Решение № 17080 от 20.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17080 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20221110137386 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ......................, представлявано от председателя на управителния съвет ...................., с трето лице – помагач .................. със седалище и адрес на управление в гр.

...................., представлявано от управителката ................. иска да бъде установено по отношение на ответницата В. Н. Д. с ЕГН**********, живееща в ......................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................. чрез особената представителка адвокат М.

П. П., че същата му дължи следните суми:

1 568.67 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.

2019 година;

261.81 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до 11. ХІІ. 2020 година включително;

21.07 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. ХІ. 2017 година до 30. IV. 2019 година;

04.32 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. ХІІ. 2017 година до 11. ХІІ. 2020 година включително;

1 законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23. ХІІ. 2020 година до окончателното плащане.

Особената представителка на ответницата оспорва иска, като твърди, че ответницата не е собственица или ползвателка на топлоснабдения имот. Оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено по давност. Излага правни доводи, според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На неустановена дата ответницата подава до Държавна спестовна каса молба за обезпечение на отпуснат заем за жилищно строителство на процесния топлоснабден имот. Молбата е представена по делото с исковата молба.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 14. ХI. 2021 година се провежда .................. на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

На 19. ХI. 2001 година третото лице – помагач и етажна собственост ...................... сключват представен по делото с исковата молба договор №..... По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №Д-0-67 при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. Сведения, почерпани от експертните заключения:

По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 03.

IV. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по електронен път, като в 0000 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната 2 енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.

Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 23. XII. 2017 година са начислени 1 093.15 лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението й от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция не са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.

На 11. IV. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ...................... представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 03. IV. 2024 година няма данни за доброволни плащания. Непогасените задължения за времето след 23. XII. 2017 година възлизат общо на 1 348.79 лева за топлинна енергия и 21.07 лева за дяловото разпределение. Лихвата върху задълженията, възникнали след 23. XII. 2017 година, възлиза на 223.50 лева върху главницата за топлинна енергия и 04.78 лева върху главницата за дяловото разпределение.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 23. ХII. 2020 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 29. IV. 2021 година по частно гражданско дело №64866 по описа на съда за 2020 година. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. На 15. IV. 2022 година съдът постановява Разпореждане №20044124, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 24. VI. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 11. VII. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответницата; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си 3 възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в нейна тежест е да установи, че е предявила рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Особената представителка на ответницата оспорва, че същата е собственица на процесния топлоснабден имот през процесния период. Единственото доказателство за това обстоятелство молба за кредитиране на жилищно строителство, описана по-горе. От нея не може да се установи по несъмнен начин правото на собственост на ответницата върху топлоснабдения имот. Такова може само да се предположи, защото по делото не се установи кредитираното строителство да е осъществено от ответницата или тя да е придобила собствеността върху имота.

Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Предвид липсата на доказателства за правото на собственост, не може да се счита за установено и възникването на правоотношение, по силата на което ответницата държи плащане на ищеца.

Особената представителка на ответницата поддържа още, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл.

116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.

Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената настъпва тогава. Съдът не приема, че давността започва да тече в по-късен момент, защото фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23. ХII. 2020 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 23. ХII. 2017 година, са погасени по давност.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово разпределение“: