Решение № 161 от 04.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Перник, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500114 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД– гр. Перник срещу решение № 979/ 02.11.2025 г., по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от него срещу Р. С. Г. искове за осъждането й да му заплати сумите 263,80 лева – главница за периода от 17.05.2021 г. до 13.08.2024 г. и 20,53 лева – лихва за забава за периода от 03.05.2023 г. до 23.10.2024 г. за доставена, отведена и пречистена вода на адрес: ***. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като изводите на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът Р. С. Г. не е собственик на процесния имот, както и че не е налице облигационна връзка между нея и дружеството. За установяване на това обстоятелство била представена справка чрез отдалечен достъп от личната партида на ответника, открита в Служба по вписванията. От същата било видно, че на 28.05.2021 г. е вписана покупко-продажба на имота. Въззивникът сочи, че въз основа на това обстоятелство се установява наличието на облигационно правоотношение между страните. Освен това излага, че в хода на първоинстанционното производство претендираната с исковата молба сума от 284,33 лева, включваща главница и лихва, е заплатена от ответницата, което според него представлява конклудентно действие по признание на иска. Въз основа на тези доводи жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени сторените пред двете съдебни инстанции съдебни разноски.

Въззиваемата Р. С. Г. чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. А. П., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че 1 правилно първоинстанционният съд не е приел като годно доказателство представената електронна справка от Агенцията по вписванията. Излага, че последователната практика на ВКС по въпроса е в посока, че справка от Имотния регистър сама по себе си не може да замести липсващ първичен документ за собственост, че не следва да се цени като абсолютно доказателство, както и че като единствено доказателство не следва да води извод за наличие на облигационна връзка. Ответникът по жалбата поддържа, че е неоснователно и твърдението на въззивника, че плащането представлява признание на иска. Сочи, че по делото не са представени доказателства за плащане от ответницата, както и че дори да е направено, може да не е извършено от нея или да е поради грешка.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, предявена от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул.“Средец”№11, срещу Р. С. Г., с ЕГН: ********** с адрес: *** с искане да бъде осъдена Р. С. Г., с ЕГН*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ООД гр.Перник сумата от 284.33 лв. /двеста осемдесет и четири лв. и 33 ст../ за периода от 17.05.2021г.-13.08.2024г., от която сума 263.80 лв. / двеста шестдесет и три лв. и 80 ст./ главница за периода от 17.05.2021г.- 13.08.2024г.и лихва за забава па месечните плащания в размер на 20.53 лв. /двадесет лв. и 53 ст./, за периода от 03.05.2023г.-23.10.2024г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***. както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационноправна връзка по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите условия, приети с Решение №ОУ - 09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на ВиК услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. Моли за уважаване на исковете.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок, чрез назначения му особен представител е подал отговор, в който сочи, че исковете са неоснователни, тъй като няма качеството на потребител, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот.

Представена и приета по делото е справка № *** г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията, видно от която ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот на 28.05.2021 г. по силата на нотариален акт за покупкопродажба №*** г. Не се спори и от представената от ищцовото дружество справка вх.№ 22404/15.09.2025 г. по описа на РС-Перник се установява, че след завеждане на исковата 2 молба, на 27.11.2024 г. ответницата е заплатила исковите суми за главница и лихва за процесния период, като незаплатени остават единствено съдебните разноски.

С решение № 235/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4750/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник исковите претенции са отхвърлени изцяло. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, обема на реално доставената на ответника питейна вода извършените услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на спорната сума.

По делото е представена справка № *** г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията, по персонална партида, според която на 28.05.2021 г. по партидата на ответницата е отбелязано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот. От справката е видно, че същата е купувач на процесния имот.

Действително представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в нея обстоятелства. Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство. Ответницата не е навела никакви конкретни възражения по отношение на представената справка, нито е провела насрещно доказване по отношение правото на собственост върху процесния имот, като заявените възражения са изцяло бланкетни. Ответницата не твърди и не доказва вписаното в Службата по вписвания обстоятелство, отразено в представената справка, че тя е придобила чрез покупко-продажба процесния апартамент, впоследствие да е било отчуждено или друг да го е придобил чрез конкретен придобивен способ. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказва, че ответницата е била собственик на процесния недвижим имот през исковия период, в този смисъл основателен се явява заявеният довод във въззивната жалба за доказване титулярството на правото на собственост върху имота. По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл.

3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на 3 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Следователно, ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот, като възраженията за липса на сключен индивидуален писмен договор са неоснователни предвид наличието на специална законова уредба, която уреждаща обществените отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид услуги. Съгласно публикуваните на сайта на „Водоснабдяване и канализация” ООД Перник Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД-Перник, ответницата се явява потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложение за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е изплатила изцяло претендираната от ищеца сума. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът трябва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради това предявения от ищеца иск се явява изцяло неоснователен, тъй като ответникът е изпълнил изцяло претендираните от ищеца суми, като непогА.и са останали само направените пред първата инстанция и пред настоящия съд разноски. Решението на РС-Перник, с което предявените главен и акцесорен иск са отхвърлени, ще следва да бъде потвърдено като правилно, макар и с други мотиви.