Определение № 1167 от 25.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Шумен, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500409 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2733/06.06.2025г., депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано по закон от З.С.Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б.Д. срещу разпореждане № 561/20.05.2025г. по ч.гр.д. № 20253610100277 по описа на РС – Велики Преслав, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Ф. Е. с ЕГН **********, за сумите: 800 лева - главница, 17.94 лева- договорна лихва за периода от 10.09.2022г. до 10.07.2023г., 217.73 лева – обезщетение за забава за периода от 11.09.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за сумата от 75 лева представляваща разноски по заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита мотивите на заповедния съд за неправилни, тъй като въпроса дали са извършвани плащания по процесния договор, бил от категорията на правопогасяващите юридически факти, които били в тежест на доказване от длъжника в исковото, състезателно производство и доказателствената тежест за доказването им била носима от ответната страна, а не от ищцовата. Позовава се на практика на Окръжни съдилища в страната, относно правомощията на съда в заповедното производство и моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253610100277 по описа на РС – Велики Преслав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника М. Ф. Е. с ЕГН **********, от гр. Смядово, 1 за сумите: 800 лева – главница по Договор за кредит № L302609, сключен на 18.07.2022 год. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, от една страна в качеството му на кредитор и длъжника, от друга страна в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от страна на кредитора в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 23.08.2024г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 30.04.2025 год. до изплащане на вземането; 17,94 лева – договорна лихва, начислена за периода от 10.09.2022 год. до 10.07.2023 г., 217,73 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 11.09.2022 год. до датата на депозиране на заявлението в съда, както и за сумата от 75 лева, представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 25 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 493/07.05.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и е предоставил на заявителя 3-дневен срок от уведомлението да уточни дали са извършвани плащания от длъжника по процесния договор и ако отговора е положителен да конкретизира колко погасителни вноски са били погасени от длъжника и за частичното погасяване на кои вземания по пера са разнесени изплатените от длъжника суми, както и да уточни върху кои суми е начислено претендираното договорно възнаграждение – само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като в случай, че е начислено върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период, както и да уточни върху кои суми е начислена претендираната лихва за забава – само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като в случай, че е начислено върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период.

В предоставения му срок заявителят е депозирал уточнителна молба, в която е уточнил, че претендираното договорно възнаграждение и лихвата за забава са начислени само върху претендираната главница, а по въпроса дали са извършени плащани по процесния договор е посочил, че същия бил от категорията на правопогасяващите юридически факти, които били в тежест на доказване от длъжника в исковото, състезателно производство и доказателствената тежест за доказването им била носима от ответната страна, а не от ищцовата. Посочил е, че уточненията досежно постъпили плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намирали място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизали от описаните от законодателя рамки на служебното начало, като същите били белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не било.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, съда е отхвърлил изцяло заявлението. За да го отхвърли е посочил, че съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното, доколкото редовността включвала, конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не били налице. С уточняваща молба заявителят не бил изпълнил, едно от 2 най-важните указания на съда – не е било посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит и за частичното погасяване на кои вземания по пера са разнесени изплатените от длъжника суми. Приел е, че по кредита действително са извършвани плащания и уточненията, които е следвало да направи заявителя не били белег на едно двустранно състезателно производство, а са от съществено значение в заповедното производство, тъй като, когато са засегнати права на потребители, съдът бил длъжен да следи за наличието на неравноправни клаузи, а заявителят, следвало да съдейства на съда.

Приел е, че клаузата по договора, с която е договорена такса за разглеждане на искането за кредит, е неравноправна и независимо, че същата не се претендира със заявлението, за погасяването й, по всяка вероятност длъжникът е плащал суми, които са били недължимо платени.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за 3 неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство.

При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват, и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. „ Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер – императивни.

В настоящия случай от представения към заявлението договор за потребителски кредит се установява, че „ЮтеКредит България“ ЕООД е предоставило в заем на М. Ф. Е. с ЕГН **********, сума в размер на 800лв, платима на 12 месечни вноски, от които 11 х 81.97лв. и 1 х 79.74лв., при фиксиран лихвен процент 12,00 %, и при ГПР 50% и при заплащане на такса за разглеждане в размер на 130.59 лева. В договора е посочена обща сума за плащане – 981.41лв. В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора, да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например: издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др., но в случая по отношение на таксата за разглеждане, не се установява наличието на тези характеристики. Така уговорената между страните такса в размер на 130.59 лева и като предназначение и като наименование, противоречи на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й, да прецени дали да предостави заемната сума). С така договорената такса, се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника и същата е в противоречие с чл. 16 от ЗПК, следователно неравноправна, тъй като така договорената такса, прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не би следвало да дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.