Решение № 911 от 10.07.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 10.07.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1143 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Агенция за събиране на вземания”

ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 25.06.2015г. е бил сключен между „БНП

Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата Договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г., по силата на който първия отпуснал на втората сумата от 4 500.00 лева. Кредитополучателката се съгласила да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 157.50 лева. В договора за потребителски кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 8 134.92 лева, включващ главницата, таксата ангажимент и договорна лихва в размер на 3 477.42 лева. Ответницата се задължила да върне кредита на 36 броя равни месечни погасителни вноски в размер на 225.97 лева всяка – първата вноска с падеж 05.08.2015г., а последната с падеж на 05.07.2018г. Кредитополучателката не е изпълнила задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5 от условията към договора, поради неплащане в срок на две и повече погасителни вноски, считано от 20.08.2017г. към която дата е бил падежът на 26-та погасителна вноска. На основание чл.5 от условията към договора на ответницата била начислена и лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска, а именно в размер на 209.21 лева за периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г. На 17.11.2017г. било подписано Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-11330695 от 24.11.2017г., изпратено чрез Български пощи на посочения й в договора адрес, което се върнало в цялост, като неполучено. Изпратил на 18.09.2018г. второ уведомително писмо чрез куриер на посочения в договора за кредит адрес на длъжника, но същото отново се върнало в цялост като неполучено. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите от 2 333.91 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г.;

326.41 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.07.2017г. до 05.07.2018г. и 209.21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 08.11.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС.

Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата В.В.П. призована по регистрираните й постоятен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответницата и тя не поражда действие за последната, поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо В.П.. Оспорва и исковете по размер.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2015г. е бил сключен между „БНП

Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата Договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г., по силата на който първия отпуснал на втората сумата от 4 500.00 лева, а кредитополучателката се съгласила да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 157.50 лева. В договора за потребителски кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 8 134.92 лева, включващ главницата, таксата ангажимент и договорна лихва в размер на 3 477.42 лева, която парична сума ответницата се задължила да върне на 36 броя равни месечни погасителни вноски в размер на 225.97 лева всяка – първата вноска с падеж 05.08.2015г., а последната с падеж на 05.07.2018г. Кредитополучателката не е изпълнила задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5 от условията към договора, поради неплащане в срок на две и повече погасителни вноски, считано от 20.08.2017г. към която дата е бил падежът на 26-та погасителна вноска. На основание чл.5 от условията към договора на ответницата била начислена и лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска, а именно в размер на 209.21 лева за периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г.

На 17.11.2017г. било подписано

Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-11330695 от 24.11.2017г., изпратено чрез Български пощи на посочения й в договора адрес, което се върнало в цялост, като неполучено.

Изпратил на 18.09.2018г. второ уведомително писмо чрез куриер на посочения в договора за кредит адрес на длъжника, но същото отново се върнало в цялост като неполучено. Тези две уведомления са приложени и към исковата молба, като същите са били връчени на назначения на ответницата особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.57 от делото.

Ищцовото дружество за дължимите суми по договора за потребителски кредит подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си. Тези факти не подлежат на доказване.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е направила нередовни плащания по процесния кредит в общ размер на 5 441.00 лева. По изчисления на вещото лице и съобразявайки уговорения ред в чл.7 от условията към договора, с платените суми са погасени изцяло задълженията по погасителна вноска № 1 с падеж 05.08.2015г. до № 23 с падеж 05.06.2017г. и част от погасителни вноски № 24 с падеж 05.07.2017г. до № 25 с падеж 05.08.2017г.

След 14.08.2017г. ответницата не е направила никакви плащания на задълженията си по процесния договор. На 20.08.2017г. кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на процесния кредит, тъй като ответницата е направила нередовни плащания – след платената сума на 12.05.2017г. е направила плащане на 14.08.2017г., а към тази дата са били дължими 3 погасителни вноски – част от вноска № 23 с падеж 05.06.2017г. в размер на 56.31 лева, и вноски № 24 с падеж 05.07.2017г. до № 25 с падеж 05.08.2017г. изцяло. Застрахователната премия на застраховка „Защита на плащанията” не се претендира в пълен размер, а се претендира по погасителни вноски от № 1 до № 28 с падеж 05.11.2017г. в общ размер на 705.60 лева. След датата на извършване на цесията, до датата на изготвяне на експертизата, няма извършвани други плащания от страна на кредитополучателката. Към датата на образуване на заповедното производство – 08.11.2018г. са дължими следните суми по договора за потребителски кредит:

2 090.31 лева – главница и включени към нея 75.60 лева застрахователна премия на застраховката „Защита на плащанията” или общо начислена главница в размер на 2 165.91 лева и 326.41 лева – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017г. до 05.07.2018г. С извършените плащания от страна на ответницата е било прието от кредитора, че е била заплатена Застрахователната премия на застраховка „Защита на плащанията” в размер на 630.00 лева, която е включена в дължимата главница и от тези застрахователни премии остават дължими 75.60 лева.

В претендираната от ищцовото дружество главница в размер на 2 660.32 лева, са включени както неизплатени застрахователни премии на застраховка „Защита на плащанията”, така и 168.00 лева – начислена такса за разноски за събиране на вземането, която такса е била регламентирана в Тарифата на таксите на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Първоначалният кредитор не е предоставил за проверка на вещото лице по експертизата Тарифа на таксите, приложема към процесния кредит, от където да се види как е регламентирано начисляването и плащането на разноските за събиране на вземането по потребителските кредити. В предоставената на вещото лице справка се съдържа само подробен погасителен план към договора и справка за платените суми от ответницата. В т.5 от условията на договора е казано, че размерът на разноските за събиране на вземането се определя от управителния орган на дружеството и се публикува на интернет страницата на компанията.

Вещото лице е извършило проверка, но не е намерило такава в интернет страницата на компанията. Във втори вариант вещото лице прави изчисления, че ако се приеме, че по договора с платените от ответницата парични суми са платени и разноски за събиране на вземането в размер на 168.00 лева и с тази сума е намалена платената сума за главница по кредита, то към датата на образуване на заповедното производство – 08.11.2018г. са дължими следните суми по договора за потребителски кредит: 2 258.31 лева – главница и включени към нея 75.60 лева застрахователна премия на застраховката „Защита на плащанията” или общо начислена главница в размер на 2 333.91 лева и 326.41 лева – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017г. до 05.07.2018г. Лихвата за забава върху сумата от 2 492.32 лева, формирана от 2 165.91 лева + 326.41 лева договорна лихва, за периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г. възлиза в размер на 307.39 лева, а във втория вариант лихвата за забава върху сумата от 2 660.32 лева, формирана от 2 333.91 лева + 326.41 лева договорна лихва, за периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г. възлиза в размер на 328.10 лева.