Решение № 6 от 10.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Ст. Д. Д. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно административно наказателно дело № 20211100603652 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на обвиняемия ЯНК. М. АТ. срещу Решение от 01.06.2021 г., постановено по НАХД № 2934 по описа на СРС, НО, 134-ти с-в, с което обвиняемият А. е признат за виновен за това, че на 25.05.2018 г. в гр. София, бул. "****, пред С.Д., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 399, в кантората на нотариуса, съзнателно се ползвал с неистински официален документ – приходна квитанция с посочена серия ББ18 и № 7207482751 от 23.01.2018 г., на който документ бил придаден вид, че е издаден на 23.01.2018г. от СО – отдел "Финанси", че е подписан в графа "служител" от Д.Ч. – специалист в Столична община – отдел "Общински приходи" и че е подпечатан с печат на орган по приходите, обозначен като Столична община – "Финанси", като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, във вр. чл.

78, ал. 1 и ал. 6 НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК Я.А. е осъден да заплати направените по делото разноски.

В подадената жалба обв. А. посочва, че не е съгласен с наложената му глоба, като посочва, че детето му страда от детска церебрална парализа. По отношение на инкриминираното деяние твърди, че е бил подведен от недобросъвествен човек, като му е било необходимо да закупи нова инвалидна количка на болното си дете.

В проведеното разпоредително заседание на 24.09.2021 г., въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

1

В открито съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемият А. се явява лично и заявява, че е бил подведен. Изразя съжаление и моли да бъде оправдан. Посочва, че има дете с ДЦП, което се гледа трудно.

В хода по същество представителят на СГП моли съдът да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и напълно се солидализира с мотивите на районния съд, вкл. досежно размера на наложеното наказание.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава XXVIII от НПК. За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие, като на основание чл.378, ал.2 от НПК е съобразил и събраните в хода на досъдебното производство доказателства. С оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII от НПК, съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на фактическите положения, приети за установени в постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК. Въззивният съд установи, че първостепенният съд е спазил императивната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК, като се е позовал на доказателствения материал, събран и проверен в хода на досъдебната фаза на наказателния процес от една страна, а от друга - в хода на първоинстанционното съдебно следствие е събрал и ново гласно доказателствено средство - обясненията на обвиняемия.От значение в случая е обстоятелството, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства могат да се ползват без да се приобщават изрично в хода на съдебното следствие съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Обвиняемият ЯНК. М. АТ., с ЕГН:**********, е роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, работи като асистент на дете с увреждания „Асистент за независимо детство“ към Столична община.

Обвиняемият А. и неговата съпруга — св. И.В. А.а притежавали лек автомобил марка „Мерцедес” , модел Ц 180, с per. № ****. Посоченият автомобил бил регистриран в ОППСДВР на името на обв. А., но същият не бил изпълнил задължението си да го декларира в данъчната служба по местоживеене, респективно - не бил заплатил дължимият данък за превозното средство.

През 2018г. на обв. А. се наложило да продаде автомобила, тъй като за нуждите на детето му, страдащо от детска церебрална парализа, бил необходим по-голям автомобил.

Обвиняемият А. знаел, че за да бъде изповядана сделката пред нотариус следва да бъде представена квитанция за платен пътен данък както за текущата 2018г., така и за предходните пет години. Поради невъзможността да получи такъв документ, както и липсата на финансови средства да заплати дължимите суми за пътен данък на превозното средство по неустановен по делото начин обв. А. се снабдил с неистински официален документ - приходна квитанция с посочена серия ББ18 и № 7207482751/23.01.2018г., на който документ бил придаден вид, че е издаден на 23.01.2018г. от СО - отдел „Финанси” , че е подписан в графа „служител” от Д.Ч. - специалист в Столична община - отдел „Общински 2 приходи” и че е подпечатан с печат на орган по приходите, обозначен като Столична община - „Финанси”.

На 25.05.2018г. в гр. София, бул. „****, в кантората на нотариус С.Д. се явили обв.

А. и неговата съпруга като продавачи на гореописаното МПС, както и купувачът — св.

П.К.Ч.. Обв. А. представил пред нотариус Д. изискуемите документи за прехвърляне на собствеността на автомобила, в това число и приходната квитанция, с която се бил снабдил преди това. Свидетелката Д. провела телефонен разговор със служител с данъчната служба и установила, че за автомобила предмет на сделката не е бил платен дължимия данък.

Свидетелката Д. отказала да изповяда сделката, а за случая били уведомени органите на МВР.

От изготвените в хода на разследването заключения на графически и комплексни експертизи било установено, че инкриминираната приходна квитанция с посочена серия ББ18 и № 7207482751/23.01.2018г. е неистински документ, тъй като подписът в графа „служител” не е бил положен от свид. Д.Ч., а отпечатъкът от кръгъл печат в документа не е бил поставен от печата на данъчни орган. Подписът в графа „служител” не бил положен и от обв. А..

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на И. А.а(л.24 от ДП), С. Д. (л.28 от ДП), П. Ч. (л.45 от ДП), Д. Ч. (л.140 от ДП) и обясненията на обв. А. (л.10 от СП); писмени доказателства: справка за съдимост на обвиняемия (л.9 от СП)договор за покупко-продажба на МПС и съпъстващи го декларации (л.7-13 от ДП), квитанция (л.145 от ДП), свидетелство за регистрация на МПС (л.15 от ДП), справки от Столична община, Дирекция „Общински приходи: (л.26, л.66, л.76 и л.119 от ДП), длъжностна характеристика, допълнително бспоразумение и заявление за отпуск на името на Д, Ч. (л.70-75 от ДП), справка от Столична община (л.77 от ДП); способи за доказване: заключение от изготвена комплексна експертиза (л.32-33 от ДП), заключение от извършена графическа експертиза (л.93-95 от ДП), заключение от изготвена комплексна експертиза (л.143-144 от ДП) и други, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК.

По отношение на горепосочените факти и обстоятелства измежду наличната доказателствена съвкупност не се констатират каквото и да е било несъответствия или противоречия, които да налагат подробно ѝ и задълбочено обсъждане. С оглед характера на обвинението, определящ и предмета на доказване по делото, преобладаващо значение имат писмените доказателства, удостоверяващи обстоятелствата по документооборота, инкриминиран по делото, датите на представяне и самия инкриминиран по делото документ, предмет на експертни изследвания за установяване на неговата истинност чрез способите за проверка и събиране на доказателства - графическа и комплексни експертизи.

Депозираните свидетелки показания на А.а, Д., Ч. и Ч. са в достатъчна степен пълни, вътрешно хармонични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, както и със заключенията от изготвените експертизи. В съдържателен план показанията на А.а, Д. и Ч. съдържат информация както относно деня и мястото на инкриминираното деяние и присъствалите лица, така и относно момента на узнаване, че представената от обвиняемия квитанция не е истинска, който факт е попречил и на финализирането на готвената покупкопродажба на МПС. Еднопосочна е доказателствената маса по делото досежно факта на явяване на обв. А., св. А. и св. Ч. на 25.05.2018г. в нотариалната кантора на св. Д. с намерението да бъде изповядана покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” , модел Ц 180, с рег. № **** със страни: продавачи – обвиняемият А. и св. А.а и купувач – св.

Ч.. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съдебен състав, че на представения от обвиняемия документ е бил придаден вид, че изхожда от свидетелката Ч. специалист в Столична община, отдел „Общински приходи“, въпреки че реално не е бил 3 подписан от нея. За да формира изводите си в горепосочения смисъл, районният съд е съобразил показанията на св. Ч., наличните писмени доказателства, установяващи, че към инкриминирания период св. Ч. дори не е била служител в Столична община, както и заключенията на назначените и приети експертизи, от които се установява, че положеният подпис върху квитанцията в графа „Служител“ не е положен от св. Ч.. На следващо място безспорно по делото е установено и обстоятелството, че положеният печат върху квитанцията не е отпечатан от официалния печат на Столична община – отдел „Финанси“.

При анализа на обясненията на обв. А. съдът съобрази двойствената им процесуална природа – на средство за защита и на устно доказателствено средство. Твърдението на обвиняемия, че не е бил „наясно, че извършва нещо нередно“ съдът третира през призмата на средство за защита, доколкото изцяло се оборва от наличната по делото система от доказателства, вкл. от собственото му твърдение, че „не бяха платени данъците и нямаше как да я прехвърлим.“. Тоест обвиняемият е осъзнавал, че без заплатени данъци за притежавания от него лек автомобил, последният не може да бъде продаден, като въпреки това не е пристъпил към реално заплащане на изискуемия се данък, а вместо това се е снабдил по неустановен начин с инкриминираната квитанция. Изложената от обвиняемия мотивация за извършване на деянието, а именно – нужда от закупуване на по-голям лек автомобил поради здравословното състояние на детето му на свой ред също не изключва наказателната му отговорност, а следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Правилно контролираният съд е кредитирал наличните експертни заключения, доколкото същите са пълни, ясни, обективни, изготвени от лица с необходимата квалификация, както и относими към предмета на доказване по делото.

Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на инкриминирането деяние от страна на обв. А., който краен извод не поражда никакви съмнения, нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това, анализираните свидетелски показания, експертни заключения и писмени доказателства представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на обвиняемия.