Определение № 619 от 10.08.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. София, 09.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20231800500532 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Обжалва се определение № 584 от 03.07.2023 г. по гр. д № 668/2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което е върната исковата молба на „М.“ ЕООД, Ц. Т. Б. и ЕТ „П.М. – С.Т.“, с която срещу „М.“ ЕООД, Л. А. И. и Т. Х. Т. са предявени активно и пасивно субективно съединени искове за делба на недвижим имот и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че от ищците не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Видно от материалите по делото, производството е образувано по исковата молба на „М.” ЕООД, Ц. Т. Б. и ЕТ „П.М. - С.Т.”, с която са предявени активно и пасивно субективно съединени искове за делба на недвижим имот срещу “М.” ЕООД, Л. А. И. и Т. Х. Т..

С разпореждане от 28.04.2023 г. исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания за отстраняване в едноседмичен срок на нередовности на същата, както следва: 1. Да посочат основанието/основанията, на които твърдят, че всеки от съсобствениците е придобил правото на собственост върху процесния имот /придобивните 1 основания/; 2. В случай, че правото на собственост е придобито на възмездно правно основание, то да посочат дали по време на придобиването му от съделителите - физически лица, съответният съделител е имал сключен граждански брак и ако е бил в брак, да насочат исковете за делба и срещу тези лица по правилата за предявяване на иск; 3. Да представят доказателства за вписване на исковата молба. С разпореждане от 29.05.2023 г. срокът за изпълнение на указанията е продължен с четири седмици, считано от 26.05.2023 г., по молба на ищците.

В рамките на така продължения срок - на 23.06.2023 г., е постъпила уточняваща молба от ищците, с която са посочили придобивното основание на правото на собственост на ответниците, представили са вписана искова молба, а по отношение указанията за уточняване дали съделителите – физически лиза са били в брак при придобиването на правото на собственост и евентуално насочване на исковете срещу тях е уточнено, че ответникът Л. А. И. е разведен от 2001 г. /правото на собственост е придобито от него през 2010 г., видно от представения нотариален акт/, а ответникът Т. Х. Т. към датата на придобиване на правото на собственост на основание публична продажба е бил женен, като в уточняващата молба е направено искане за конституиране на съпругата му Т. Б. Т.а като страна в процеса и са представени преписи от исковата молба и доказателствата за връчването им на Т. Б. Т.а.

При тези факти изводите на първоинстанционния съд, че са налице основания за връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите ѝ са неправилни.

Първоинстанционният съд изобщо не е следвало да дава първото указание - да се посочи придобивното основание за всеки съсобственик. Видно от исковата молба, за всеки от първите петима съделители е посочен нотариален акт, а за съделителя Т. Х. Т. е посочено постановление за възлагане от ЧСИ, легитимиращи ги като собственици. Безспорно нотариалните актове и постановлението за възлагане не са придобивните основания, а само формата, в която те са облечени. Придобивното основание за всеки от първите петима съделители е съответният договор /за покупко-продажба, видно от представените с исковата молба писмени доказателства/, сключен със съответния нотариален акт, а за съделителя Т.

Х. Т. - публичната продан, приключила с влязло в сила възлагателно постановление /също представено с исковата молба/. Но съдът е длъжен да тълкува волята на страните, когато същата не е надлежно формулирана, при което, отчитайки изложеното в исковата молба и отнасяйки го към представените с нея писмени доказателства, очевидно може да извлече придобивното основание за всеки съделител. Поради това даването на указание за посочването му е наистина твърде формалистично и по същество ненужно.

Неправилно е и второто указание - в случай, че правото на собственост е придобито на възмездно правно основание, да се посочи дали по време на придобиването му от съделителите - физически лица, съответният съделител е имал сключен граждански брак и ако е бил в брак, да се насочат исковете за делба и срещу тези лица по правилата за предявяване на иск. На първо място /предвид гореизложеното/ съдът е разполагал с данни 2 относно придобивното основание на всеки съделител, съответно е разполагал с данни и дали същото е възмездно. На второ място предвид спецификата на това производство в съдебната делба страни следва да бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на делбата, без да има значение дали участват като ищци или като ответници /тъй като всеки от тях има качеството едновременно на ищец относно своето право на делба, независимо по чия инициатива е образувано производството, и на ответник относно правото на делба на останалите съделители/, същевременно съдът трябва по свой почин да следи дали в делбата участват всички участници в имуществената общност. Да следи по свой почин означава и служебно да конституира като ответници /при условността на това качество в производството за делба предвид изложеното по-горе/ лицата, за които намира, че следва да участват в делбата. В тази връзка съдът разполага и със служебен достъп до данните в НБД „Население“, съответно би могъл да установи и гражданското състояние на съделителите – физически лица, след което да прецени следва ли да бъдат конституирани и други съделители /при отчитане и на факта, че ищците дори не са длъжни да посочват квотите на съсобственост, съдът извършва служебна преценка относно притежаваната от всеки съделител част от общата вещ и определя служебно квотите, при които следва да се допусне делбата, независимо дали са били посочени в исковата молба и ако са били посочени - дали са били посочени правилно/. Доколкото е било необходимо да се дават указания във връзка с гражданското състояние на съделителите – физически лица, то е следвало да се отчете, че ЕТ е физическо лице, но с разширена правоспособност, т. е. съделителят ЕТ „П.М. - С.Т.” е физическото лице С.Т., но с разширена /търговска/ правоспособност и съответно с оглед правилото на чл. 22, ал 3 СК /“Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие“/, то е следвало да се изясни дали С.Т. е бил в брак при придобиването на правото на собственост и ако е бил – дали имотът е придобит от него във връзка с търговската му дейност като ЕТ и дали е включен в търговското му предприятие, тъй като само в такъв случай имотът е придобит от него в индивидуална собственост, не в условията на СИО. Но и това указание е по-скоро за максимална прецизност и неизпълнението му не би следвало да води до връщане на исковата молба, тъй като посочването на С.Т. като купувач в нотариалния акт именно в качеството му на ЕТ „П.М. С.Т.” само по себе си говори за това, че правото на собственост е придобито във връзка с търговската дейност.

Третото указание е изпълнено, което е отчетено и от първоинстанционния съд. Следва в тази връзка да се отбележи /само за прецизност, доколкото не е предмет на настоящото произнасяне/, че не е съобразено от първоинстанционния съд, че вписването на исковата молба /ведно с допълнителни молби – искови или уточняващи, или съответни актове на съда/ следва да бъде извършено след конституиране /независимо дали служебно или чрез насочване на исковата молба от ищците/ на всички съделители.

В обобщение – когато ищецът е предприел действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, неточното изпълнение на указанията на съда не следва 3 автоматично да води до връщане на исковата молба. Възможно е поради неразбиране указанията да не са изпълнени точно, при което съдът следва в случай на необходимост да даде допълнителни указания с цел надлежно отстраняване на всички нередовности на исковата молба. В този смисъл е и текстът на чл. 129, ал. 3 ГПК, който предвижда връщане на исковата молба при неотстраняване /т. е. при пасивно поведение от страна на ищеца/ на нередовностите на исковата молба, а също и константната практика на ВКС.

Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на РС – Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия с изпълнение на дадените указания.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 584 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 668/2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което е върната исковата молба на „М.“ ЕООД, Ц. Т. Б. и ЕТ „П.М. – С.Т.“, с която срещу „М.“ ЕООД, Л. А. И. и Т. Х. Т. са предявени активно и пасивно субективно съединени искове за делба на недвижим имот и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС – Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия с изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото определение указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4