АД по договор за кредит; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита на ответника (усвояване на кредита); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания.

Между страните по делото е възникнало валидно кредитно правоотношение по силата на сключения помежду им Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 18.05.2021 г., подписан и от двете страни, незраделна част от който са общите условия.

Сумата по кредита е усвоена чрез овърдрафт по разплащателна сметка на ответника, като кредитният лимит от 400 лв. е надвишен с 25,76 лв., т.е. усвоената главница е в общ размер от 425,76 лв. Посоченото е изводимо от заключението по съдебно – счетоводната експертиза.

Вземането на ищеца за главница към 11.11.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е с настъпила изискуемост, тъй като срокът за погасяване е изтекъл на 18.05.2022 г.

В заключение изскът за главница е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.

По иска за мораторна лихва

С оглед акцесорния характер на задължението за мораторна лихва и предвид основателността на иска за главница, основателен се явява и искът по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД. За исковия период от 22.06.2022 г. до 11.11.2022 г., изичислен върху главницата от 425,76 лв., с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен в 3 предявения размер от 14,14 лв.

По исковете за неустойка

Ищцовото дружество отправя претенция за неустойка върху просрочената главница и за неустойка върху редовната лихва. Исковете за неустойка са неоснователни, поради следните съображения:

И обезщетението по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, и неустойката по чл. 92 ЗЗД представляват обезвреда за забавено, закъсняло изпълнение. Разликата между двете се състои в това, че обезщетението по чл. 86 ЗЗД се дължи по закон и зависи от размера на вредите, а неустойката представлява предварителна, изначална уговорка между страните по договора за размера на сумата, с който изправната страна ще бъде възмездена за неточното изпълнение. В съдебнта практика трайно и последователно се застъпва становището, че кумулиране на неустойка и обезщетение за вреди е недопустимо за едно и също неизпълнение (в този смисъл Решение № 68/09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г. на ВКС, ТК, I-во т.о., докладчик съдия Т.К.;

Решение № 270/01.04.2005 г. по т.д. № 535/2004 г. на II-ро т.о, ВКС; Решение № 230/13.07.2011 г. по т.д. № 1088/2009 г. на II-ро т.о., ВКС; Решение № 157/02.11.2023 г. по гр. д. № 4321/2022 г. на ВКС, III ГО и др.). Право на кредитора е да избере дали да се удовлетвори от уговорената неустойка или да претендира мораторна лихва.

Противното би довело до несправедливо и необосновано облагодетелстване на кредитора, тъй като същият би получил два пъти плащане за едно и също неизпълнение. Присъждане на неустойка и на обезщетение по чл. 86 ЗЗД е мислимо само в хипотеза, при която вредите от неизпълнението надхвълят като размер уговорената неустойка, и то само за разликата над неустойката до пълния размер на вредите, какъвто процесният случай не се твърди да е. Ето защо исковете за неустойка са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в заповедното и в исковото производство има ищецът. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 1202,88 лв. (хиляда двеста и два лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 216,00 лв. – държавна такса, 384,00 лв. – депозит за вещо лице, 384,00 лв. – депозит за особен представител и 218,88 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 150,72 лв. (сто и петдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 24 лв. - държавна такса и 126,72 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Ц. Х. Т. с ЕГН: **********, адрес: * със седалище и адрес на управление: *, сумите: 425,76 лв. (четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) – главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 671/7837/R3292553 от 18.05.2021 г.; 14,14 лв. (четиринадесет лева и четиринадесет стотинки) – мораторна лихва за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 11.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1285/14.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д. № 2034/2022 г. по описа на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от 15,78 лв. (петнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) - неустойка за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 11.11.2022 г. и 1,01 лв. (един лев и една стотинки) – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 11.11.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Х. Т. с ЕГН: **********, адрес: * със седалище и адрес на управление: *, сумата от 1202,88 лв. (хиляда двеста и два лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 216,00 лв. – държавна такса, 384,00 лв. – депозит за вещо лице, 384,00 лв. – депозит за особен представител и 218,88 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 150,72 лв.

(сто и петдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 24 лв. държавна такса и 126,72 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на преписи на страните!

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5