Решение № 943 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110205917 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя Е.Г.Е. чрез адв. К. А., със съдебен адрес: област ***, срещу Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504788019, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на основание чл.

179, ал. 3б, вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Настоящото производство е образувано след като с Решение № 13176/15.04.2025 г., постановено по КНАХД № 2129/2025 г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав, е отменено Решение от 11.11.2024 г., постановено по НАХД № 12713/2024 г., по описа на СРС, НО, 112-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

1

Жалбоподателят не е доволен от издадения ЕФ, поради което моли за неговата отмяна като незаконосъобразен и неправилен. В тази връзка посочва, че към датата на извършване на нарушението - 13.08.2021 г. не е имало законова възможност за издаване на ЕФ за съответното нарушение, като в подкрепа на това се цитира разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП в редакцията, която е била приложима към момента на извършване на нарушението.

Посочва се, че нарушението е следвало да бъде санкционирано чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. На следващо място се сочи, че е настъпила законодателна промяна в чл. 10б, ал. 7 от ЗП в сила от 01.01.2024 г., която е приложима съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е по-благоприятна за нарушителя. Излагат се доводи за липса на надлежно описание на нарушението. Сочи се, че ЕФ бил издаден след изтичане на приложимите давностни срокове. Оспорват се фактическите констатации в ЕФ, както и техническата годност на устройството, заснело нарушението. Посочва се също така, че е нарушен принципът за пропорционалност, както и за наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна - редовно призована, изпраща процесуален представител, който моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения.

На 13.08.2021 г., в 13:51 ч., по път А-6 км 50+427, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ППС -влекач марка "***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, се движел в 2

Столична община, като за посоченото превозно средство изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Направена била справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик, на когото е регистрирано ППС и ползвател е жалб.

„***“ ЕООД. Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км 50+427.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на дружествотожалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

От изготвен доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения - фотоснимки било установено, че на посочените в ЕФ дата и място е регистрирано движение на процесния товарен автомобил-влекач, за което ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно писмо от „***“ АД и приложените към него справки, към 13.08.2021 г. бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег. № *** е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, или с изчерпана батерия, поради което не е предавало данни и информация за преминаването през тол сегментите по платената пътна мрежа в периода от 12:47 часа до 14:09 часа на 13.08.2021 г. Не са налице данни за закупувани маршрутни карти за деня на нарушението от каналите за продажба на маршрутни карти на „***“ АД, нито е налице информация за извършени плащания във връзка с нарушението.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, статични изображения - фотоснимки, справка за собственост, справки от АПИ 3 и от „***“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Настоящият съдебен състав намира, че процесният ЕФ е издаден при наличието на допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател, а това мотивира извод, че атакуваният санкционен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на формално основание, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност. Съгласно изричната разпоредба чл. 189ж, ал.

1 от ЗДвП в действащата към процесния случай редакция при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От горното следва, че ускорената процедура за санкциониране с ЕФ е приложима единствено за водачи /физически лица/, които управляват пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. В конкретиката на настоящия казус отговорността на жалбоподателя-юридическо лице /собственик/, въз основа на санкционната норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, относно пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, следва да бъде реализирана по общите правила в ЗАНН, а именно посредством съставянето 4 на АУАН и издаването на НП. Законът в действащата редакция, приложима към процесното деяние, изрично предвижда издаване на ЕФ, само при нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за такива по 179, ал. 3б от ЗДвП.

Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на ЕФ за това нарушение при липса на изрична норма за това, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо. След като е издаден ЕФ без да е предвидена в закона възможност за това, същият е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Механизмът за санкциониране на извършители на нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с ЕФ, различаващ се твърде осезателно от типичната административно-наказателна процедура и крайните правораздавателни актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления, следва да се прилага стриктно и единствено в изрично предвидените от законодателя хипотези, доколкото тази специфична правна уредба рефлектира върху принципа на състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност лице от възможността да вземе участие в производство преди да му бъде наложено наказание. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че върховната съдебна инстанция по административни дела в страната, макар и по друг повод, се е произнесла с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, че прилагането на визираната процедура "в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване". По изложените съображения съдът намира, че така издадения ЕФ следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

Наред с изложеното, съдът констатира, че от датата на осъществяване на соченото административно нарушение /13.08.2021 г./ до постановяване на решението от настоящия съд са изминали повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административнонаказателното производство на основание настъпила абсолютна давност. Макар и давността да не е изрично предвидена като основание за прекратяване на административнонаказателното производство, същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според 5 посочената разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага Наказателния кодекс /НК/. В този смисъл, процесният административноправен спор попада в хипотезите на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5, вр. ал.3 от НК.

В действителност към датата на изготвяне на съдебния акт според чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. (след изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г). От друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 о т НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание „глоба”, респ. имуществена санкция, както е в случая, възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието. Този срок в настоящият случай е изтекъл на 13.02.2026 г. В процесния случай, към датата на произнасяне на настоящата инстанция са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т. 3 от НПК, за които съдът следи служебно, доколкото чл.11 от ЗАНН по въпросите, касаещи давността, препраща към НК.

С точка 2 на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че по отношение на погасителна давност в административното наказване се прилага института на абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния Кодекс (НК), която в случая е изтекла.