Решение № 238 от 04.05.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Враца, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А.Л.М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20241420104130 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Я. Д. Й. с ЕГН ********** и адрес гр.В, ул."Я." №** срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Враца (ТП на НОИ гр. Враца) и Професионална техническа гимназия „Н.Й.В.“ гр. Враца (ПТГ гр. Враца).

Наведени са твърдения с исковата молба, че за периода от 01.10.1975 г. до 31.12.1990 г. ищцата е била в трудови правоотношения с Механотехникум „Н.Й.В.“ гр.

Враца/ТМЕТ „Н.Й.В.“ гр. Враца (чиито правоприемник е Професионална техническа гимназия „Н.Й.В.“ гр. Враца), където е заемала длъжността „ръководител танцов състав“ и че същият период следва да й бъде зачетен като трудов стаж при пенсиониране. Поддържа, че през посочения период възнаграждението й е било определяно от Окръжния център за художествена самодейност гр. Враца ежегодно, че е уплътнявала работния си график на пълен работен ден, както и че основните си дейности по длъжността „хореограф“ е изпълнявала именно в Механотехникум „Н.Й.В.“ гр. Враца/ТМЕТ „Н.Й.В.“ гр. Враца, където е имала работно време и всички други условия на труд, които са важали и за останалите преподаватели в училището.

Сочи, че през процесния период приложим закон са били Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри и Указ № 330 за народната просвета, както и че за процесния стаж е приложима разпоредбата на § 9 от 1

Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), поради което неправилно същият стаж не й е бил зачетен при определяне на пенсията й за осигурителен стаж и възраст. Излага, че посоченият трудов стаж е отразен и в трудовата й книжка с № 14/01.10.1974 г., издадена от Окръжен пионерски дом гр. Враца. Сочи, че непризнаването от страна на ТП на НОИ гр. Враца на трудовия стаж на ищцата в Механотехникум „Н.Й.В.“ гр. Враца/ТМЕТ „Н.Й.В.“ гр. Враца води до невъзможност от страна на НОИ да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно уведомително писмо № 2113-06-1657/2 от 11.12.2023 г., издадено от ТП на НОИ гр. Враца.

Искането към съда (съгласно уточнителна молба с вх. № 3179/12.02.2026 г. на ВрРС) е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Враца и ПТГ гр. Враца, че ищцата има положен трудов стаж като нещатен (хонорован) преподавател на художествен колектив-хореограф в ТМЕТ гр. Враца (сега ПТГ гр. Враца) за периода от 01.10.1975 г. до 31.12.1990 г., при седмична заетост от 12 до 15 часа и с възнаграждение до 65% от щатната заплата на съответната категория на тази длъжност за висше образование.

Искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

В подадения по реда и срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговорответникът ТП на НОИ гр. Враца излага, че искът е недопустим, тъй като не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР (осигурителят да е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на ТП на НОИ гр. Враца да липсват писмени данни за претендирания стаж). Недопустимост на иска се твърди и поради наличието на удостоверение с изх. № 60/12.09.2012 г., издадено от „Център за работа с деца“ гр.

Враца, както и поради обстоятелството, че на ищцата е зачетен трудов стаж в Кралство Испания в размер на 9 години, 8 месеца и 5 дни. Поддържа се, че зачитането на вече зачетен осигурителен стаж, както и категория труд, в случая втора категория като учителски стаж е недопустимо в гражданско съдебно производство. Относно основателността на иска е отбелязано, че ищцата би могла да подаде заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от КСО в ТП на НОИ гр. Враца, в който случай ще бъде извършена преценка за наличието на изискуемите условия за нейното отпускане.

По допустимостта на исковата молба:

С определение № 38 от 15.01.2026 г. по в. ч. гр. дело № 575/2025 г. на Окръжен съд гр. Враца са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд да даде указания на ищцата да отстрани констатирани нередовности на исковата молба. Такива указания са дадени, в резултат на което е постъпила уточнителна молба с вх. № 3179/12.02.2026 г. на ВрРС, видно от която е предявен именно чл. 3, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ЗУТОССР, като същевременно се установява от приложеното на л. 5 от 2 делото удостоверение, че ПТГ гр. Враца не съхранява данни и ведомости за периода от 1975 г. до 1988 г., в който ищцата Я. Й. е работила като ръководител танцов състав, с изключение на 1989 г., когато има посочени възнаграждения по месеци.

При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Съгласно писмо на л. 7 от делото ищцата Я. Й. е завършила Полувисш институт със специалност „Музика и хореография“ в гр. София.

Видно от удостоверение на л. 15 от делото и заверен препис-извлечение от трудова книжка с № 14/01.10.1974 г., издадена от Окръжен пионерски дом гр. Враца (л.

16-26), ищцата Я. Й. е завършила полувисше образование, специалност „Хореограф“, като в периода от 01.10.1975 г. до 31.12.1985 г. е работила на длъжност „лектор на танцов състав“ в Окръжен пионерски дом гр. Враца.

Видно от приложеното на л. 10 от делото писмо на Окръжен съвет за култураВраца и приложените на л. 11-12 от делото писма на Окръжен център за художествена самодейност-Враца, утвърдената седмична заетост за нещатни (хоноровани) преподаватели на художествени колективи е, както следва: работа върху репертоара-56 часа, репетиции-6-7 и за ръководене на концерти-1-2 часа, като художественият ръководител на колектива се назначава от ръководството на съответната организация или ведомство след съгласуване с Окръжния център за художествена самодейност, т.е. минималната седмична заетост за такъв вид трудова дейност е 12 часа, а максималната-15 часа.

Установява се от решение № 41 от 10.02.1969 г. на Комитета за стопанска координация (л. 113-114), че на нещатните художествени ръководители определената заплата (до 65% от съответната категория длъжност за висше образование) се изплаща при 12 до 15 часа седмична заетост, като при по-малка заетост месечното трудово възнаграждение се намалява с 1/15 част.

Съгласно чл. 145 от дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.) държавното обществено осигуряване е задължително за всички работници и служители, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането, т.е. нещатните художествени ръководители са б и л и задължително осигурени за пенсия за „старост“ (съгласно използваната в нормативния акт терминология).

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Д.П. и Е.Д.Н., като от представените копия на трудови книжки на същите е видно, че са работили през същия период в ПТГ гр. Враца (тогава ТМЕТ гр. Враца).

П.П. дава показания, че ищцата постъпила на работа в ТМЕТ гр. Враца в края на месец септември 1975 г., като не била щатен учител, а била външен лектор и ръководела извънкласна форма-танцовия състав в училището. Тази извънкласна форма се одобрявала от отдел „Просвета“ и била задължителна. Доколкото свидетелят си спомня, ищцата се занимавала два дни седмично по три учебни часа с танцовия 3 състав, като идвала в определени дни в извънучебно време, за да си направи хорариума. Работела плътно през цялата учебна година и когато я поканели, участвала в заседанията на учителския съвет. Материалните книги са унищожени поради изтичане на срока за съхранение.

Е.Н. дава показания, че е бил учител по физическо възпитание в ТМЕТ гр. Враца от 1987 г. до 2016 г., като ищцата със сигурност е работила там до 1990 г. Ищцата си вземала часовете в извънучебно време, включително вечер. Около 30 човека участвали в танцовия състав и същият имал много награди и международни участия. Основната работа на ищцата била в Пионерския дом, като деца от там, а и други желаещи деца идвали и се записвали в танцовия състав. През цялата учебна година ищцата имала занимания с танцовия състав, два или три пъти седмично.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективно и добросъвестно дадени.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че по данните на Община Враца ищцата няма трудов стаж, който би могъл да се приравни на трудов/осигурителен доход, при изчисляване съгласно чл. 97 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, в Пионерски дом гр. Враца ищцата има стаж, който се равнява на 4 години, 10 месеца и 4 дни за процесния период, съгласно писмения отговор на ТП на НОИ гр. Враца за периода от 01.10.1975 г. до 1985 г. й е признат трудов стаж в Пионерски дом гр. Враца в размер на 8 години, 9 месеца и 25 дни, а съгласно данните от ПТГ гр. Враца за периода от 1978 г. до 1989 г. ищцата има трудов стаж 7 месеца и 15 дни.

Съдът кредитира експертизата. Редакцията на чл. 97 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите в редакцията (ППЗП) към ДВ, бр. 48 от 25.05.1999 г. обаче противоречи на нормативен акт от по-висока степен – чл. 145 от дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (последно изменен с ДВ, бр. 92 от 1957 г., отменен с ДВ, бр. 110 от 1999 г.), съгласно която държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й, не следва да се прига чл. 97 от ППЗП.

В процесния период от 01.10.1975 г. до 18.10.1991 г. обществените отношения в сферата на образованието са се регулирали от Закона за народната просвета (обн. в Държавен вестник, бр. 218 от 1948 г.) и от Указ № 330 за народната просвета, действащи до отмяната им със Закона за народната просвета (обн. ДВ бр. 86 от 1991 г.). Според Указа (чл. 1) всички видове и степени учебни и учебно-възпитателни заведения, посочени в настоящия указ, и онези, които ще се откриват въз основа на него, се ръководят от Министерството на културата, науката и просветата пряко и посредством отделите „Народна просвета“ при народните съвети на депутатите на трудещите се, които отдели са същевременно органи и на Министерството на културата, науката и просветата.

Съгласно чл. 15 от Указа за осигуряване на комунистическото възпитание на учащите се в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други 4 извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа - кръжоци, колективи за художествена самодейност и др., съгласно чл. 11 от Указа учителските институти са полувисши учебни заведения с двегодишен курс на обучение, а съгласно чл. 12 от Указа на завършилите педагогическите училища се дават права на учители в началните училища или детските градини съобразно подготовката им, като на завършилите учителските институти се дават права на редовни учители в средния курс на общообразователните училища (от V до VII клас).

Съгласно чл. 35 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за понататъшно развитие на народното образование в НР България (отменен през 1991 г. със Закона за народната просвета) добилите право на редовни учители до влизането в сила на настоящия закон или които ще завършат по сега действуващата система запазват правата си. За повишаване на тяхната квалификация се организират курсове, практикуми, семинари и др. и им се дава възможност да получат висше образование по редовен или задочен път по специална програма.