Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260616 от 26.11.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6070/2020
Вид
Решение № 260616
Подписан
26.11.2020
В сила
19.12.2020
Състав
ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50, ал. 1, т. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 80, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е №260616

26.11.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6070/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 524571-F547765/15.07.2020 г., издадено от М.К.Л. – ***, с което на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.

53, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение, като поддържа, че нарушението е извършено за първи път, а причината за забавянето при подаването на годишната данъчна декларация е свързана с изпитани притеснения и напрежение по време на обявеното в страната извънредно положение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от *** И.А., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Заявява още, че в случай че решението е полза на ТД на НАП – Пловдив, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С.Г.П., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 03.09.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

През 2019 г. жалбоподателката С.Г.П. реализирала доход от трудови правоотношения в размер на 700 лева и доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество в размер на 4 200 лева. Въпреки това жалбоподателката - местно физическо лице, не подала в срок до 30.04.2020 г. годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т.

1 от ЗДДФЛ за данъчната 2019 година.

На 08.05.2020 г. жалбоподателката П. подала по пощата годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 година, която била заведена в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 164392000545852/08.05.2020 г. Общата годишна данъчна основа била в размер на 4 383,55 лева, а размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа бил 438,35 лева. От него внесеният авансов данък от данъчнозадълженото лице бил 343,85 лева, а дължимият данък за довнасяне бил в размер на 94,50 лева.

Като установила тези факти, свид. В.Г.К. – ***, на

19.05.2020 г. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F547765 против жалбоподателката П., в нейно присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. В.Г.К.. От тях се установява, че същата е съставила процесния АУАН за констатирано неподаване в срок на годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. Свидетелката изяснява, че процесната декларация е била за данъчната 2019 г. и е подадена по пощата на дата 08.05.2020 г., а е трябвало това да бъде направено в срок до 30.04.2020 г. Показанията на свид. К. се ползват с доверие от съда като добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел. Същите са проверени по делото и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложения към нея и вх. № 164392000545852/08.05.2020 г. (лист 7-14 от делото) се изяснява, че същата е подадена от жалбоподателката П., съдържа данни за данъчната 2019 година и е подадена на дата 08.05.2020 г.

От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна жалбоподателката П. в качеството си на местно физическо лице, като е била длъжна, не е подала в срок до 30.04.2020 г. в ТД на НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за данъчната 2019 година. Доказа се, че същата е била подадена на 08.05.2020 г. Срокът за подаването на декларацията е нормативно определен с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ и е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. С изтичането на този срок нарушението е било довършено, като датата на извършването му представлява първия ден, следващ изтичането на срока. Кой е този ден не е посочено нито в АУАН, нито в наказателното постановление. От субективна страна нарушението е извършено виновно и по непредпазливост. По делото не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че деянието е умишлено извършено. Макар и да не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, като във възражението, направено в АУАН, жалбоподателката сочи, че се е объркала относно крайния момента на срока за подаване на декларацията, то тя едновременно е могла и е била длъжна да предвиди тези последици. По тези съображения деянието е виновно извършено и при най-леката форма на вината – небрежност.

Независимо от това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. Тъй като в настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона.

На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че категорично не се споделя становището при формални нарушения a priori да е изключена възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Трайна и последователна е практиката на касационната инстанция, че разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН не разграничава административните нарушения на формални и резултатни, поради което всеки случай подлежи на конкретна преценка – така изрично Решение № 1834 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1516/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3357/2015 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение

№ 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д. № 896/2013 г. на Административен съд – Пловдив. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното нарушение, изключва приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се за различна законодателна техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими всякога, щом изрично не е предвидено нещо различно. Да се приеме противното, би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически неприложима.

Несъстоятелна е и тезата, че използването на понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на правилата за маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не означава, че в обективната действителност не настъпва никаква промяна при осъществяване на деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук единствената съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и правната доктрина. Понятието „вредни последици“, употребено в НК, е по-широко от понятието „вреди“. В обхвата на „вредните последици“ се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици и такива, които нямат имуществен характер – така изрично Решение № 1756 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д.

№ 1528/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Отделно от това, преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства“. Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните последици или на смекчаващите обстоятелства. В настоящото производство съдът констатира множество смекчаващи обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Несъстоятелен е и доводът, че приложението на правилата за маловажен случай може да се изключи a priori само по съображения за обществената значимост на дадена категория обществени отношения, които се защитават със съответния състав на административно нарушение.

Повишената обществена значимост на защитавания обект следва да намери отражение във вида и размера на предвиденото наказание за този вид нарушения. Съдът не би могъл да „дописва“ нормативни актове, при това като създава допълнителни ограничения за правните субекти и да изключва изначално приложението на чл. 28 ЗАНН за даден вид административни нарушения, след като законодателят не е сторил това. По тези съображения настоящият съдебен състав не споделя становището за невъзможност за квалифициране на формалните административни нарушения за маловажни.

За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност.

Следователно преценката за маловажност е комплексна и тя изисква да бъдат конкретно установени степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този вид.