Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.08.2019, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
169/2019
Подписан
05.08.2019
В сила
06.01.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1,предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99,ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е №135

Гр.Кнежа,05.08.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

Кнежанският Районен съд в открито съдебно заседание на

09.07.2019г./девети юли/ през две хиляди и деветнадесета година в състав :

Председател

: Пламен Тодоров при секретаря Ивета Ружова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№169/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното :

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.’’Д-р П. Д. ”№ **. офис сграда Лабиринт,ет. *, офис *,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д. чрез пълномощника П.Б., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със съдебен адрес по чл.

39 ал. 1 от ГПК: гр, С., бул.”Д-р П. Д.”№ **, офис сграда “Л.”, ет.*, офис №* е предявило против М.Р.А.,с ЕГН**********,*** иск с правно основание: чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Посочено е ,че този иск е относно:Ч.гр.д. №747/2018 г, по описа на РС- Кн., ГО с цена на иска: 1 343,87 лева.

Ищцовото дружество твърди,че на 03.01.2018г,е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г.,сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ООД, произтичащо от договор за паричен заем №5348239/04,04,2017г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/,ЕИК203670940,ведно е всички привилегии и обезпечения.Ищцовото дружество твърди,че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, изпратено с известие за доставяне.

Според ищцовата страна „Вива кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си па цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия като по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД от страна на „Вива кредит“ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“АД до ответника е изпратено уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ВИВ/5348239 от 05.01.2018г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника,което писмото е получено лично от ответника.

Ищцовото дружество сочи,че към настоящата си искова молба представя и иска да се приеме от съда копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива кредит“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ 5348239 от 05.01.2018г., което той да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, като в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК, Решение № 3/16.04.14 г. по т, д.№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009 г. по т. д. №12/09 год. на II т. о.,съгласно които от ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,достигнало до длъжника с връчване на препис на исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал.3,пр.1 от ЗЗД.

Според ищцовата страна прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право като от друга страна, счита че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.

Ищцовото дружество счита ,че с оглед на изложеното фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,че претендираното с исковата молба задължение не е погасено като изтъква,че в този смисъл са Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г.,IVг.о. и Решение Ml73/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

Ищцовата страна описва ,че на 04.04.2017г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и М.Р.А. като заемател се сключи договор за паричен заем с №5348239 при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит като предвид разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на договор,направено от заемателя, стандартен европейски формуляр,предоставен предварително на заемателя, както и че приема да се прилагат общите условия към договорите за паричен заем VivaPlanPlus30, сключвани от „Вива кредит“ ООД, които са в сила към датата на сключване на договора.

Изтъква се от ищцовата страна,че съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 500,00лв.,а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя,ведно е договорната лихва,която е в размер на 87,61лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 65,29 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 04.05.2017г.,а падежът на последната погасителна вноска е 30.12.2017г. като страните са договорили общ размер на плащанията - 587,61 лв.

Според ищцовото дружество с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява,че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.

Ищцовата страна счита,че на основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем,на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 15,00лв.,като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв.

Ищцовата страна твърди,че сумите се начисляват,за да покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори,изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. Поради това на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Твърди се,че също така, страните са договорили при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят да дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00лева,представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител,което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането и на това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.

Сочи се ,че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице,което да представи на заемателя бележка от работодателя си,издадена не по-рано от 3дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст;да работи на безсрочен трудов договор;да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401„Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,в размер на цялото задължение на заемателя по договора,която да е валидна за целия срок на договора за заем. Ищцовата страна изтъква,че предвид обстоятелството,че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения,съгласно уговореното от страните,на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236,25 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Според ищцовата страна подписвайки договора за кредит, заемателят е заявил,че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем,предоставяна от кредитора,което обстоятелство е декларирано от заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 236,25 лв.,която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски,всяка в размер на 26,25лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Ищцовата страна счита,че така погасителната вноска, която следва да заплати заемателя е в размер на 117,79 лева, която включва вноската по кредита,вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Ищцовото дружество изтъква,че подписвайки договора,страните по него са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски,уговорени в договора, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава,поради което на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 05.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда и общия размер на начислената лихва е 38,76лева,който е съвкупност от лихвите за забава,изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Ищцовото дружество сочи,че въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството и в тази връзка за “Агенция за събиране па вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.Р.А.,по което съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч. гр.д.№747/2018г. по описа на PC-Кн.,като е издадена Заповед за изпълнение за следните суми на обща стойност:1343,87 лв, включваща: главница- 500,00 лв., договорна лихва- 87,61 лв., неустойка- 236,25 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит- 236,25 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания- 175,00 лв., такса разходи за дейност па служител- 70,00лв, както и лихва за забава- 38,76лв.

Според ищцовото дружество,тъй като длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адрес,заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,последният не се е явил в съда да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата му искова молба.

Въз основа на изложеното ищцовата страна иска от съда да ги призове на съд с ответника и след като се запознае с всички доказателства по делото и се убеди във верността на твърденията й да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника М.Р.А.,с ЕГН**********. с адрес:

***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите, както следва:

- 500,00 лв.

(петстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит план “ №5348239/04.04.2017 г.;

- 87,61 лв.

(осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за период от 04.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 30.12.2017 г. (падеж па последната вноска).;

-175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;