Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 877 от 15.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3893/2023
Вид
Решение № 877
Подписан
15.02.2024
В сила
15.02.2024
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20231100503893 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 912 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 43336/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.

Б. Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че А. Б. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 2846,51 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2018 г. до м. 04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 81089, ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 375,93 лева, представляваща мораторна лихва върху горната сума за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., и сумата 52,95 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41286/2021 г. на Софийски районен съд. Отхвърлени са исковете за главница за топлинна енергия над уважения размер от 2846,51 лв. до пълния претендиран размер от 2871,17 лв., за законна лихва върху посочения неоснователен размер на главницата, за мораторна лихва над уважения размер от 375,93 лв. до пълния претендиран размер от 379,19 лв., както и за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 10,24 лв. за 1 периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковете.

Решението в частите, с които предявените искове са уважени, е обжалвано от ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв.

М. И., като неправилно и постановено в противоречие с трайната съдебна практика.

Излага се възражение, че ищецът не е доказал реалното доставяне на претендираното количество топлинна енергия на ответника, поради което последният не дължи заплащането му. Поддържа се в тази връзка, че поради липсата на доказателства общият топломер в сградата да е преминал изискваната от закона метрологична проверка в посочения в приетото заключение на СТЕ период, посочената в заключението сума за този период не е дължима от ответника. Сочи се, че след като количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който не е годно средство за търговско измерване, не може да се приеме, че е доказана по категоричен начин доставената в имота топлинна енергия в претендираното количество за исковия период – въз основа на извършен реален отчет на уредите. Излага се и възражение срещу извода на съда по направеното възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило искове за признаване за установено, че А. Б. Г. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41286/2021 г. на СРС, както следва: сумата 2871,17 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 81089, за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г., сумата 379,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2020 г., сумата 52,95 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., сумата 10,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от 14.07.2021 г. до изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответникът като собственик на гореописния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че в имота на ответника ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., но ответникът не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, както и цената на услугата 2 дялово разпределение, извършвана от лице по чл. 139 от ЗЕ в периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г. За посочените суми ведно с претендираните обезщетения за забава ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 41286/2021 г. на СРС заявлението било изцяло уважено и искът за установяване съществуването на вземанията по заповедта бил предявен при условията на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.

С писмения отговор, подаден от назначения при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника, се оспорват изцяло предявените искове. Излага се възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Алтернативно се излага възражение, че ответникът не дължи претендираните суми поради липса на валидно облигационно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия през процесния период. Поддържа се и довод, че не са представени годни доказателства за действителното количество доставяна топлинна енергия на абоната, поради което той не дължи заплащане на процесните суми. Представените от ищеца писмени доказателства съставлявали частни свидетелстващи документи по чл. 180 от ГПК, които нямали материална доказателствена стойност относно факта на реална доставка и количеството доставена топлинна енергия. Не били представени от ищеца доказателства за това какви са били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, нито доказателства, че действащите в този период цени на топлинна енергия са такива, че да обусловят заплащането именно на претендираната сума. Не били представени и доказателства за това, че исковата сума съответства на припадащия се за имота дял от стойността от дължимата от етажните собственици цена, и че за определянето й са спазени изискванията на чл. 139 и сл. от ЗЕ. Нямало и данни, че представеният договор с „ПМУ Инженеринг” договор да е действал през процесния период.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „ПМУ Инженеринг” ООД, което заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за исковите суми, като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между 3 страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Не се спори между страните, а се установява и от представения нотариален акт за покупко-продажба № 44/2001 г., че ответникът А. Б. Г. е бил собственик на апартамент № 80 в бл. 46, вх. Д, ет. 4, находящ се в ж.к. „Младост 1” в гр. София. Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена. След придобиването на собствеността върху имота – през 2002 г. ответникът е подал молбадекларация до топлопреносното дружество за откриване партида на посочения адрес.

В качеството си на собственик на топлоснабдения имот ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е длъжен да заплаща цената на доставяната топлинна енергия.

По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. С оглед на това е неоснователното направеното от ответника възражение за липса на облигационна връзка между него и ищеца по продажба на топлинна енергия.

С

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия 4 потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

С ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. пар. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.