Разпореждане № 4323 от 09.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4323 гр. Благоевград, 09.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101872 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото ч.гр.д.№1872/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград е по реда на чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, ап. офис 1, чрез пълномощник, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., за посочените в заявлението суми.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за предоставяне на кредит № 565667 от 24.11.2025 година; Общи условия и други.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения :

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за кредит е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от сключен договор с потребител, е предвидено засилено служебно начало с оглед потребителската защита. Съдът е длъжен служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи и да извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора /Решение на СЕС от 30 юни 2022г. по дело С170/21/.

Видно от приложения Договор за предоставяне на кредит № 565667 от 24.11.2025 година, сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и А. И. Б. се установява, че на последния е отпуснат заем при следните параметри: размер на кредита - 700 лв.; период на кредита /дни/ - 900; фиксиран годишен лихвен процент - 10,80%; Такса „Ангажимент“ в размер на 47,70 % от 1 размера на главницата, като процентът на таксата се определя от периода на кредита и е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договор - 0,03%; обща сума: 1216,99 лева, от която главница - 700 лева, 94,29 лева договорна лихва и 422,70 лева - Такса „Ангажимент“.

В чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора е уговорено, че ГПР по кредита е в размер на 58,95 %, като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си. При изчисление на ГПР са взети предвид начислената договорна лихва и такса „Ангажимент“.

В договора в чл. 3, ал. 3 е материализиран и погасителен план с посочена първа вноска – 24.12.2025 година и последна погасителна вноска 12.05.2028 година, като в месечната вноска са включени главница, лихва и такса „ангажимент“.

Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10а от ЗПК, свързано с клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на Такса „Ангажимент“ в размер на 422,70 лева.

Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника.

Заявителят не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат същите. По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора.

В случая нито в договора за кредит, нито в Общите условия става ясно какво представлява претендираната такса „Ангажимент“. Така, освен наименованието на таксата, като "Такса Ангажимент" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Същевременно, ако бъде възприето, че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то се налага извод, че същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е 2 да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Таксата „Ангажимент“ в случай, че представлява такава, свързана с усвояване на кредита, е забранена с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Начисляването на подобна такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост съобразно чл.143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него.

Видно е, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора изрично е уговорено, че в ГПР по кредита, който е в размер на 58,95 % са взети предвид начислената договорна лихва и такса „Ангажимент“, поради което съдът намира, че не следва да обявява договора за недействителен изцяло.

Предвид изложеното, сумата в размер на 422,70 лева, представляваща начислена такса „Ангажимент“ не е дължима и не следва да се присъжда, като противоречаща на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорена в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договора.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 40,90 евро. Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 6,91 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,01 евро.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от заявителя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, ап. офис 1, чрез пълномощник, срещу длъжника А. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 216 евро /двеста и шестнадесет евро/ - начислена такса „Ангажимент“ по Договор за предоставяне на кредит № 565667 от 24.11.2025 година.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, ап. офис 1, чрез пълномощник срещу длъжника А. И.

Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. за следните суми:

-357,90 евро /триста петдесет и седем евро и деветдесет евроцента/ - главница по Договор за предоставяне на кредит № 565667 от 24.11.2025 година, сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и А. И. Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.07.2026 година до окончателното й изплащане;