Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 111 от 29.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 151/2023
Вид
Определение № 111
Подписан
29.03.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 29.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500151 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. А. Т. чрез процесуалния му представител адвокат Р. П. против решение 260289/29.11.2022 г., постановено по гр.д. № 101/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – Х гр.с., в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от него жалба против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. по изп.д. № 398/2011 г. по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № *** и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд, с което недвижим имот с идентификатор ******** е възложен на взискателя „Ю. Б.“ АД в качеството му на правоприемник на „Б. П. Б.“ АД и е прекратено производството по делото по отношение на тази жалба. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част, имащо характер на определение, е неправилно и неоснователно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да отмени решението в тази част и да реши спора по същество. Претендира разноски.

Моли съда да не се произнася по частната жалба до влизане в сила на съдебен акт по молба на С. Ж. /Т.а/ вх. № 30025/15.11.2022 г. по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 1365/07.11.2022 г. по в.гр.д. № 2652/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Ответниците по частната жалба С. П. Ж. /Т.а/, действаща в лично 1 качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.-Т-С. Т.а“, чрез процесуалния си представител адвокат Р. П. и С. А. Т. считат, че тя е допустима и основателна и молят съда да я уважи, като отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

Ответникът по частната жалба „Ю. Б.“ АД – С. счита, че жалбата е недопустима и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Постъпила е частна жалба и от С. А. Т., конституиран на мястото на починалия А. Б.ов Т., против същото решение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на А. Т. против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. по изп.д. № 398/2011 г. по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № *** и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд, с което недвижим имот с идентификатор ******** е възложен на взискателя „Ю. Б.“ АД в качеството му на правоприемник на „Б. П. Б.“ АД и е прекратено производството по делото по отношение на тази жалба.

Ответниците по частната жалба С. П. Ж. /Т.а/, действаща в лично качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.-Т-С. Т.а“ чрез процесуалния си представител адвокат Р. П., и С. А. Т. считат, че тя е основателна и молят съда да я уважи, като отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

Ответникът по частната жалба „Ю. Б.“ АД – С. счита, че жалбата е недопустима и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частните жалби са подадени от легитимирани страни по делото в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за тяхната допустимост и редовност, поради което те са ДОПУСТИМИ и следва да бъдат разгледани по същество.

От приложеното копие от изп.д. № 20118250400398 по описа на частен съдебен изпълнител С. Г. с рег. № *** и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд е видно, че то е било образувано по молба на „Б. П.

Б.“ АД – С., на мястото на който впоследствие е конститурано „Ю. Б.“ АД – 2

С., против „АС-6“ ООД – Пловдив /в несъстоятелност/, С. П. Т.а /с променено име след прекратяване на брака Ж./, действаща в лично качество и като едноличен търговец с фирма „ЕТ „С.-Т-С. Т.а“, и Б. А. Т. като солидарни длъжници и въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2011 г. по ч.гр.д. № 10330/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд, към което е присъединено и вземането по изпълнителен лист от 31.07.2015 г. по т.д. № 156/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С протокол от 22.05.2012 г. след проведена публична продан за периода 21.04.2012 г. – 21.05.2012 г. „Б. П. Б.“ АД – С. е обявено за купувач по реда на чл. 492 от ГПК на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. П., ул. А. ******* с площ от 70 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от входа, стълбището и общите части на сградата и 2/5 ид.ч. от дворното място, собственост на длъжника ЕТ „С.-Т-С. Т.а“, за сумата 66 001 лв.

В изпълнителното производство е изготвено разпределение по реда на чл. 495 от ГПК от 12.06.2012 г., но то е отменено с решение № 109/10.06.2016 г., постановено по гр.д. № 284/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, и е върнато на частния съдебен изпълнител за извършване на ново разпределение при съобразяване с дадените указания.

Такова ново разпределение е изготвено на 20.01.2017 г., но то е отменено с решение № 843/30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1213/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - IX гр.с., с определение № 513/25.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 609/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е отменено цитираното решение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на А. Т. и е прекратено производството по делото и то е върнато на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на тази жалба, а с решение № 1344/03.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1213/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с., е отменено разпределението от 20.01.2017 г. по жалбата на А. Т. и делото е върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, последното решение е било обезсилено с решение № 11/15.01.2018 г. по в.гр.д. № 746/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, а то е потвърдено с определене № 196/25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 656/2018 г. на Върховния касационен съд – І г.о.

3

Изготвено е ново разпределение от 01.06.2018 г., потвърдено с влязло в сила решение № 50/13.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

След влизане в сила на последното посочено разпределение обявеният за купувач взискател, към този момент „Ю. Б.“ АД – С. е конституирано на мястото на „Б. П. Б.“ АД, е внесъл сумите, които съобразно разпределението е следвало да заплати, като съдебният изпълнител е изготвил постановление за възлагане на недвижимия имот от 27.05.2020 г.

Против това постановление са подадени жалби от Б. А. Т., С. П. Ж.

/Т.а/, действаща в лично качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.Т-С. Т.а“, и А. Б.ов Т., като и в трите се твърди, че то е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на С. П. Ж.

/Т.а/ лично и в качеството й на ЕТ „С.-Т-С. Т.а“ против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. по изп.д. № 398/2011 г. на ЧСИ С. Г. и са оставени без разглеждане като недопустими жалбите на Б. А. Т. и на А. Б.ов Т. против същото постановление за възлагане, като е прекратено производството по делото по отношение на тях.

По повод направеното от Б. Т. искане съдът да не се произнася по частната му жалба до влизане в сила на съдебен акт по молба вх. № 30025/15.11.2022 г. по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 1365/07.11.2022 г. по в.гр.д. № 2652/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, настоящият състав констатира, че с влязло в сила решение № 1672/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 2652/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - IX гр.с. е оставена без уважение молбата на С. П. Ж. /Т.а/ с вх. № 270534/22.12.2022 г. за допълване на постановеното решение № 1365/07.11.2022 г. по делото.

Видно от молба вх. № 30035/15.11.2022 г. на С. П. Ж. /Т.а/, тя е с аналогично съдържание и искане на тази от 22.12.2022 г., по която вече съдът се е произнесъл. Дори да се приеме обратното, настоящият състав намира, че това не би се отразило на процесуалното положение на жалбоподателя по подадената от него жалба, доколкото релевантният процесуален въпрос е дали той има право на жалба, респ. правен интерес от обжалването, върху който не би се отразило произнасянето на съда по молбата на С. Ж. /Т.а/ и тя 4 не би имала преюдициално значение.

По делото е приложено влязло в сила решение № 1365/07.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2652/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд IX гр.с., с което е оставена без уважение жалбата на С. П. Ж. /Т.а/, действаща като ЕТ „С.-Т-С. Т.а“, против разпореждане, получено със съобщение изх. № 5969/02.07.2020 г. по изп.д. № 398/2011 г. по описа на ЧСИ С. Г., с което е оставена без уважение молбата й с вх. № 8883/29.06.2020 г. за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както е отменено разпореждане от 02.07.2020 г., с което е обективиран отказът на ЧСИ С. Г. по изп.д. № 398/2011 г. за издаване на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК на постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на солидарния длъжник Б. А. Т..

Доколкото в мотивите си съдът е приел, че в периода 26.05.2015 г. 18.12.2019 г. не са предприемани от взискателя изпълнителни действия за реализиране на изпълнителен способ за събиране на вземания от този длъжник и към 26.05.2017 г. спрямо него е настъпила перемпция, а прекратяването на това основание настъпва по силата на закона от момента на осъществяването на съответните правно релевантни факти, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване /вж. мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, следва да се приеме, че към 26.05.2017 г. по отношение на Б. Т. изпълнителното производство е било прекратено поради перемпция и от този момента той е загубил качеството на длъжник в производството.

Предвид факта, че към момента на подаване на жалбата Т. вече не е бил длъжник по изпълнителното дело, той не попада в категорията на лицата по чл. 435, ал. 3 от ГПК /лице, внесло задатък до последния ден на проданта, взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, и длъжникът/, на които законът е признал самостоятелно право на обжалване на постановлението за възлагане на недвижимия имот, поради което жалбата му като недопустима е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част - да бъде прекратено.

По отношение на жалбата до окръжния съд на А. Б.ов Т., починал в хода на производството и заместен от наследниците си Б. А. Т. и С. А. Т., последният от които е подал жалба пред Пловдивския апелативен съд:

5

Настоящият състав напълно възприема изводите на окръжния съд, че жалбоподателят А. Т. е ипотекарен длъжник и като такъв в хипотезата, при която принудителното изпълнение е насочено срещу ипотекирания имот, има всички права на длъжника, в т.ч. това по чл. 435, ал. 3 от ГПК да обжалва постановлението за възлагане на имота. По отношение на него обаче също важат ограниченията по цитираната разпоредба относно основанията, на които може да се основава жалбата - поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В случая единственото оплакване, направено от жалбоподателя А. Т., е, че той не е бил уведомен за извършената публична продан и за постановлението за възлагане, което обаче не попада в изрично посочените в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК основания, даващи възможност на съда да извърши проверка на законосъобразността на постановлението, поради което жалбата му е била недопустима и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане и производството по делото е следвало да бъде прекратено в тази част.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че решението на окръжния съд в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадените против него частни жалби следва да бъдат оставени без уважение.