Решение № 1025 от 10.07.2019, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………10.07.2019 година……..…….……..Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав

На…дванадесети юни………...…….....………….……………….……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова….……………………………………………………….

Прокурор……….…………………………………………….………………………… като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 1968…по описа за 2019…………….……..………...година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от

Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата твърди, че е клиент на ответника

„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2077517, като битов потребител на електроенергия, предоставяна от ответника в дома й на адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 28, вх. „Д“, ап. 121. При проверка извършена от ищцата при ответника същата узнала, че дължи сумата от 171,32 лв. по корекция за стар период. Ищцата твърди, че редовно заплащала дължимите месечни суми към ответното дружество, не е манипулирала електромера, и не била търсена при извършване на смяна на електромера. Твърди, че не е била уведомявана от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито е присъствала на нея. Твърди, че електромерът се намира в заключено електромерно табло извън нейния имот, за което тя няма ключ. Твърди, че не е била информирана за проверка на електромера, нито е присъствала при изготвяне на констативен протокол от служители на „ЕВН България

Електроразпределение" ЕАД и такъв не й е бил връчван. Счита, че липсва законово основание за извършената корекционна процедура. Счита, че клаузата на чл. 48 ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Счита, че тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма, както и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно че фактурирането на консумираната ел.енергия да се базира само на действително потребление, без значение дали става дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия. Тази клауза била нищожна.

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 171,32 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия, претендира разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът заема позиция, че искът е неоснователен. Твърди, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Твърди, че коригираното количество електроенергия е изчислено при спазване на методиката, съдържаща се в чл.48, ал.1, т.2, б. „б” ПИКЕЕ. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са били одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР (тогава, а сега КЕВР). Въпросната едностранна корекция не била извършена по реда на общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, а по реда на гл. ІХ от ПИКЕЕ. Твърди, че при проверка, извършена на 09.02.2018 г., служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД подменили електромер монтиран да измерва консумираната ел енергия в имот на ищцата, поради съмнения за неточно измерване на консумираната ел.енергия, а на негово място – монтиран друг от същия тип. За това бил съставен констативен протокол № 402812/09.02.2018 г. в присъствието двама свидетели, а на негово място - монтиран друг от същия тип. Демонтираният електромер бил поставен в безшевна торба, и предаден за извършване на метрологична експертиза. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № 1335/24.10.2018 г., според който е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – двата проводника свързващи токовата пластина с електронната платка посредством куплунг Х2, са с частично нарушена изолация в местата на контактуване с куплунга, а самият куплунг е в наклонено положение спрямо платката. Електромерът не съответства на изискванията. Периода на корекция бил 21.01.2018 г. – 09.02.2018 г. – 19 дни. Твърди, че едностранната корекция е извършена по реда на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ във връзка с чл.48, ал.1, т.1, б. „б” във връзка с чл.45, ал.1 ПИКЕЕ. Размерът на допълнително начислената сума бил определен също при спазване на тези разпоредби. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.

Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С доклада по делото са обявени за безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищцата е потребител на такава енергия с клиентски номер ********** и ИТН 2077517, като електрическата енергия е доставяна на адрес гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 28, вх. „Д“, ап. 121 и е измервана от средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер, като сумата 171,32 лв., с начислен ДДС е по фактура № **********/12.03.2019 г. Също е обявено за безспорно, че на 09.02.2018 г. е била извършена проверка от служители на ответното дружество, като електромерът бил свален и предаден на Българския институт по метрология за експертиза, за което бил съставен констативен протокол № 402812/09.02.2018 г.

От констативен протокол № 1335/24.10.2018 г., съставен в Българския институт по метрология се установява, че при направения вътрешен оглед е констатиран достъп до вътрешността на електромера – двата проводника свързващи токовата пластина с електронната платка посредством куплунг Х2, са с частично нарушена изолация в местата на контактуване с куплунга, а самият куплунг е в наклонено положение спрямо платката. Електромерът не съответства на изискванията. Поради това електромерът не съответствал на метрологичните характеристики и не отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия. С писмо от 12.03.2019 г. ищцата била уведомена за констатациите за манипулация на електромера, за наличието на неизмерена електроенергия и за корекция на сметката й за периода от 21.01.2018 г. до 09.02.2018 г. За допълнително начислената електроенергия е съставена фактура за сумата от 171,32 лв. с ДДС. По делото не се твърди и няма данни ищцата да е заплатила тази сума.

При така установената фактическа обстановка

Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск има за предмет установяване на недължимост на сума, начислена от ответника за електроенергия след едностранно коригиране на сметката на ищцата, при което според общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищцата за доставената за процесния период електроенергия. Това е така, защото ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищцата енергия за минал период – от 21.01.2018 г. до 09.02.2018 г., и основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В настоящото производство е спорно именно това - основанието, поради което ответникът иска ищцата да му заплати процесната сума.

Както бе посочено по-горе, ответникът счита, че основание за начисляване на сумата са разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ – подзаконов нормативен акт по правната си природа. ДКЕВР /сега КЕВР/, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т. 3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. В чл. 45, ал 1 от тези правила изрично е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно или неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедурата в раздел IX от тези правила, а именно чл. 51 и чл 48 от същите. Налице изрична законова възможност енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период време. Видно е от текста на посочената по-горе норма, че виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице, не е визирано като предпоставка за извършването на едностранна корекция. Всъщност, единственото условие за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно въздействие върху електромера, водещо до неточно измерване на използваната електрическа енергия, е да бъде установено, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Става дума за изрично предвидена в правна норма безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина. Знанието, че електромерът е манипулиран, респ. че се използва повече енергия, отколкото заплаща, е ирелевантно. В този смисъл е и сочената от ответника в отговора на исковата молба практика на Върховния касационен съд.

В случая се установява, че процесният електромер не е отчитал реално ползваното количество електрическа енергия.

Касае се за случай на неточно измерено количество консумирана електроенергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като 1/3 от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно 8-часово ползване на електрическа енергия от клиента – б.”б” на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕЕ. Следователно определянето на размера на обективната отговорност на клиента в хипотезите, посочени в чл. 48, ал.1, е регламентирано и не зависи от действително употребеното количество енергия /така и решение № 115/20.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 1156/2016 г. на II т.о. и сочената в него съдебна практика на ВКС/.