Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.07.2022, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
2505/2020
Подписан
15.07.2022

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № гр. В. 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: П. П. при секретаря М. В. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия П. гр. дело № 2505 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „М.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. А., обл. В., местност „ч.“ П.И. *** и адрес за кореспонденция: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. 16, вх. В, ап. 17, представлявано от управителя М.Р.М., с която против А.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че Фирма „М.“ ЕООД е с основен предмет на дейност отдаване на автомобили под наем. Сочи се, че фирмата осъществява дейността си с автопарк от приблизително 1800 леки и лекотоварни автомобили.

Във връзка с тази дейност на 07.07.2019 г. бил сключен договор за наем на автомобил с рег. номер В1208НР, марка „Нисан“, модел „Кашкай“ между ищеца „М.“ ЕООД и ответника А.М.Ц..

Въпросният автомобил бил заявен от ответника за срок от 14 дни с начална дата 07.07.2019 г. с обща стойност на наема в размер на 551.04 евро / 1077.74 лв.

Посочено е в исковата молба, че съгласно т. 8 на общите условия на наемане при получаване на автомобила Наемателят предоставя на Наемодателя депозит, посочен в договор, който гарантира добросъвестното изпълнение на задълженията на Наемателя по договора и служи за обезщетяване на Наемодателя за вреди по наетия автомобил, настъпили по време на действието на договора в резултат на виновното /умисъл или небрежност/ поведение на наемателя. При връщане на автомобила от Наемателят при условията на коректно ползване и без щети и липси, депозитът се възстановява в пълния му размер. В деня на наемането на автомобила депозитът бил блокиран по предоставената от ответника карта в размер на 800.00 лева.

Поддържа се, че на 07.07.2019 г. в 13:15 часа ответникът А.М.Ц. наел посочения автомобил от офиса на дружество в гр. С..

След подписване на договора за наем от двете страни /наемодател „М.“ ЕООД и наемател А.М.Ц. /на ответника бил предоставен автомобил с пълният комплект документи, както и негов екземпляр на договора за наем с общите условия за наемане на автомобил на гърба на договора.

Излага се, че на 21.07.2019 г. около

07:00 часа управителят на ищеца получил обаждане от полицейско управление, че визираният автомобил е бил намерен изоставен със следи от тежка катастрофа на ул. „С.М.“, в района на ж.к. „З.п.“, гр. С.. Шофьорът, т.е. наемателят бил напуснал мястото на произшествието.

Служители от кол-центъра се опитали да се свържат с ответника за установяване на подробности покрай инцидента и да го уведомят, че трябва да извика КАТ за освидетелстване на произшествието и причините за настъпването му. След няколко неуспешни опита връзката с клиента била установена и наемателят бил уведомен за всички възможни последици от действията му. В същият разговор ответникът потвърдил, че ще посети КАТ, но същото не е било извършено от него. След това от ищцовото дружество подали сигнал към 112 и получили информация, че ответникът е бил издирван от МВР и гранична полиция. Били инструктирани от служители на 112 да пуснат жалба в полицията, която е била входена същия ден от служител на ищеца в 3-то РПУ.

Междувременно автомобилът бил репатриран с пътна помощ до офиса на фирма в гр. С., тъй като бил напълно обездвижен. Тъй като колата била изоставена от клиента, то по тази причина няма и подписан приемо-предавателен протокол с наемателя, фиксиращ часа и датата на предаването му, както и състоянието му, в което е бил приет. Но щети по автомобила преди това са били заснети, като доказателство за случилото се.

След 18:00 часа същият ден от ищцовото дружество получили обаждане от ищеца, че вече е заминал за В. и не може да поддържа връзка по телефона. В същия разговор ответникът отново бил уведомен, че съгласно общите условия на договора, а именно чл. 25, т. 1 носи пълна материална отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпените вреди и пропуснати ползи. В посочените общи условия са описани случаи и условия за пълно или частично снемане на отговорността /до размера на депозита/ от наемателя за настъпили щети, което е възможно в случаите на приемане и заплащане на допълнителна такса, включваща допълнителни покрития. Ответникът е отказал тази опция, което е отбелязано и на първата страница на договора и е подписал декларация за поемане на отговорността за нанесени щети по наетият автомобил. Поради сериозните щети по автомобила не е било възможно веднага да се калкулира стойността на ремонта и клиентът е бил предупреден, че ще бъде уведомен официално за размера за сумата на предоставеният от него имейл в договора за наем.

За целта автомобилът бил откаран отново с помощта на пътна помощ от офиса на дружество до официален сервиз на „Нисан“.

След като получили информация за стойността на ремонта от ищцовото дружество се опитали се да се свържат с ответника няколко пъти по телефона, за да го информират и да уговорят възможните варианти за изпълнение на предявената претенция. Той обаче давал само устни обещания, но без да предприеме действия. На 15.10.2019 г. ответникът бил уведомен с писмо по имейла за стойността на претендираните от ищеца разходи. След няколко уточняващи имейла ответникът спрял да отговаря.

Съгласно общите условия на договора клиентът носи пълна материална отговорност за обезщетяване на наемодателя и в тази връзка размера на ищцовата претенция се основа на издадените документи (фактура № **********+кредитно № **********) от официален сервиз за ремонта на нанесените щети, която е била изчислена в размер на 16 883.22 лв. Към тази сума ищецът добавил и разходи, направени за придвижване на автомобила с пътна помощ, тъй като съгласно чл. 23, т. 8 от Общите условия на договора клиентът е длъжен да покрие и тези разходи. Общият размер на услугите за пътна помощ съставлява 144.00 лв. по две фактури, а именно: придвижване на автомобил от местопроизшествие до офиса на фирма в С. - 96.00 лв. и придвижване на автомобила до оторизиран сервиз - 48.00лв. Заедно със стойността на ремонта общата сума на разходи, направени от ищцовото дружество във връзка с инцидента били размер на 17 027.22 лв. Съгласно чл. 9 и чл. 10 от Общите условия на договора от дължимата сума е бил прихванат задържаният гаранционен депозит в размер на 800.00лв. който наемателят е предоставил с кредитна си карта, съгласно чл. 8 при наемане на автомобила. Така след приспадане на горецитираната сума ищцовата претенция е в размер на 16 227.22 лв.

Поддържа се, че ищецът подал заявление на основание чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 943/2020 г. по описа на Районен съд В. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си.

Иска се от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 227.22 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер.

Направено е възражение за недопустимост на иска поради твърдение, че обичайното местопребиваване на ответника е във В., тъй като в договора за наем има посочен адрес и телефон във В., както и СУМПС, издадено във В. на 03.04.2019 г. и валидно до 12.05.2025 г. Оспорва се виновното поведение на ответника за настъпване на ПТП с процесния автомобил. Оспорват се вредите на автомобила, твърдени в исковата молба, оспорва се и причинно следствената връзка между настъпване на вредите и действия или бездействия на ответника. Оспорва се основателността на размера на вредите.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 943/2020 г. по описа на РС - В..

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 943/2020 г. на Районен съд - В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.М.Ц. да заплати на кредитора „М.“ ЕООД следните суми: 16227.22 лева – главница, ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 324.54 лева – за заплатена ДТ.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от дължимо от длъжника към кредитора обезщетение за нарушение на условията на договора за наем на автомобил, използван от длъжника. След процедура по чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск. На 18.08.2021 г. е подадено възражение на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение от особения представител на ответника, като Окръжен съд В. се е произнесъл с Определение № 256/08.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 381/2021 г., с което не е приел възражението до въззивния съд по чл. 423 от ГПК.

От представените Договор-поръчка за доставка на фабрично нов автомобил от 28.03.2019 г. /лист 71 от делото/ и Свидетелство за регистрация на МПС № ********* /лист 72 от делото/ се установява, че процесния автомобил с рег. № В 1208 НР, марка „Нисан“, модел „Кашкай“ е собственост на ищцовото дружество.

От представения договор за наем от 07.07.2019 г. /лист

6 от делото/ се установява, че ответникът А.М.Ц. наел за ползване горецитирания лек автомобил с рег. № В 1208 НР, марка „Нисан“, модел „Кашкай“, собственост на ищеца за срок от 14 дни с начална дата 07.07.2019 г. и крайна дата 21.07.2019 г. с обща стойност на наема – 551.04 евро /1077.74 лева/. Договорът е подписан от наемодателя и от наемателя.

По делото е представена декларация от 07.07.2019 г., подписана от ответника за поемане на отговорност за нанесена щета /лист 7 от делото/, в която е отразено, че ответникът е запознат с необходимостта да бъде представен „Протокол за настъпило ПТП“ в случай на настъпил инцидент с нанесени щети по наетия от него автомобил съгласно законодателството на Република България. Отразено е, че ответникът е съгласен с пълната си отговорност за всички нанесени щети в случай, че не предостави упоменатия протокол или наруши ЗДвП. Запознат е, че е отговорен до размера на депозита в случаите, в които спази ЗДвП, предостави „Протокол за настъпило ПТП“ и спази всички условия по договора за наем. Информиран е, че е необходимо да заплати административна такса в размер на 30.00 евро на наемодателя в случай на щета по наетия автомобил или при наличие на наказателни такси от КАТ.

По делото е представена фактура № ********** от

20.12.2019 г. /лист 8, 9 и 10 от делото/, издадена от „Омникар Ауто“ ООД – оторизиран дилър и сервиз на Рено, Дачия и Нисан на ищеца „М.“ ЕООД за сумата от 18 759.13 лева с ДДС и падеж на плащане 06.01.2020 г. Във фактурата подробно са описани извършените услуги и подменените части на автомобила, както и цената на всяка част или услуга.

Представено е и кредитно известие /лист 11 от делото/ към горецитираната фактура от 19.02.2020 г. за сумата от 1875.91 лева. Кредитното Известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за която вече е издадена Фактура. Видно е от кредитното известие, че данъчната основа по фактурата – 18 759.13 лева се намалява с 1875.91 лева и след извършени изчисления се получава сумата в размер на 16 883.22 лева. От представеното платежно нареждане за кредитен превод /лист 76 от делото/ се установява че на 20.02.2020 г. ищецът е превел на „Омникар Ауто“ ЕООД сумата от 16 883.22 лева.

От представена фактура № **********/16.08.2019 г.

/лист 12 от делото/ се установява, че е издадена от „Росси Ауто“ ЕООД на ищеца „М.“ ЕООД за сумата от 48.00 лева с ДДС с основание, посочено във фактурата – Пътна помощ С. Омникар. От представеното платежно нареждане за кредитен превод /лист 78 от делото/ се установява, че на 23.08.2019 г. ищецът е заплатил на „Росси Ауто“ ЕООД сумата от 48.00 лева.