Разпореждане № 11745 от 10.09.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Частно гражданско дело 4077/2026
- Вид
- Разпореждане № 11745
- Подписан
- 10.09.2026
- Състав
- Даяна Стоянова Василчина
Други актове по делото
- Заповед за изпълнение № 1940 от 10.09.2026 · Даяна Стоянова Василчина
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11745 гр. Плевен, 10.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даяна Ст. Василчина като разгледа докладваното от Даяна Ст. Василчина Частно гражданско дело № 20264430104077 по описа за 2026 година
Производството е образувано въз основа на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от *** ** *** ЕООД, ЕИК:********** срещу Д. Д. К., ЕГН:********** за заплащане на следните суми: 102.26 евро главница; 21.00 евро - мораторна лихва за периода от 10.01.2025 г. до 11.08.2026 г.; 3.07 евро - договорна лихва за периода от 10.12.2024 г. до 09.01.2025 г.; 33.19 евро - такса по събиране на вземането;
35.79 евро - неустойка за непредставяне на обезпечение и 127.00 евро неустойка за забава по договора.
С Разпореждане № 11357 / 03.09.2026г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е указал на заявителя че следва в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото разпореждане с писмена молба да отстрани констатираните в заявлението нередовности, като конкретизира на какво основание иска плащане на сумата от 33.19 евро, за какви услуги е претендирана таксата, въз основа на кои договорни клаузи и кога е настъпила нейната изискуемост, както и да конкретизира вземането си за 127.00 евро неустойка, като наведе твърдения въз основа на кои договорни клаузи се дължи претендираната сума и кога е настъпила нейната изискуемост и за какъв период се претендира неустойката за забава.
С разпореждането на заявителя са указани последиците при неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания, а именно, че заявлението ще бъде отхвърлено.
С молба с вх.№ 27760/10.09.2026г. заявителят *** ** *** ЕООД, ЕИК:********** е конкретизирал, че оттегля заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 33.19 евро - такса по събиране на вземането. В молбата е посочено, че неустойката в размер на 35.79 евро се претендира на основание чл. 29 от Договора, поради неизпълнение на задължението, посочено в чл. 19 за непредоставяне на договореното обезпечение в 3-дневен срок, както и че неустойката в размер на 127.00 евро 1 се претендира на основание чл. 30 от Договора, поради неизпълнение на договорно задължение и при неизпълнение на плащане на дължимата сума в срок, като неустойката е в размер на 1% от размера на просочената сума.
Съобразно нормата на чл.411, ал.2 от ГПК, съдът задължително преценява, в заповедно производство, при разглеждане на заявлението за изпълнение по чл. 410 от ГПК, дали са налице условията за уважаване на искането.
След извършена служебна проверка, съдът намира, че следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение в частта относно искането за присъждане на 35.79 евро - неустойка за непредставяне на обезпечение, както на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, така и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, доколкото искането за посочените суми е в противоречие със закона и/или добрите нрави, и се основава на неравноправни клаузи.
Съгласно чл.92, ал.1 о т ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, регламентирана в чл.5 от договора, противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и 2 неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. От непредставянето на обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора. Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечение или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такава клауза и възможността задължението за неустойка да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото връщане, а да получи сумата от неустойката.
Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да оскъпи кредита за сметка на потребителя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5 от договора. Поради изложеното съдът намира, че претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следа да се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и издаване на заповед за изпълнение в посочените части на заявлението следва да бъде отказано, поради констатирана от съда нищожност на клаузите, като противоречащи на закона, на добрите нрави и като неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
3
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за отказаните вземания.
По отношение на вземането за такса по събиране на вземането в размер на 33.19 евро, съдът намира, че с оглед заявения отказ от заявлението в тази част производството следва да бъде прекратено. Молбата за отказ от иска в тази част е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, поради което следва да бъде уважена, а производството в тази част - прекратено на осн.чл.233 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съразмерно на отхвърлената част от заявлението, в полза на заявителя следва да бъде присъдена сумата от 9,30 евро за държавна такса, както и сумата от 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение.
На осн.чл.413, ал.2 от ГПК разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд – Плевен.
По изложените съображения и на осн.чл.411, ал.2, т.1, вр.чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 и чл.128, т.2 от ГПК, съдът
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с вх.№ 26900/03.09.2026г., депозирано от *** ** *** ЕООД, ЕИК:********** срещу Д. Д. К., ЕГН:********** за заплащане на следните суми: 35.79 евро неустойка за непредставяне на обезпечение.
УКАЗВА на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК на заявителя “*** ** ***“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №81В, ап.3, ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си против длъжника Д.
Д. К., ЕГН:********** за заплащане на сума в размер на 35.79 евро неустойка за непредставяне на обезпечение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Окръжен съд – Плевен.
ПРЕКРАТЯВА на осн.чл.233 от ГПК производството по ч.гр.д.
№4077/2026г. по описа на Районен съд - Плевен по отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с вх.№ 26900/03.09.2026г., депозирано от *** ** *** ЕООД, ЕИК:********** срещу 4
Д. Д. К., ЕГН:********** за заплащане на сумата от 33,19 евро - такса по събиране на вземането, поради извършен отказ.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Плевен.
Да се издаде Заповед за изпълнение за останалите посочени в заявлението суми.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5