Определение № 356 от 09.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20264100500217 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано е по частна жалба на В. В. Р., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. Велико Търново, ул. „Иларион Драгостинов“, № 17, вх.А, ет.6, ап.18 против Определение № 369 от 24.02.2026г. постановено по гр. д. № 20264110100498 по описа за 2026 година на Районен съд гр. В. Търново, с което е оставено без уважение искането на В. В. Р. по чл.83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане държавни такси в производството.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Пред Районен съд гр. В. Търново е образувано гражданско дело по искова молба на В. В. Р., ЕГН: **********, гр. Велико Търново с предявен иск по чл.55 от ЗЗД. Молбата е и с искане за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ. Районен съд гр. В. Търново е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст и има възможност да се снабди със средства получава доходи в някои от месеците до около 2 300.00 - 2 600.00 лева, а дължимата държавна такса е в размер на 251.04 евро. Липсвали доказателства, които да изхождат от ищеца за твърдяната невъзможност. Районен съд гр. Велико Търново е оставил без уважение искането.

Според ВТОС:

По принцип на основание чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да 1 ги заплатят.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл.83, ал.1, т.1 – т.6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

С молбата за освобождаване от държавна такса, ищецът В. В. Р. не е представил документи, удостоверяващи невъзможността му да заплати дължимата държавна такса. Възможността за освобождаване от заплащането на държавна такса е регламентирана от Закона като изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси – чл.71, ал.1 ГПК и като всяко изключение, следва да се тълкува стеснително – само за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на държавната такса, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие. Имущественото състояние на ищеца следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение (правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК е проекция на чл.60, ал.1 КРБ). В настоящия случай не са представени документи, от които да е видно, че положението на ищеца е от такова естество. Ищецът не е доказал онези обстоятелства, които го затрудняват да я плати. От извършена от ВТРС служебна проверка в ЕИСС се установява, че по гр.д. № 274/2026 г. на ВТРС са изискани и постъпили справки от ТД на НАП – Велико Търново за получаваните от съжителя на ищцата доходи и декларирано имущество, които също следва да бъдат съобразени. От така постъпилата справка за осигурителния доход на съжителя се установява, че за 4 от месеците /от общо 12 по справката/ нетният доход на същия действително е около 1 500.00 лева, но за останалите месеци този доход е по-висок, достигайки в някои от месеците до около 2 300.00 - 2 600.00 лева. Държавна такса по предявения иск е в общ размер на 251.04 евро. Следователно ищецът притежава достатъчно възможност да заплати необходимата държ. такса за водене на делото.

За уважаване на молба по чл.83, ал.2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати.

Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Определението на Районен съд гр.

2

Велико Търново следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изложените съображения, съставът на Окръжен съд гр. В. Търново ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 369 от 24.02.2026г. постановено по гр. д. № 20264110100498 по описа за 2026 година на Районен съд гр. В. Търново.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3