Решение № 288 от 18.07.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 229 Година

2018,18.07. Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На четвърти юни Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав:

Председател:Антоанета Андонова –

Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 26 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Дека-Трейд“ ООД,ЕИК ********* ,със седалище гр. Пловдив чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.

Росица Попова с адрес на кантората гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо“ 56,ТЦ „Гранд“, ет.3, офис 3-65 е предявил иск против

„Термолукс-Радиатори“ ООД,ЕИК ********* със седалище гр. Бургас за установяване съществуването на изискуеми свои вземания към ответното дружество с общ размер от 411552 лв. по споразумение за разсрочено изпълнение на парично задължение от 16.03.2012 год. с нотариално заверени подписи на страните по него. Твърди, че общата сума е формирана като сбор от следните вземания: 300000 лв., представляваща главница по посоченото по-горе споразумение, и 111552 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху горната главница за периода от 26.03.2012 год. до 17.11.2015 год. Твърди, че за събиране на тези вземания се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под №

4463 от 19.11.2015 год. и изпълнителен лист от 20.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 7738 по описа за 2015 год. на

Районен съд гр.Бургас,с които също така му е присъдена и законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда-18.11.2015 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8231,04 лв. Проследява хронологията на взаимоотношенията между себе си, трето за производството по настоящото дело лице ,също търговец с фирма „Термо лукс“ ООД и взаимоотношенията между третото лице и ответника, като излага съображенията, които според него са довели до подписване на споразумението от 16.03.2012 год. Представя и ангажира доказателства. Претендира разноските в заповедното и в настоящото исково производство.

Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1,предл.1 във вр. с чл.

286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „Термолукс-Радиатори“

ООД, ЕИК ********* със седалище гр.

Бургас чрез вписания си в електронния търговски регистър управител Красимир Янкулов и посочени съдебни адресати адв. Веселина Балбазанова и адв. Лора Станкова с адрес на кантората гр.Бургас, ул. “Хаджи Димитър“ № 17,ет.2 оспорва и основателността на предявените искове. Оспорва истинността на представеното със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение споразумение за разсрочено изпълнение на парично задължение. Твърди,че нотариалната заверка не е надлежно извършена, като са нарушени изискванията на чл.19,ал.2 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, посочва конкретните нарушения. Оспорва истинността на подписите на нотариус Даниела Кръстева ,скрепяващи отделните листове. Счита,с оглед на изложените оспорвания,че дори и формално на въпросната дата 16.03.2012 год. действително да са удостоверени подписите на лицата, то страниците с волеизявленията на същите са подменени. Позовава се и на нарушение на целостта на документа, съставен от множество страници, както и на липса на логическа връзка в съдържанието му, при включване в следваща страница на волеизявление на физическо лице. Прави евентуално възражение за нищожност на споразумението, като счита, че от съдържанието му не може да се установи ясно какви точно правоотношения урежда и с какъв точно погасителен способ. Заявява също така, че към датата на сключване на споразумението не съществуват конкретизираните едва с исковата молба по основание и размери задължения, както от страна на „Термо Лукс“ ООД към „Дека Трейд“ООД, така и от страна на „Термолукс-Радиатори“ ЕООД към „Термо Лукс“ ООД.

Счита, че доколкото не съществуват такива задължения между посочените страни и предвид липсата на реално самостоятелно задължение от страна на ответника към ищеца, то така поетото със споразумението задължение за заплащане на сумата от 300000 лв. се явява без основание, тъй като е поето с цел погасяване на несъществуващи в правния мир задължения. Смята, че поради липса на основание за задължаване по процесното споразумение, то е нищожно, тъй като не е сред лимитативно изброените абстрактни сделки. Намира,че споразумението е нищожно и поради това, че липсват волеизявления на страните, обективиращи постигнато съгласие между тях относно това с плащането на процесната сума от страна на ответника към ищеца кои точно задължения ще се считат за погасени и кои точно задължения остават за плащане от страните.

Посочва липса на волеизявления на ищеца и третото лице по споразумението, че са съгласни да се погасят посочени в констативната част задължения. Оспорва представителната власт на физическото лице, подписало от името на ищеца споразумението. Оспорва с подробни съображения наличието на твърдените в исковата молба други правоотношения между трите търговски дружества, довели до подписване на споразумението според ищеца. Като цяло оспорва съществуването на твърдените от ищеца правоотношения и счита, че са съставени множество документи, целящи да създадат привидност на валидни и съществували правоотношения. Прави последно евентуално възражение за погасяване на всички задължения по давност, ако се приеме, че със сумата от 300000 лв. се цели погасяване на задължения, станали изискуеми преди повече от 5 години. Представя и ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Възражението на ответното дружество с оглед на всички изложени от него факти, развити оспорвания и съображения и посочени от самия ответник в писмения му отговор правни квалификации преценени в тяхната съвкупност , се свежда до такова с правно основание в чл.26, ал.2 предл. последно от ЗЗД.

Ищецът е депозирал в срок допълнителна искова молба.

Освен становище по възражението за недопустимост на предявените искове, ищецът изразява становище и по оспорванията на ответника, които намира за несъстоятелни, като развива подробни съображения по всяко от тях .Счита, че споразумението има правна характеристика на спогодба по чл.365 от ЗЗД и претендира за приложимост за разпоредбите, които я регламентират. Счита за неотносими доказателствените искания, както и приложените към писмения отговор писмени доказателства, поради това, че касаят отношения между страните преди подписване на споразумението. Прилага нови доказателства, прави ново доказателствено искане.

Ответникът е депозирал в срок допълнителен отговор, в който отново оспорва правния характер на споразумението, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Въвежда ново основание за нищожност на споразумението, а именно представляващият ответното дружество към момента на подписване на споразумението е действал във вреда на представлявания, като развива подробни съображения за това. Прави евентуално възражение за изцяло погасяване на задълженията ,ако такива се приеме, че са съществували между участниците в тристранното споразумение-търговски дружества.

Оспорва и твърденията на ищеца, че в посочените в допълнителната искова молба протоколи е налице признание на задължения към ищеца от страна на ответното дружество. Разяснява причините, поради които в отчета му за 2015 год. е включено процесното задължение към ищеца.

Оспорва представени от ответника с допълнителния отговор писмени доказателства, прави нови доказателствени искания.

Евентуалното възражение, въведено с допълнителния отговор е с правно основание в чл.40 от ЗЗД.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се признават от страните следните обстоятелства: на 18.11.2015 год. ищецът по настоящото дело е инициирал със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК заповедно производство против ответното дружество и физическото лице К.Т.А. въз основа на документ по т.3 на чл.417 от ГПК, а именно споразумение с нотариална заверка на подписите, относно съдържащи се в него задължения за заплащане на парични суми, по повод на което е било образувано ч.гр.д.№ 7738 по описа за 2015 год. на Районен съд гр.Бургас.; документът по т.3 по чл.417 от ГПК, представен в заповедното производство е идентичен по съдържание с преписа от документ, приложен в заверени копия на листи от 16 до 18 вкл. по настоящото дело; заявлението е било уважено изцяло като е била издадена заповед № 4463 от 19.11.2015 год. за изпълнение ,а на 20.11.2015 год. въз основа на нея и изпълнителен лист; възражение в срок, съдържащо общо оспорване на задължението по издадената заповед за изпълнение е подадено само от ответното дружество.

Ищецът основава претенцията си на представеното по делото споразумение за разсрочено изпълнение на парично задължение от 16.03.2012 г. и заявява, че то съдържа извънсъдебно признание на ответника за съществуването на задължението му. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая ищецът в производството е заявил, че вземането му произтича именно от сключената между него , ответника и трето неучастващо по делото лице договореност ,предмет на заповедното производство по ч.гр.д.№

7738 по описа за 2015 год. на Районен съд гр.Бургас, поради което на изследване подлежат правоотношенията, които я предхождат, тъй като формират нейното съдържание.

Правното твърдение на ищеца е, че целта и смисъла на споразумението от 16.03.2012 год. е с него да бъдат уредени съществуващи между страните правоотношения.

В процесния документ-споразумение от 16.03.2012 год., подписалите го страни заявяват, че имат трайно установени търговски взаимоотношения, във връзка с които са останали неуредени финансови отношения, които те желаят да разрешат. Посочено е, че „Термолукс-радиатори“ ООД дължи на „Термо лукс“ ООД сума в размер на 350 000 лева, а от своя страна „Термо лукс“ ООД дължи на „Дека Трейд“ ООД сума в размер на 635 220,57 лева. Постигнато е съгласие „Термолукс-радиатори“ ООД да заплати разсрочено на „Дека Трейд“ ООД сума в размер на 300 000 лева, с което е посочено, че ще се счита, че отношенията между трите договарящи дружества се уреждат частично до размера на тази сума. В документа липсва каквато и да е индивидуализация на вземанията на „Дека Трейд“ ООД и „Термо лукс“ ООД,като не е посочено нито основанието за възникването им, нито съдържанието на вземането, нито дали се касае до едно вземане или до сбор от множество вземания,формиращи посочените като дължими две суми от 350000 лв. и от

635220,57 лв. При това положение само от съдържанието на споразумението не се установява какви точно финансови взаимоотношения то цели да уреди, включително какви задължения ще се погасят с плащането на сумата от 300000 лв. и какви ще продължат да съществуват и ще останат неудовлетворени.

Следователно, за да се установи волята на страните по процесното споразумение,то самото е недостатъчно ,като следва да се извърши тълкуване на клаузите му, във връзка с въведените фактически и правни твърдения от ищеца в исковата му молба и събраните по делото доказателства за взамоотношенията между страните, както за периода предхождащ сключването на споразумението, така и след това.

В исковата молба е направено уточнение ,като е заявено, че задълженията,които споразумението цели да уреди са следните: на „Термолукс-радиатори“ ООД към „Термо лукс“ ООД ,произтичащи от сключен договор за сътрудничество от 15.02.2008 год. между двамата търговци, и представляващи получени от ответника средства за изграждане на производствена база,а задълженията на „Термо лукс“ ООД към „Дека Трейд“ ООД са формирани като сбор от множество -127 броя търговски сделки за покупко - продажби на стоки, индивидуализирани по вид, количество, единична и обща цена в представени по делото проформа – фактури,изготвени в периода 08.01.2008 год. до 31.12.2009 год.