Решение № 52 от 25.03.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

Гр. Пловдив, 25. 03. 2020 г.,

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН

ГАНЕВ при участието на съдебния секретар Нина

Стоянова и прокурора Светлозар Лазаров, сложи за разглеждане докладваното от съдия РАНЧЕВ ВНОХД № 45, по описа за 2020 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда №

109/25.11.2019 г. по НОХД № 1557/2019 г., по описа на П. окръжен съд подсъдимият И.Х. *** е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.04.2018 г. в гр. П., в качеството си на управител на „К.“ ЕООД с. Я.п., обл. П., с ЕИК „“ и технически ръководител на строителния обект в гр. П., ул. „З. С.“ № „“, е причинил смъртта на работника Д. И. А. от с. с., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни работи /СМР/, представляващи източник на повишена опасност, като е нарушил разпоредбите на чл. 16, т. 1, б. „б“, чл. 26, т. 1, чл. 48 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г./; чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, чл. 71, т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр.88 от 08.10.1999 г./; чл. 27 ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно – разтоварни работи /обн. ДВ бр.11 от 03.02.2006 г./, поради което и на основание чл. 123, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.

66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия И.Х.Х. с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

За вещественото доказателство - 1 бр. СД диск в т. 2, л. 157 от ДП е постановено да остане по делото до неговото унищожаване.

Подсъдимият

И.Х.Х. е осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – П. 752,07 лева разноски в досъдебното производство.

Делото е образувано по подадена въззивна жалба от подсъдимия И.Х., чрез защитника му – адв. К.Н. *** против постановената присъда с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство, довели до неправилно приложение на материалния закон и налагането на несправедливо наказание.

Развиват се доводи, че неоснователно не е приложена привилегированата разпоредба на чл.123, ал.4 от НПК, независимо от това, че смъртта на пострадалия е настъпила веднага, поради добросъвестното поведение на подсъдимия, който се е обадил на тел.112 и е помогнал да се извади тялото от дупката.

На следващо място се счита, че не са съобразени наличните многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като незаконосъобразно е наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер, близък до баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Поради това се иска алтернативно – отмяна на присъдата и вместо нея да се постанови нова такава, с която подсъдимият бъде оправдан; да се измени, като се приложи закон за по-леко наказуемото престъпление по чл.123, ал.4 от НК или да се измени в санкционната й част, като се приложи чл.55 от НК или значително да се редуцира по размер, както и за определения изпитателен срок.

Представителят на

Апелативна прокуратура – П. изразява становище, че подадената жалба на подсъдимия е неоснователна, като предлага да се потвърди постановената присъда.

Подсъдимият Х. се явява лично и с адв. Н., като поддържат жалбата в частта за несправедливост на наложеното наказание, тъй като не са съобразени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с добросъвестното поведение на подсъдимия и съпричиняването от страна на пострадалия.

Изразяват и несъгласието си с приетите отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като изброените нарушения по различните Наредби за безопасност на труда касаят на практика едно и също нарушение, свързано с необезопасяването на изкопа, както и за малкия стаж на подсъдимия, което не би следвало да се отчита в тази насока.

Затова и молят съда да измени присъдата, като намали наказанието лишаване от свобода и определения изпитателен срок.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подсъдимия е частично основателна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – П. по внесен обвинителен акт срещу подс. И.Х.Х. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подс. Х. се е признал за виновен и със защитника му са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за провеждане на предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.

Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. Х. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия П. окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Х. *** и живущ

***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан.

Подсъдимият Х. е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „К.“ ЕООД с ЕИК: „“, със седалище ***, с предмет на дейност - строително-монтажни и ремонтни дейности.

На 01.10.2017 г. между „Т.“ ЕООД гр. П. в качеството му на възложител и „К.“ ЕООД с. Я. п. като изпълнител бил сключен договор за извършване на строително-ремонти дейности за обект - жилищна сграда със запазване на съществуващото двуетажно застрояване, пристрояване и надстрояване с Нк-12,0 м и Нк-14,50 м в УПИ 1-1247 кв. 44 по плана на кв. „О.“ и „Г. М.“, гр. П., ПИ с идентификатор „“, в с. гр. ул. „3. С.“ № „“. Предмет на договора било извършването от страна на изпълнителя на нова жилищна сграда в горепосочения поземлен имот, одобрен със заповед РД № 18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на имота гр. П., ул. „3. С.“ № „“, с площ от 153 кв. м., за която жилищна сграда Община – П., район „Ц.“ издала Разрешение за строеж № 125/21.09.2017 г. Към техническия инвестиционен проект за горепосочения строителен обект имало разработен План за безопасност и здраве, одобрен от Районна техническа служба при Община – П., Район „Ц.“.

Технически ръководител на обекта бил подс. Х. - управител на „К.“ ЕООД, който притежавал свидетелство за професионална квалификация сер. П-17, № „“ с рег. № 63-33 от 06.12.2017 г., издадено от СУ „Н. б.“ гр. Б. за придобита 3-та степен на квалификация по професия „строителен техник“.

На основание сключен договор от 01.01.2018 г. между „К.“ ЕООД, като възложител и И.Х., като изпълнител, подсъдимият приел да полага работа чрез личен труд като технически ръководител на обекта. В това си качеството подсъдимият следвало да осъществява техническото ръководство на съответния обект, да отговаря за безопасността на труда на обекта и за противопожарната безопасност. Той бил длъжен да познава нормативните изисквания за охрана и безопасност на работа на строителния обект, както и лицето, което имало функции по организация, ръководство и контрол при извършването на тази правно регламентирана дейност – строително - монтажни дейности, представляваща източник на повишена опасност за нейното правилно и безопасно изпълнение.

Пострадалият Д. И.

А. бил назначен на работа в „К.“ ЕООД с трудов договор № 1/16.06.2015 г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ на длъжността „кофражист“. Съгласно длъжностната му характеристика основните му служебни задължения били: бичене и рязане на дървен материал с ръчни инструменти и на машина /банциг, циркуляр/, монтаж и демонтаж на едроплощен кофраж, монтаж на оградни метални платна; направа и разваляне на кофраж за колони, плочи, греди, стени, самостоятелни пояси, щурцове, козирки, корнизи, тръбно - инвентарно скеле, направа и разваляне на кофраж за ребрени плочи, сводове, касетирани тавани, правоъгълни и кръгли резервоари, подпрени с дървено или тръбно инвентарно скеле; направа на кофраж за нулеви цикли на сгради, направа на обшивка за тавани и стрехи с дъски; направа на кофраж за осмоъгълни колони, за турбо-фундаменти с динамично натоварване, за циркулационни канали, направа на огради от дъски и фазерни плоскости; отвесиране, нивелиране и свързване на пълзящ кофраж; разваляне на гредореди, дюшемета, сглобяване на кофражни панели и метални платна при пълзящ кофраж, сложни съединения и сглобки; направа на преградни стени и обшивки от дъски, фазерни плоскости, хераклити и др. в тавански и избени помещения; и др. А. е трябвало да бъде запознат с правилата по безопасност и хигиена на труда и със ЗЗБУТ, както и с длъжностната си характеристика, от която получил екземпляр на 17.06.2015 г., като за строителния обект на ул. „З. С.“ № „“ му бил проведен инструктаж по безопасност и здраве на 13.11.2017 г. Регламентираното работно време на пострадалия било от 08,00 ч. до 17,00 ч.

На 11.04.2018 г. сутринта пострадалият А. се явил на работното си място - „Жилищна сграда със запазване на съществуващо двуетажно застрояване, пристрояване и надстрояване“, в гр. П., ул. „3. С.“ № „“. Сградата била разположена на ъгъла между улиците „З.

С.“ и „Й. К.“, които били перпендикулярни една на друга. Строителният обект откъм двете улици бил ограден с висока ограда от плътна ламарина.

На територията на строителния обект, при основите на сградата имало необезопасен изкоп, дълбок 3 метра, чието дъно не било изчистено и имало части от натрошени тухли и други разхвърлени строителни материали. Върху терена на кота „0“ между металната ограда на обекта и изкопа имало натрупани в безпорядък строителни материали, арматурни железа и елементи от инвентарно тръбно скеле, които пречели на работниците за свободното им придвижване в пространството между изкопа и оградата. Въпреки, че на обекта се извършвали строителни дейности и съществувал риск от падане от височина, изкопът не бил обезопасен чрез приспособления - постоянни или временни съоръжения, ограждения или по друг подходящ начин, които да предотвратят падането от височини.

Подсъдимият И.Х., в качеството му на управител на „К.“ ЕООД, работодател на Д. А. и технически ръководител на обекта, пристигнал на обекта около 07.30 ч. - 08.00 ч. на 11.04.2018 г., където направил инструктаж по безопасност на труда и поставил задачите на работниците, сред които били: пострадалият, свидетелите Г. Г., Н. М., Т. Т. и В.

С.. Задачите били свързани с преместване на строителни материали и извършване на хидроизолация, след което напуснал обекта, продължавайки с други свои ангажименти за деня.

Подсъдимият Х. имал нормативни задължения по организирането и контролирането на строително-монтажната дейност с цел нейното правилно и безопасно изпълнение.

Като управител на дружеството - строител, той бил лицето, което имало нормативно задължение съгласно ЗЗБУТ във връзка с организацията, ръководството и контрола на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност и осигуряване на комплексни здравословни и безопасни условия на труд на работещите. Дружеството, на което подс. Х. бил управител, било работодател на пострадалия Атанасов и му възложило извършването на конкретна работа, за която следвало той да получи възнаграждение. Ето защо подс. Х. носел отговорност за наетите от него работници и имал нормативните задължения по организация, ръководство и контрол на строително - монтажните работи. Той следвало да извърши оценка на риска за безопасност и здравето на работещите в обекта, да планира и приложи подходящи мерки за безопасност, да осигури защита на работниците при работа при риск от падане от височина, като вземе мерки за изграждането на парапети, поставянето на мрежи и знаци за безопасност. Подсъдимият Х., като технически ръководител бил длъжен да изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.