Решение № 11931 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11931 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110103331 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от 20.01.2025 г., предявена от Р. Г. А., чрез адвокат В. П. Н., съдебен адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „П. П.“ № 14, партер срещу Столична община, БУЛСТАТ:..., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, с предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума по Наказателно постановление № № 266590/25.03.2016г., с което на Р. А. е наложена глоба в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 35, ал. 1 от НРУПОГТТСО изп.д. № 20188490402466 по описа на ЧСИ А. П., peг. № 849, тъй като правото на принудително изпълнение на вземането е изцяло погасено по давност.

Налице са твърдения, че ищцата - Р. Г. А., не дължи по отношение на ответника - Столична община, сумата в размер на 100,00 лева - глоба по издадено Наказателно постановление № 266590/25.03.2016г. Счита, че вземането на ответника се явява погасено по давност, като съображенията за това са следните.

На първо място, счита, че настоящият спор, касаещ дължимостта на публично общинско вземане, е подведомствен на районния съд, а не на административния: Събирането на публичните общински вземания се 1 осъществява по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго(чл.163, ал.1 вр. чл.162, ал.2, т.7 ДОПК). Съгласно чл.163, ал.4 ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Именно в конкретния казус публичното общинско вземане е възложено на частен съдебен изпълнител, който осъществява действия по събиране на публично вземане по възлагане съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ. Възприетият процесуален ред за събиране на публичното вземане в цитираната разпоредба на чл.163, ал.4 ДОПК, определя и реда за осъществяване материално-правната защита против принудителното изпълнение, който съобразно приложимия процесуален закон е чл. 439 от ГПК. Твърди, че към датата на подаване на молбата, за образуване на изпълнителното производство - 16.11.2018г., е изтекла приложимата 2- годишна погасителна давност за събиране на вземането, която изключва административно- наказателното преследване.

Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Втората алинея на цитираната разпоредба гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането: или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

Ищецът твърди, че в конкретния случай публичното вземането, оспорено с настоящата искова молба, се явява вземане за глоба, което е наложено с влязло в сила на 15.09.2016г; наказателно постановление. Същото се установява от извършеното отбелязване върху акта. Считано от така посочената дата, на основание чл. 82, ал. 2 от ЗАНН започва да тече давността за вземането. И тъй като задълженията за глоби се погасяват с изтичането на двегодишна давност /чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН/, то към датата на образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ А. П. на 16.11.2018г., процесното вземане се явява погасено по давност и същото не подлежи на принудително изпълнение. Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане като доказателства за установяване на твърдените обстоятелства.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Столична община. Заявява, че оспорва иска неоснователен. Твърди, че на първо място, неоснователно се явява твърдението на ищцата, по отношение на настъпила погасителна давност за събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй като, действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на наложената глоба, са предприети, изцяло в законоустановеният срок и не е била изтекла абсолютната погасителна давност. Видно от всички документи в оригинал, приложени към изпълнителното дело е, че действията по събиране на наложената глоба са предприети законосъобразно и преди да е изтекла погасителна давност. Изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и погасителната давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД са два напълно различни института, уреждащи различни по своя характер правоотношения.

Изпълнителната давност е административно-наказателен институт, който е заимстван от разпоредбата на чл. 79 НК, която регулира правилата за прилагане на изпълнителната давността в хода наказателното производство.

Прилагането му спрямо наложеното на ищеца административно наказание „глоба“ е частен случай, като основната му цел не е пряко свързана с обстоятелството дали съществува вземане на държавата/общината спрямо нарушителя, а дали наложеното на нарушителя наказание все още подлежи на изпълнение. Погасителната давност е гражданско-правен институт целящ да санкционира бездействието на кредитора, който през определен период от време не е предприел никакви мерки целящи събиране на дължимото му вземане, като го лиши от възможността да иска защита на правото си по съдебен ред. Нещо повече, изтичането на погасителната давност не преклудира правото/вземането на кредитора, то (правото/ вземането) продължава да съществува, тоест длъжникът продължава да дължи на кредитора вземането, макар кредиторът да е лишен от възможността да събере вземането си принудително.

В подкрепа на гореизложеното сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В допълнение на горното, видно от представените към исковата молба доказателства

(наказателно постановление), ищцата не оспорва, че наказателно постановление № 266590/ 3

2016 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20188490402466 по описа на ЧСИ A. П., peг. № 849, е поради факта, че действително е извършила посоченото в наказателното постановление административно нарушение, както и, че не се е възползвала от възможността да заплати минималната санкция, в тридневен срок от датата на съставянето на акта, а е разчитала, че глобата няма да бъде събрана, тоест няма да бъдат предприети никакви действия, в това число и принудителни такива. От момента на влизане в сила на процесното наказателно постановление, поради липсата на подадена срещу същото жалба пред компетентния съд, в законоустановения срок възможността същото да бъде атакувано по съдебен ред се преклудира. След този момент единствената възможност наказателното постановление да бъде отменено по съдебен ред. съответно процесиите суми да бъдат признати за недължими, е по реда предвиден в раздел VIII (Възобновяване на административно-наказателните производства) от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ЗАНН, започването на това производство може да бъде инициирано единствено от окръжен или от наблюдаващ прокурор, а същото следва да протече пред съответния административен съд.

Правомощие на административно наказващият орган, в случая Столична община е да прецени, дали дадено публично задължение подлежи на заличаване поради изтекла абсолютна давност, а в конкретния случай, не става въпрос за подобна хипотеза. В допълнение на изложеното, следва да се посочи, че целта на института на давността не е да освободи нередовния длъжник (нарушител) от изпълнението на определеното му наказание (заплащане на наложената му глоба), като по този начин поощри противоправното му поведение. Не следва да се приеме, че изпълнителната давност погасява самото вземане, тъй като това би било в пълно противоречие с общия принцип на правото, че никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно поведение.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК вр. чл. 124, ал.1 от ГПК..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

4

По делото не е спорно, а и видно от приложено по делото Наказателно постановление № 266590/2016 г. на Столична община, чрез заместник-кмета Любомир Христов, се установява, че на ищцата е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за констатирани с акт за установяване на административно нарушение липса на валиден превозен документ и отказ от закупуване на карта за еднократно пътуване от контрольора, като наказатеното постановление е било връчено на 18.08.2016 г. и е влязло в законна сила на 15.09.2016 г.

От приложеното по делото възлагателно писмо вх. № 8575/16.11.2018 г.

Столична община, чрез зам. Кмета Е. К. е поискала образуването на изпълнително дело при ЧСИ А. П. за събиране на публично вземане по влязлото в сила Наказателно постановление № 266590/2016 г. срещу длъжника Р. Г. А..

Видно от приложеното по делото запорно съобщение с изх.№ 18430/27.12.2024 г. по изп.дело № 20188490402466 по описа на ЧСИ А. П., peг.

№ 849, с район на действие – СГС, е наложен запор на трудовото възнаграждение на Р. Г. А. при работодателя Н. М. ЕООД.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно правния си интерес от иска, както и твърдяното изтичане на погасителна давност, а ответникът е следвало да обоснове възражението си, като докаже, че е предприел действия прекъсващи изтичането на давността.

С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се позовава на настъпила погасителна давност по отношение вземане на ответника от 100 /сто/ лева, представляващо наложено административно наказание „глоба“ с Наказателно постановление № 266590/2016 г. на Столична община, чрез заместник-кмета Любомир Христов, за което вземане е образувано изп.дело № 20188490402466 по описа на ЧСИ А. П., peг. № 849, с район на действие – СГС.

5

На първо място следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т.

7 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила наказателни постановления. Същите, съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, като съгласно чл. 163, ал. 3 същите се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон не е предвидено друго.

С разпоредбата на чл. 163, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че в случаите, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. С оглед дадените разяснения с определение № 5 от 04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 66/2019 г. по описа на ВАС, смесен 5 чл. с-в, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК, след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК, на основание чл.

163, ал. 4 от ДОПК събирането на публичното задължение се извършва по ГПК, като защитата срещу изпълнението също се провежда по предвидените в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението - чл. 435 и сл. от ГПК и по исков ред по чл. 439 от ГПК. В този смисъл е и постановеното определение № 48/22.05.2018 г. по адм. д. № 34/2018 г. по описа на Върховния административен съд, на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС.