Решение № 1088 от 31.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 589/2023
- Вид
- Решение № 1088
- Подписан
- 31.03.2023
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Ралица Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 313 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Кодекс на труда
- чл. 190, 186 и 187 · Кодекс на труда
- чл. 190, 186 и 187 · Кодекс на труда
- чл. 187, т. 1, пр. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 345, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1088 гр. Варна, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110100589 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Д. К. Г. срещу Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.“ – гр.
Варна обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД09-380/24.11.2022 г. н а Директора на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.“ – гр. Варна, и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2) за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „Старши учител, общообразователен предмет гимназиален етап - Английски език“ при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ;
3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 24.11.2022 г. до 24.05.2023 г. общо в размер на сумата от 11 915,10 лв. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 19.01.2023 г., до окончателното й заплащане.
Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила на 12.08.2022 г. Решение № 634 от 31.03.2022 г. на Окръжен съд - Варна по гражданско дело № 629/2021 г. ищцата е била възстановена на заеманата от нея длъжност „Старши учител, общообразователен предмет гимназиален етап - Английски език“ при ответника, връчено й на 05.09.2022 г. На 15.09.2022 г., около 9,00 часа сутринта същата е посетила ПГСАГ „В.Л.“ гр. Варна и е депозирала молба с вх. №РД-01/15.09.2022 г., с която е заявила, че желае да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност.
В разговор със секретарката на директора на училището й било обяснено, че поради отсъствие на М.Д. - ТРЗ, която изготвя документите, заповедта за възстановяването на заеманата от нея длъжност не може да бъде изготвена и да й бъде връчена на същия ден, като е получила и уверение, че ще бъде уведомена, 1 когато заповедта бъде изготвена и подписана от директора. Ищцата съобщила по телефона на заместник-директора по учебната дейност М. Я., че от 15.09.2022 г. ще бъде в отпуск по болест. След като е разбрала, че заповедта за възстановяване няма да и бъде връчена на същия ден, както и поради обстоятелството, че здравословното й състояние постепенно се е влошавало, заедно с нейна близка, която я придружавала, напуснала сградата на училището. Поддържа се, че покъсно се е наложило спешно да пътува до гр. Русе, тъй като личният й лекар се намирал там. След представени медицински изследвания и обстоен преглед на 16.09.2022 г. на ищцата бил издаден болничен лист № Е 20222283349 за срок от 14 дни, считано от 15.09.2022 г. до 28.09.2022 г. вкл., който бил изпратен по куриер.
На 29.09.2022 г. ищцата отишла в ПГСАГ „В.Л.“ гр. Варна, за да бъде възстановена на работа и на същия ден й била връчена Заповед №РД-09-90 от 15.09.2022 г., с която е възстановена на заеманата от нея длъжност, считано от 15.09.2022 г., както и Заповед № РД-09-118/29.09.2022 г., с която е определено сключването на Допълнително споразумение ДС № 78/29.09.2022 г. към ТД №РД10-21/07.02.2019 г. Навежда се довод, че на 09.11.2022 г. на ищцата било връчено писмо с изх. №РД-276/09.11.2022 г. от директора на ПГСАГ „В.Л.“, съдържащо искане за предоставяне на писмени обяснения, относно неявяването й на работа на 15,16,19,20,21,22,23,26,27 и 28 септември 2022 г. В искането като основен аргумент било посочено, че болничен лист № Е 20222283349 е отменен с Решение №674/26.10.2022 г. на ЛКК към Медицински център 1 гр. Русе ЕООД, като за това обстоятелство ищцата узнала именно от писмото. На 11.11.2022 г. ищцата представила на директора на учебното заведение писмените си обяснения и на 24.11.2022 г. й била връчена Заповед № 4Р-09-380/24.11.2022 г., с която и е наложно дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото й правоотношение било прекратено. Ищцата счита, че наложеното й дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, а заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че неявяването на ищцата на работа в процесния период е по обективни и здравословни причини и не представлява виновно неизпълнение на трудовите и функции, тъй като е ползвала отпуск поради временна неработоспособност и не й е бил известен фактът, че болничен лист № Е 20222283349 е неправилно издаден и в бъдеще ще бъде отменен. Излага, че към настоящия момент посоченото решение не е влязло в законна сила и не е породило правни последици, тъй като срещу същото е подадена жалба от ищцата пред ТЕЛК-Русе и е налице висящо производство. Допълва се, че обстоятелството дали здравословното й състояние е налагало отсъствието и от работното и място на 15.09.2022 г. и по-късното и пътуване до гр. Русе не може да бъде подлагано на преценка от работодателя при наличие на издаден болничен лист, макар и в последствие да е бил анулиран.
Поддържа се, че дисциплинарното наказание „уволнение“ следва да бъде налагано от работодателя при тежки нарушения на трудовата дисциплина, а в конкретния случай ищцата не се е явила на работа поради разрешен от медицинските органи отпуск за временна неработоспособност и не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което да е довело до сериозни последици за работодателя, така че да оправдае налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди се, че в законоустановения срок ищцата е посетила ПГСАГ „В.Л.“ с намерението да заеме длъжността, на която е била възстановена от съда, като причините, поради които е напуснала ПГСАГ „В.Л.“ са обективни, здравословни и независещи от нея. Навежда се, че от 15.09.2022 г. до 28.09.2022 г. между ищцата и ответника не са възникнали трудови правоотношения, тъй като в този период същата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност и по обективни причини на 15.09.2022 г. не е била 2 възстановена на заеманата от нея длъжност, а също така и поради липсата на издадена от директора за целта заповед. Действителното й възстановяване на длъжността, която следва да заеме се е състояло на 29.09.2022 г. и е невъзможно възстановяването й на работа да се е случило на 15.09.2022 г., тъй като в периода от 15.09.2022 г. до 28.09.2022 г. между страните по настоящия иск не са възникнали трудови правоотношение и заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ е нищожна и не следва да породи правни последици. Сочи се, че издадената Заповед № РД-09-90/15.09.2022 г. и връчена на 29.09.2022 г. със задна дата не поражда обратно действие и правни последици за предходен и отминал момент. Обръща се внимание, че при оформяне на трудовата книжка на ищцата е допусната грешка, защото има несъответствие по отношение на датата, посочена като дата за прекратяване на трудовото и правоотношение. В уточняваща молба от 30.01.2023 г. се посочва, че размерът на полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, в който трудовото правоотношение е прекратено, а именно м. октомври 2022 г., е 1985,85 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.“ – гр. Варна, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорват обстоятелствата, че ищцата се е явила на 15.09.2022 г. в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.“ - гр. Варна, за да заеме длъжността, на която е възстановена съгласно влязлото в сила на 12.08.2022 г. Решение № 634 от 31.03.2022 г. на Окръжен съд - Варна по гр. дело № 629/2021 г., за което тя е депозирала молба с вх. № РД-01/15.09.2022 г., към която прилага съобщението от съда, получено на 05.09.2022 г., че веднага след депозирането на молбата за възстановяване на работа, ищцата напуска Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.“ - гр. Варна, като малко след това уведомява по телефона заместник-директора на гимназията, че е в отпуск по болест от 15.09.2022 г., че със Заповед № РД-09-380/24.11.2022 г. на Директора на гимназията на ищцата е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение, като заповедта е връчена на ищцата на 24.11.2022 г.
Поддържа се, че оспорваната заповед е законосъобразна, мотивирана и издадена в съответствие с приложимите материално-правни и процесуални разпоредби на Кодекса на труда. Излага се, че възстановяването на ищцата на длъжността, заемана от нея преди предходното й уволнение, се е осъществило на 15.09.2022 г. с нейното явяване в гимназията и депозирането на молбата за възстановяване.
След като ищцата е заела длъжността самоволно, без разрешение и без да й е разрешен отпуск, напуска работното си място, което определяло недобросъвестността й при изпълнение на трудовите й задължения.
Недобросъвестността на ищцата се потвърждавала и от подаването на невярна информация на 15.09.2022 г. към заместник-директора на гимназията, че е в отпуск по болест, като представеният по-късно болничен лист, който впоследствие е отменен, бил издаден на 16.09.2022 г. в гр. Русе, както и напускането на града, в който е работното й място, без към него момент да е разрешен отпуск, вероятно с намерението да си осигури издаването на болничен лист. Поддържа се, че неоснователността на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя неоснователността и на другите искове. В условията на евентуалност се оспорва размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни 3 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 2577/28.02.2023 г., в което е обективиран доклада по делото, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК, че ищцата се е явила на 15.09.2022 г. в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.“ - гр. Варна, за да заеме длъжността, на която е възстановена съгласно влязлото в сила на 12.08.2022 г. Решение № 634 от 31.03.2022 г. на Окръжен съд - Варна по гр. дело № 629/2021 г., за което тя е депозирала молба с вх. № РД-01/15.09.2022 г., към която прилага съобщението от съда, получено на 05.09.2022 г., че по-късно ищцата е напуснала Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.“ - гр. Варна и е уведомила по телефона заместник-директора на гимназията, че е в отпуск по болест от 15.09.2022 г., че със Заповед № РД-09-380/24.11.2022 г. на Директора на гимназията на ищцата е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение, като заповедта е връчена на ищцата на 24.11.2022 г.
Част от тези правнорелевантни обстоятелства се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства – м о л б а с вх. № РД-01/15.09.2022 г. и приложеното към нея съобщение от Районен съд - Варна по гр. дело № 12298/2020 г., както и заповед № РД-09-380/24.11.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Приобщена към доказателствения материал по делото е медицинска документация (амбулаторен лист № 22262003F388/19.09.2022 г., амбулаторен лист № 000528/12.09.2022 г., амбулаторен лист № 22283609В766/10.10.2022 г., амбулаторен лист № 222834099 F22/10.10.2022 г., офталмологично изследване – периметър – дясно око от 08.10.2022 г., офталмологично изследване – периметър – ляво око от 08.10.2022 г., амбулаторен лист № 22281С00771А/08.10.2022 г., офталмологично изследване от 21.09.2022 г. – 2 листа, амбулаторен лист № 222645011991/21.09.2022 г., медицинско направление № 222810007770/08.10.2022 г., амбулаторен лист № 22259205АА8С/16.09.2022 г. – 2 бр., кръвни изследвания от 01.09.2022 г., магнитно-резонансна томография – амб. № 4291/30.12.2022 г., амбулаторен лист № 23003205616А/03.01.2023 г., амбулаторен лист № 23005002FВ38/05.01.2023 г., амбулаторен лист № 22259205АА8С/ 16.09.2022 г. и кръвни изследвания от 01.09.2022 г.), от която се установява, че в периода 01.09.2022 г. – 03.01.2023 г. ищцата е търсила лекарска помощ и са правени изследвания по повод здравословното й състояния, като същата е с поставени диагнози „неинсулинозависим захарен диабет“, „други уточнени мозъчносъдови болести“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, „хиперметропия“ и придружаващи заболявания – „затлъстяване, дължащо се на излишък на калории“, „миопия“, „други видове стенокардия“, „фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения“, „пресбиопия“, „последици от мозъчен инфаркт“ и „смесена хиперлипидемия“.