Протоколно определение № 5912 от 29.11.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5912 гр. София, 28.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Н. Атанасов

Съдебни

Иван С. Петров заседатели: Стиляна Б. Петрунова при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева и прокурора Ж. Андр. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Н. Атанасов Частно наказателно дело № 20241100207401 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ П. М. П., редовно призован, се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана.

В съдебната зала се явява определеният за служебен защитник на осъдения - АДВ. М. К. от САК.

ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм определената за служебен защитник адв.К. да ми бъде назначена за защитник в настоящото производство, тъй като нямам упълномощен друг защитник, който да ме представлява.

АДВ. К.: Запозната съм с делото.

Готова съм да поема защитата на осъденото лице.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на осъдения П. и като намери, че защитата му в настоящото производство е задължителна на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения П. М. П. - АДВ. М. К. от САК.

За СГП се явява прокурор М..

1

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ след съвещание намира, че не е налице процесуална пречка, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ се самоличността на осъденото лице, както следва:

П. М. П. - роден на **** г. в гр.София българин, български гражданин, основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни на осъдения П. правата, които има в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата, които имам.

Нямам искания за отводи.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания, възражения и не правим отводи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото с прочитане предложението на Прокуратурата за групиране на наказания на осъдения П. М. П..

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на СГП.

Няма да правя доказателствени искания.

АДВ.К.: Считам, че направеното искане е в интерес на подзащитния ми.

Нямам доказателствени искания.

С оглед липсата на искания от страна на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: От справката за съдимост се установя, че към настоящия момент П. М. П. има общо осем осъждания по НОХД.

Деянията по първите четири осъждания са с голяма давност, същите не се намират в съвкупност помежду си, поради което и наказанията не следва да се групират, същите са търпени поотделно.

По четвъртото осъждане по НОХД №99/1997 г. на СГС му е наложено общо наказание деветнадесет години „лишаване от свобода“, като е бил 2 освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка по това дело през 2007 г. Впоследствие изпитателният срок е бил нарушен. Този остатък е бил приведен в изпълнение на основание чл.70, ал.7 от НК със съдебния акт по шестото осъждане и в момента П. търпи този остатък от три години.

Следващите две осъждания, посочени под номер пет и шест в справката за съдимост, съответно НОХД № 12279/2010 г. на СРС и НОХД №3347/2012 г. също на СРС, са били групирани с определение влязло в сила на 09.06.2020 г. по НЧД №15187/2019 г. на СРС. Поради което намирам, че настоящият съдебен състав не дължи повторно произнасяне за групирането на наказанията по тези две дела, съответно „пробация“ и шест месеца „лишаване от свобода“.

Актуални за настоящото производство са последните две осъждания под номер седем и осем - НОХД № 14250/2017 г. на СРС и НОХД №3152/2017 г. на Специализирания наказателен съд. Деянията по тези две дела се намират в съвкупност помежду си и в същото време са в съотношение на рецидив с предходните осъждания.

Налице са предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание по тези две дела, а именно шест години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.

Намирам, че съобразно предходното групиране на Специализирания наказателен съд отново следва да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК и предвид цялостната престъпна дейност на лицето, като не държа увеличението да е в максимална степен, както предвижда закона до три години „лишаване от свобода“, но считам, че следва да е с минимум една година или общото увеличено наказание да бъде в размер на седем години.

На основание чл.23, ал.2 от НК, моля да присъедините и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, наложено му от СРС.

Намирам, че разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК е неприложима, тъй като все още не е започнало изпълнение на наказанието по нито едно от двете дела.

Относно становището на защитата пред ВКС по възобновяване на делото, че е изтекла давността за изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ ВКС изрично се е произнесъл, че това не е така.

Следва да се има предвид, че по принцип наказанията се изпълняват по реда на влизане в сила на съдебните актове, но преди всичко съобразно тежестта на наложените наказания. Ако едно лице е осъдено на „пробация“ и „лишаване от свобода“ поотделно, независимо, че съдебният акт, с който е наложена „пробация“ първо е влязла в сила, то първо се търпи по-тежкото наказание „лишаване от свобода“. Например след 10 годишен престой в затвора лицето следва да търпи след това и наказанието „пробация“. Не се счита, че е изтекла давност за изпълнение на това наказание, тъй като началото на изпълнителната давност започва от момента, в който наказанието е станало изпълнимо.

Тук меродавна е разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, която сочи, че началото на наказанието „лишаване от права“ започва да тече от влизане в сила на съдебния акт, но лицето не може да се ползва от тях преди да е 3 изтърпяно основното наказание „лишаване от свобода“. В случая П. все още не е започнал да търпи наказанието „лишаване от свобода“ по тези две дела, а също така има да търпи наказание две години „лишаване от право да управлява МПС“ по петото по ред осъждане което е в предходната кумулативна съвкупност.

Предвид изложеното, моля да приложите разпоредбите на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 и ал.2, а също така и чл.24 от НК и да определите общо найтежко наказание по последните две дела, а именно шест години „лишаване от свобода“, което да увеличите с една година и към същото да присъедините наказанието „лишаване от право на управлява МПС“ за срок от три години по присъдите включени в съвкупността.

АДВ.К.: Считам, че са налице законовите предпоставки за определяне на едно общо наказание измежду двете присъди визирани в депозираното предложение, а именно шест години, като моля от така определеното общо наказание да приспаднете изтърпяната част от наказанията по включените присъди, както и времето през което подзащитният ми е търпял мярка за неотклонение "задържане под стража", респективно "домашен арест", както и мярка по Закона за МВР.

Моля да не прилагате чл.24 от НК, доколкото се касае за две осъждания, за деяния извършени със значителна давност, а именно - 2011 г. и 2016 г., както и предвид това, че впоследствие и до момента не са налице данни за други образувани по отношение подзащитния ми наказателни производства, което е една индиция за неговото поправяне и не висока степен на обществена опасност.

ОСЪДЕНИЯТ: Присъединявам се към казаното от моя защитник.

Да се кумулират последните две осъждания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ П..

ОСЪДЕНИЯТ: Вярвам на българското правосъдие. Мисля, че ще е найнормалното, това е с две думи.