Решение № 622 от 25.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Ямбол, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330100821 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от ”EОС Матрикс” ЕООД- гр.София срещу А. В. А. от гр.Я..

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, срещу която последният е възразил в законоустановения срок.

Основанието, на което заявителят е поискал издаването на заповед, е че между БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от 15.11.2016 г., сключен към Договор за потребителски паричен кредит с номер **** от 15.11.2016 г.. В чл.12 от Договор за потребителски паричен кредит с номер **** от 15.11.2016 г. е уговорена възможността за предоставяне за ползване на кредитополучателя на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер до 10000 лв., като всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта възникват след активирането й от страна на кредитополучателя. Кредиторът е издал кредитна карта Мастъркард и е предоставил на длъжника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 4500лв. с минимална погасителна вноска в размер на 360лв. На основание чл.21 от Договор за потребителски паричен кредит с номер **** от 15.11.2016г., с кредитната карта е доставен документ приложение /неразделна част от договора за потребителски кредит/, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.

Договорът за издаване и ползване на кредитната карта е със срок 3 години, като падежира на 15.11.2019 г., като след активиране на картата и усвояване на сумата, длъжникът е погасил част от усвоения кредитен лимит, след което е преустановил плащанията си, като е в забава от 18.05.2019г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА. е прехвърлило вземанията си на 1 ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение-главница в размер на 4 285,84 лв., договорна лихва от 18.05.2019г. до 15.11.2019 г. в размер на 118,35 лв., сумата 902,40 лв. –лихва за забава за периода от 18.05.2019г. до 06.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.10.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендират се съдебни разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа исковете.

В срока за отговор процесуалният представител на ответника оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че вземането по договора не е изискуемо към подаване на заявлението до заповедния съд. Не е настъпил крайният падеж по погасителен план, а кредиторът не е уведомил длъжника за обявена предсрочна изискуемост. В срока за отговор ответникът е подал и допълнителен такъв, в който е оспорил автентичността на процесния договор за кредит с приложението към него в частта на подписите на длъжника. Оспорил е и исковете като недопустими. Изложил е доводи, че с договора за цесия не е прехвърлено процесното вземане на ищеца. Оспорва размера на вземанията.

В с.з. предвид факта, че в приложението към договора не се съдържа подпис на длъжника, а само на кредитора и предвид уточнението на направеното оспорване на истинността, касаещо само подписите на длъжника, последният не е поддържал оспорването на автентичността на документите. Пълномощникът е заявил, че го оттегля. Заявил е оспорване на всички описани в ИМ транзакции- че са извършени от ответника и е навел твърдение, че не му е предадена кредитната карта.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Договор за потребителски паричен кредит №**** от 15.11.2016 г., представен в оригинал, ведно с приложенията му, е подписан от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, което обстоятелство не е спорно. Въз основа на същия е подадено заявление от ”EОС Матрикс” ЕООД- гр.София като цесионер за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2021 г. на ЯРС, като заповедта е влязла в сила, тъй като длъжникът не е възразил срещу нея. Нещо повече, с Вносна бележка от 22.10.2021 г. на „ОББ“ АД, представена с отговора на исковата молба, е извършил плащане на същия кредитор на сумата 2300 лв. с посочено основание именно това ч.гр.дело. Вземането е произтичало от предоставянето в заем на сумата от 5000 лв., за чието връщане е изготвен погасителен план, съдържащ се в договора. В заявлението е посочено, че началната дата на забава е 05.05.2019г.

Договор за потребителски паричен кредит №****/15.11.2016г. съдържа и цитираните в исковата молба клаузи –на чл.12 относно възможността за предоставяне на кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер до 10000 лв. Като срок за издаване е посочено „не по- 2 късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита“ (05.01.2017 г. съгласно погасителния план). Уговорено е, че всички задължения, свързани с ползването на картата ще възникнат само след активирането й по съобщения от кредитора начин. Уговорено е в чл.16, че лихвите ще бъдат посочени в приложението по чл.21. Съгласно чл. 20 кредиторът ще блокира картата и в хипотеза на неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Техният минимален размер ще бъде посочен в приложението по чл.21 (чл.18). Чл.21 от Договора урежда доставянето на кредитната карта, заедно с документ- приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на кредита и процедурата за активиране на картата. Посочено е, че задълженията за плащане ще възникнат след активиране на картата и ползването й. В чл.27 е уговорено правото на кредитора да прехвърли правата си по договора на трето лице.

В Приложение към Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****, съдържащо номера ***, дата 15.11.2016 г., урежда конкретните параметри на съглашението относно кредитната карта. Ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 1500 лева чрез използването на кредитна карта "Мастъркард", при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в същото приложение, а именно лихвеният процент е 35%, ГЛП -44,90 %. Месечните погасителни вноски съгласно чл.13 се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на месечното извлечение (по чл.12-до 15 число на месеца, което се изпраща по електронна поща на длъжника), най-малко в минимален размер, съгласно тарифата по приложението. Според тарифата, обезщетението за забава е в размер на 10 % плюс ОЛП на БНБ (законна лихва за забава). В чл. 5 от приложението се предвижда, че идентификацията се извършва чрез въвеждане на персонален идентификиционен код, уникален за всеки клиент. ПИН е универсален електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗЕДЕП и страните приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен подпис по отношение на действия, свързани с приемане на приложението и бъдещите изменения на условията по договора.

Първоначалния ПИН се съобщава на клиента, чрез приложена към приложението процедура по активация, неразделна част от договора за кредит. В чл. 6 от приложението е посочено, че преди началото на ползване картата кредитополучателят е длъжен да я активира, съгласно приложената процедура по активация, която активация ще има правното действие, предвидено в договора за кредит.

По делото е представена товарителница № ******** на „М и БМ Експрес“ ООД с печатна дата 05.05.2017 г., срок за доставяне 09.05.2017 г. Посочено е лично получаване срещу лична карта на адреса на ответника: гр.Я., ж.к. ****. Пратката съдържа документи. За получател е записан А. А., чийто подпис не е оспорен. Датата на получаване е отразена ръкописно и от нея се чете денят- „10“ и годината „17“, но месецът е записан нечетливо.

Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, за договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на овърдрафта) не се изготвя погасителен план, което е в пряка връзка с неговия характер. Не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно 3 плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, затова и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина. От процесната кредитна карта са теглени суми в брой на АТМ в периода 19.05.2017 г. 22.02.2019 г., в общ размер на 6200 лв., видно от таблицата към заключението на в.л.

Първоначалният кредитен лимит е увеличаван три пъти –от 1500 лв. последно на 4500 лв.

След сключване на цесията няма плащания от длъжника. Платени са 4542,42 лв. в периода 30.06.2017 г.-16.05.2019 г. по сметките на първоначалния кредитор. В допълнителното заключение се сочи, че плащанията са извършени по електронен път чрез платежна система „Кеш-терминал“, която е автоматизирана система и не може да се установи, кое е лицето, което е извършило плащанията, не се издават първични счетоводни документи, съдържащи данни на вносителя. „Интеркапитал Груп“ предлага тези услуги за приемане на плащания и притежава около 1000 автомата в България, които са на самообслужване, приемат пари в брой. Може да се плаща и по електронен път чрез мобилен телефон, таблет или компютър.

Размерът на неплатените суми към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК06.10.2021 г. е: главница- 4281,34 лв., договорна лихва от 18.05.2019г. до 15.11.2019 г. в размер на 627,97 лв., сумата 1048,93 лв. –лихва за забава за периода от 18.05.2019г. до 15.10.2021 г .

Прехвърлянето на вземането на ищеца е станало по силата на представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020г., сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. кл. България и ищцовото дружество. Вземането е включено в Приложение към Потвърждение за извършената цесия. Цесионерът „EОС Матрикс” ООД е упълномощен с пълномощно от цедента с нотариална заверка на подписите рег.№ ***** от 21.07.2020 г. да уведоми длъжниците за цесията и да преупълномощи др. лица, вкл. адвокати и адв. дружества за това. Представено е пълномощно от 01.02.2019 г. от цесионера на адвокатско дружество „И. и Д.” за извършване на изброените правни действия, между които и уведомяване на длъжниците за цесия. Самото адв.дружество е преупълномощило с Пълномощно от 21.10.2019 г. адв. Ж.Д.. До ответника са изпратени уведомления за цесията на 12.12.2020 г. и 22.12.2020 г., от адв. Ж.Д. като управител на адвокатско дружество „И. и Д.”, които видно от обратната разписка не са връчени поради това, че адресатът не е потърсил пратката. Връчени са като приложение към исковата молба.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу длъжника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ****/2021 г. на ЯРС. В заявлението е посочено, че началната дата на забава е 18.05.2019г. Ответникът е подал възражение срещу заповедта за недължимост на вземанията.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.- да бъдат приети за установени спрямо ответника вземанията на ищеца за сумите по издадената заповед за изпълнение.

4

В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.