Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260754 от 01.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12949/2020
Вид
Решение № 260754
Подписан
01.03.2022
В сила
01.03.2022
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 160 и сл. · Закон за устройство на територията
  • чл. 163, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169 · Закон за устройство на територията
  • чл. 20 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

ІІ - В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 12949 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 64061 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 22320/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 178 състав, е осъдено „Б.И К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***0 да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Студентски град“, ул. „********сумата от 1901 лв., представляваща обезщетение и парична равностойност на строително – монтажни работи за отстраняване на недостатъците, проявили се в нормативно определените гаранционни срокове в недвижим имот, продаден от дружеството на ищеца на 05.04.2007 г. с нотариален акт за покупко – продажба № 73, том I, рег. № 1323, дело № 64 от 2007 г., находящ се в гр.

София, район „Студентски“ в сграда в УПИ VIII-1220,1219 от кв. 271 по плана на гр. София, местност „Студентски град“, а именно: апартамент № В24, в секция „В“ на седми етаж на сградата на кота + 16,58 м., със застроена площ 88,60 кв. м., състоящ се от антре, тоалетна, дневна с кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, две спални и две лоджии, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2013 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над 1901 лв. до 2000 лв. „Б.И К.“ ЕООД е осъдено да заплати на К.С.К. сумата от 553,76 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен искът за сумата от 1901 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плашане и са присъдени разноски, е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.И К.“ ЕООД, чрез управителя Г.Ч., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че предявените искове с правно основание чл.

163, ал. 3 ЗУТ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни, тъй като въззивникът не е извършвал некачествени СМР и некачествено строителство. Некачествени СМР и намеси, извършени от трети лица са причина за появилите се течове в процесния имот. Поради това се моли за отмяна на решеието в обжалваната част.

Въззиваемата страна – К.С.К., чрез адвокат Ю.Б., е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Сочи се, че тя е бланкетна, а първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ на К.С.К. срещу „Б.И К.“ ЕООД за разликата над сумата от 1901 лв. до претендираните 2000 лв., не е обжалваното от ищеца, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към неговите мотиви, като по оплакванията във въззивната жалба съдът приема и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ и чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за ангажиране на гаранционната отговорност на „Б.И К.“ ЕООД в качеството му на строител на собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Студентски“ в сграда в УПИ VIII-1220,1219 от кв. 271 по плана на гр. София, а именно: апартамент № В24, в секция „В“ на седми етаж на сградата на кота + 16,58 м., със застроена площ 88,60 кв. м., за възникнали течове в двата ъгъла на северната стена на апартамента, както и по тавана в тези два ъгъла. Ищецът сочи, че около 2012 г. в имота му, от открита тераса на осмия етаж на жилищната сграда, започнала да се просмуква вода, която се стичала по северната стена на хола на жилището, появила се влага и започнало обрушване на мазилката. Според ищеца причината за теча е неправилно извършена хидроизолация, поставяне на некачествено водоустойчиво покритие на терасата, разположена над стаята и неправилно монтиране на водобранна ламарина. Ищецът твърди, че на 29.04.2012 г. изпратил нотариална покана до „Б.И К.“ ЕООД за отстраняване на възникналите течове и за извършване на дължимите ремонтни работи, но въпреки това недостатъците не били отстранени. Поради това моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2000 лв. – равностойност на необходимите строително – монтажни работи за отстраняване недостатъците, прявили се в нормативно определените гаранционни срокове, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Конкретните СМР като мярка, количество, единична стойност и обща стойност са уточнени с молба от 14.10.2014 г.

Ответникът оспорва по основание и размер исковете, сочи, че не е налице некачествено строителство, счита, че течовете са поради намеса на собственика на апартамента, находящ се над този на ищеца.

Не е спорно, а това се установява и от приетия по делото нотариален акт за покупко – продажба № 73, том I, рег. № 1323, дело № 64 от 2007 г., че на 05.04.2007 г. ищецът и съпругата му С.В.Д.са закупили от „Б.И К.“ ЕООД /като носител на правото на строеж и строител на сградата/ апартамент № В24, построен на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ул. „********в сграда в УПИ VIII-1220,1219 от кв. 271 по плана на гр. София, местност „Студентски град“, в секция „В“ на седми етаж на сградата на кота + 16,58 м., със застроена площ 88,60 кв. м., състоящ се от антре, тоалетна, дневна с кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, две спални и две лоджии, както и мазе № 24, находящо се в сутерена на секция „В“ със застроена площ 3,21 кв. м., заедно с 3,47 % идеални части от общите части на секция „В“ и съответните части от правото на строеж върху дворното място.

Не е спорно между страните, че „Б.И

К.“ ЕООД е строител на процесната сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, в която е разположен апартаментът на ищеца, както и че същата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-12-483/30.05.2008 г. на ДНСК, прието по делото.

Безспорно е също, че ищецът е уведомил ответника за възникнали недостатъци, поканил го е да извърши оглед и да ги отстрани за своя сметка с нотариална покана от 26.04.2013 г. на нотариус М.И.с рег. № 280 на Нотариалната камара, с район на действие – Софийски районен съд, връчена на ответника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Т. К.К.и И.Д.А.. Според К., майка на ищеца, последният заедно със съпругата си С. закупили апартамент през 2008 г. в „Студентски град“, около 90 кв. м. на седми етаж, ул. „С..М.“, непосредствено след закупуването му нямало проблеми, такива се появили впоследствие – в голямата стая – хол с кухненски бокс на стената, която е външна и е с прозорци и една вътрешна в ъгъла, се появил мухъл и започнало да тече, мазилката падала в двата ъгъла, едното се падало в бокса над шкафовете, били влажни големи петна – около 3 педи. Този проблем се появил три или четири години след закупуване на жилището, освен по стените на апартамента, влажните петна се появили и на тавана на апартамента. Свидетелката заявява, че не е запозната какви точно действия е предприел ищецът във връзка с тези проблеми, но ѝ е споменавал, че многократно се е опитвал да се свърже с фирмата, от която е купил имота. Добавя, че като се влезе от входната врата веднага отдясно е стената, върху която има тези проблеми и съответно има по другата стена, която се явява вътрешна. К. заявява, че ходи редовно в имота, в който живеят ищецът, съпругата му и трите им деца.

СвидетелкатаА.заявява, че познава ищеца около 10 години, имал апартамент в „Студенстки град“, около 90 - 100 кв. м., купен през 2008 г. След около четири години се появили проблеми – мухъл, в два от ъглите в хола, по едната стена имало около 3 - 4 педи петна от мухъл, на другата стена – 2 - 3 педи. На друго място свидетелката не е забелязала проблеми. Знае, че ищецът заедно със съпругата си се свързали със строителя на сградата, коментирали със свидтелката, че оставали около 5 месеца от гаранцията, но ищецът не получил съдействие от строителя.А.добавя, че се вижда с ищеца и съпругата му, поне 2 - 3 пъти в месеца посещава апартамента.

По делото е приета и съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, неоспорена от страните, от която се установява, че има некачествено изпълнени СМР, които са довели до теча на северната стена на хола на процесното жилище – неправилно изпълнен детайл на ламаринената обшивка на борда на покрива непосредствено над дясната стена на хола на ищеца и счупени плочки от каменната облицовка на терасата над хола. Откритата тераса, разположена над хола, е била покрита с дървен навес, който впоследствие е премахнат, в десния ъгъл на терасата на две места има счупени плочки от каменната облицовка, от лявата страна на терасата улукът отвеждал водата от премахнатия покрив е закован върху ламаринената обшивка на борда, което е компрометирало хидроизолационните свойства на обшивката. От огледа откъм терасата на ищеца ясно се вижда, че детайлът на ламаринената обшивка на борда е неправилно изпълнен при строителството – ламарината не покрива топлоизолацията на стената и не е издадена напред от фасадата. Това води до проникване на вода зад минералната мазилка през топлоизолацията на фасадата, което се доказва и от напуквания по минералната мазилка от двете страни на ъгъла. Този теч е причинил овлажнявания по тавана на хола на ищеца. Понастоящем ищецът е отстранил последиците от теча в двата ъгъла на стената: изстъргана е старата шпакловка, направена е нова и е боядисано отново, но при огледа вещото лице е установило, че влагата отново се е появила, което сочи, че причината за теча не е отстранена. Стойността на строително – ремонтните работи, необходими за отстраняване на теча и нанесените щети в апартамента на ищеца са в размер на 1901 лв. Разпитан в открито съдебно заседание експертът добавя, че е установил на място направен частичен ремонт на жилището, все още има течове, тъй като не е добре направена ламаринената обшивка.

Съобразно изложеното в исковата молба, ищецът обосновава качеството си на кредитор за вземане за имуществени вреди вследствие на гаранционната отговорност на строителя, която се носи от ответника. Гаранционната отговорност в строителството е регулирана по общ начин в Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Разпоредбите на чл. 160 и сл. ЗУТ и чл. 20 от