Решение № 95 от 18.01.2022, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 95 гр. Пловдив, 18 януари 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА

ПЕТРОВА административно дело № 2849 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е във връзка с Решение № 1863/15.10.2021 г. постановено по касационно адм. дело № 1660/2021 г. по описа на Пловдивския административен съд (ПАС), с което е обезсилено Решение № 644/31.03.2021 г. по адм. дело № 1011/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на В.Д.Г. сумата от 3 320 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за периодите от 01.11.2016 г. до 03.05.2017 г. и от 22.06.2018 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и в частта относно разноските, присъдени по отношение на В.Д.Г. и адвокат Г.М., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в посочената част.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на касационния състав, изложени в отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производството са предявените от В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, искове срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 3320 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, от които 800 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 01.11.2016 г. до 03.05.2017 г. и 2520 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 22.06.2018 г. до 13.05.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба, при втория му престой в Затвора гр. Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация, което му е причинявало задух и кашлица; санитарните възли били в изключително лошо състояние (неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми); храната била с лошо качество и не съдържала достатъчно калории; лоши условия в баните и липса на достатъчно душове, от които течала или ледено студена вода, или гореща; водата била с лошо качество и не ставала за пиене; баните не се дезинфекцират след къпане на затворниците; през месеците юни и юли 2019 г. в Затвора - Пловдив не е имало вода; килиите били без достатъчен достъп на естествена светлина и чист въздух; канализационните тръби, преминаващи през неговата килия прокапвали, мокрели и замърсявали помещението, което е довело до образуването на мухъл; зимата било много студено (вследствие на което ищецът развил простудни заболявания), а лятото много горещо; спалното бельо се сменяло рядко; в килиите имало дървеници, хлебарки и гризачи; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза.

Ищецът твърди, че с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Г.М., съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и 10 лева държавна такса.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер, като поддържа изложеното в депозирания по делото писмен отговор.

4. Представителят на

Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

ІІ. За фактите:

5. По делото е постъпило становище от 07.06.2020 г. от ИСДВР К.И. при Затвора - Пловдив (л. 20 – 22), според което В.Д.Г. ***, но налична информация в кои спални помещения е бил настанен има само за периода от 01.01.2017 г. до момента на депозиране на исковата молба. За периода до 01.01.2017 г. информация в тази насока не се съхранява.

6. По данни от цитираното становище, за периода от 01.01.2017 г. до момента на депозиране на исковата молба, В.Г. е пребивавал последователно в следните спални помещения:

- в периода 01.01.2017 г. – 03.05.2017 г. е настанен на пост 3 в помещение № 27 с квадратура без санитарния възел 39,04 кв.м., предназначено за 9 лишени от свобода (л.св.). Квадратурата на санитарния възел е 4,36 кв.м. Броят на прозорците в спалното помещение са 2, с размери 1,20 х 1,20 кв.м. и 1,20 х 1,20 кв.м. През този период във въпросното помещение са били настанени между 10 и 15 човека, с изключение на периодите от 06.01.2017 г. до 09.01.2017 г., от 02.02.2017 г. до 07.02.2017 г., от 22.03.2017 г. до 11.0.2017 г. и от 27.04.2017 г. до 03.05.2017 г., когато са били настанени между 8 и 9 л.св.

- На 03.05.2017 г.

Г. е освободен условно предсрочно;

- Отново е постъпил в Затвора - Пловдив на 12.04.2018 г., когато е настанен в приемно отделение „РЦ“ до 17.04.2018 г., с квадратура без санитарния възел 27,04 кв.м., предназначено за 6 л.св. Квадратурата на санитарния възел е 2,66 кв.м. В това помещение през посочения период са били настанени 4 л.св.;

- в периода 17.04.2018 г. – 29.10.2018 г. е настанен отново на пост 3 в помещение № 27. През този период във въпросното помещение, което каза се е с капацитет за 9 л.св., са били настанени между 10 и 12 човека;

- в периода 30.10.2018 г. – 12.05.2019 г., Г. е настанен на пост 3 в помещение № 21 с квадратура без санитарния възел 27,10 кв.м., предназначено за 6 лишени от свобода. Квадратурата на санитарния възел е 4,50 кв.м., а размерите на прозорците в спалното помещение са 1,19 х 1,19 кв.м. и 0,58 х 1,19 кв.м. В това помещение през посочения период са били настанени между 7 и 10 л.св.

7. Отново в становището от 07.06.2020 г. е посочено, че в периода на изтърпяване на наказанието по последната присъда, на Г. е предлагано да бъде включен в групова работа и клубна дейност с обучителна насоченост „България - вчера, днес и утре“, което той е отказал. Предлагано му е и да участва в курс по английски език, воден в 3-та група „Аз уча английски език“, което Г. отново е отказал с мотив, че иска да изучава руски език.

Посочено е още, че във всички спални помещения, през периодите на пребиваване в Затвора гр.

Пловдив, Г. е имал постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода.

Къпането на лишените от свобода се извършвало по предварително утвърден график, а като работещ Г. е имал достъп до баня всеки ден след приключване на работния процес.

Отоплението се извършвало посредством централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята било по желание, чрез отваряне на прозорците.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, като за това им се осигурявали перилни, миещи и хигиенни материали.

8. По делото е постъпила докладна записка /към/ рег. № 4399/03.06.2020 г. от Затвора-Пловдив /л. 24/, в която се посочва, че всяка тоалетна има врата, водата във всички тоалетни тече постоянно. Банята в Затвора - Пловдив е обща.

Същата не е била затваряна през месеците юни и юли 2019 г., освен веднъж за два часа за подмяна на главния водомер поради изтичане на 5-годишния експлоатационен период. Водата, течаща в Затвора - Пловдив е от градския водопровод на гр. Пловдив и е годна за пиене. Всички тръби на канализацията минават през тоалетните, а не през спалните помещения, поради което не е възможно да ги замърсяват. През зимните месеци в стаите се поддържат температури, отговарящи на утвърдените нормативи, като е възможно в определени дни през летните месеци температурите да са били по-високи. Възможно е да има наличие на мухъл в спалните помещения, тъй като лишените от свобода сушат дрехите си вътре, при което се появява конденз.

9. Относно наличието на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършена услуги по дезинсекция и дератизация, както следва: 2 бр. за м. ноември 2017 г., 2 бр. – по един за м. септември и м. октомври 2018 г. и 4 бр. – по един за м. март, м. април, м. май и м. юли 2019 г. (л. 64 – 67) и два договора за ДДД обработки, съответно от 20.01.2014 г. и от 13.11.2018 г. (л. 76 – 84).

10. В постъпило становище от 03.06.2020 г. (л. 25 – 54) се сочи, че менюто за хранене на лишените от свобода се изготвя въз основа на Указания от ГД „ИН“ и Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагащите се продукти на един възрастен лишен от свобода и рецептурник за ЗОХ. Към становището е приложена подробна справка относно полагащите се за влагане в готвени ястия продукти, съобразени с рецептурник за ЗОХ.

11. Като свидетел по делото е разпитан Д.И.Г., който заявява, че познава ищеца от една година, откогато били заедно в 21-ва стая в Затвора -

Пловдив, където условията не били добри. В тази стая били между 10 и 12 лишени от свобода. Имало е случаи, в които са били и по 7-8 човека. В стаята имало секция, шкаф, две маси, четири стола. Нямало вентилация, но имало два прозореца, които заедно с вратата използвали за проветряване.

В стаята нямало достатъчно светлина. Твърди, че през зимата в килията, ако се завият с одеяла било топло, иначе било студено, а през лятото с вентилатор било добре. Стаята според свидетеля е не повече от 20-25 кв.м. Заявява, че има хлебарки и дървеници. Тоалетната не била добре, имало преграда. Препарати за почистване раздавали всеки месец. Свидетелят няма спомен В.Г. да се е включвал в културна и учебна дейност или да е отказвал участие в курс. Заявява, че не знае Г. да е имал здравословни проблеми.

ІІІ. За правото:

12.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

13. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

14. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.