Определение № 422 от 18.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500148 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С определение № 38 от 03.01.2025 година по гр. д. № 3548/2024г. Районен съд – Велико Търново е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд.

Недоволен от така постановеното определение е ищецът по делото „Ангйор“ ЕООД – град Дебелец, който го обжалва чрез процесуалния си представител с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Последният развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел направеното от ответника възражение за неподсъдност на делото на ВТРС за основателно, доколкото в случая приложение намира разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК. Посочва, че по делото са предявени искове с предмет обезщетение по Кодекса за застраховането и са насочени срещу застраховател, а седалището на ищцовото дружество е в град Дебелец, поради което местно компетентен да се произнесе по предявените искове е Районен съд – Велико Търново.

Навежда доводи, че разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК е приложима по отношение на всички искове за обезщетения по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, като законът не разграничава правата на увредените лица според вида на застрахователния договор, според това какви субекти са или според това, от какъв фактически състав произтичат материалните права. Посочва, че законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на спорове по искове на увреденото лице по КЗ, 1 изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответникът по частната жалба ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – град София заема становище, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на подадената частна жалба. Развива подробни съображения за неприложимост както на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, така и на чл. 113 ГПК. Направено е искане обжалваното определение да бъде потвърдено.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по предявен частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като с подадената от „Ангйор“ ЕООД – град Дебелец срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – град София искова молба е направено искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000.00 лева, представляваща частичен иск от общо претендираната сума в размер на 9 166.85 лева – обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица № 5С107361223, със срок на валидност от 11.04.2022 година до 10.04.2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на същата, в който изрично е направено възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Велико Търново, тъй като седалището на ответното дружество е в град София, поради което и на основание чл. 108, ал. 1 ГПК искът е подсъден на Софийски районен съд.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел направеното от ответника възражение за местна неподсъдност за основателно, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 108 ГПК, с обжалваното определение е прекратил производството по гр.д. № 3548/2024 година на ВТРС и е изпрати същото по подсъдност на Софийски районен съд.

Настоящият съдебен състав приема, че изводът на Районен съд – Велико Търново е правилен и законосъобразен. В случая по делото неприложима се явява разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, на която се позовава процесуалният представител на жалбоподателя. При тълкуване на посочената разпоредба, а и от самото озаглавяване на същата се установява, че нормата е приложима по отношение на 2 искове, при които правопораждащ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП, респективно - застрахованото лице не може да се ползва от изборната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС – Определение № 69 от 29.01.2021 година по Ч.т.д. № 1049/2020г. на II т.о., Определение № 87 от 21.02.2020 година по Ч.т.д. № 2870/2019 година на I т.о. на ВКС и много други. При застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в настоящия случай не би могла да намери приложение и изборната подсъдност, предвидена в чл. 113 ГПК, доколкото същата е уредена от законодателя, за да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение – потребителя, който по аргумент от § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е физическо лице, което е страна по договор за услуга /така например Определение № 28.01.2021 година по Ч.т.д. № 1049/2020г. на II т.о. на ВКС и много др./.

Предвид всичко изложено по-горе и доколкото в случая по делото не намира приложение нито една от предвидените в ГПК разпоредби, уреждащи специална местна подсъдност, следва да бъде съобразена общата подсъдност, предвидена в чл.

108, ал. 1 ГПК и предвид наведеното своевременно, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, възражение за неподсъдност на делото, правилно първоинстанционният съд е приел същото за основателно.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд намира, че частната жалба на „Ангйор“ ЕООД – град Дебелец, чрез адв. Хр. К. – ВТАК, по делото е неоснователна. Обжалваното от него определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 38 от 03.01.2025 година по гр. д. № 3548/2024г. на Районен съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по гр.д. № 3548/2024г. на ВТРС и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Велико Търново за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4