Решение № 933 от 09.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Бургас, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20232100500089 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2171 от 09.10.2022 г., постановено по гр. дело №5479/2021 г. по описа на РС-Бургас ответника „КОЗЛОДУЙ“ ООД, ЕИК : 812212481, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,ул. „Сълзата“ № 6 представлявано от Дилян Гергов Добренов и Мариян Дилянов Гергов, да заплати на ищцата Е. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 10.01.2021 г. смърт на баща й Б. Г. Р. , вследствие на трудова злополука, осъществена на 04.01.2021 г., както и сумата от 1027.78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2021 г. до предявяване на иска – 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 200лв., представляваша направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 5892 лв. за направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете /от която сумата от 5315 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 577 лв.- за възнаграждение за вещо лице/, като ответното дружество е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Б РС сумата от 850 лв. - за държавна такса и сумата от 200 лв. - за платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, като трето лице-помагач на страната на ответника „КОЗЛОДУЙ“ ООД.

1

С допълнително решение № 2711 о т 25.11.2022 г., постановено по гр. дело №5479/2021 г. по описа на РС-Бургас на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидни фактически грешки в горепосоченото решение, като в диспозитива му на л. 11, ред 8 след думите „вследствие на трудова злополука, осъществена на 04.01.****г.“ е постановено да се чете „ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 200 000 лв.“, както и в диспозитива му на л. 11, ред 10 след думите „до предявяване на иск - на 07.07.****г.“ е постановено да се чете „като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 1027.78 лв. до пълния му предявен размер от 10278.60 лв.“.

В ъ в въззивната си жалба ищцата Е. Б. Р. е изразила недоволство от първоинстанционните решения, в отхвърлителните им части, намалявайки размера на претендираната като обезщетение сума от 200 000лв. на 150 000 лв., като се твърди, че в тази част обжалваните решения са незаконосъобразни. Изложени са съображения, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в немотивираност на решенията, по съображения, че не е посочено как е определено съпричиняването на работодателя в размер на 20% и на пострадалия в размер на 80%. След анализ на събраните по делото доказателства в жалбата се твърди, че работодателя е допуснал множество пропуски, подробно описани в жалбата, по отношение на които въззивницата счита, че съдът не се е произнесъл. На следващо място се навеждат доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон- нормата на чл. 52 от ЗЗД, по съображения, че неимуществените вреди не са определени от съда по справедливост. Счита, че обезщетението следва да се определи в размер на 150 000 лв. при съпричиняване от работодателя в размер на 50 %, като същевременно се навежда оплакване, че при определяне на обезщетението районният съд се е повлиял от решението по гр.д.№ № 5619/2021г. по описа на БРС. В жалбата се изразява недоволство и по отношение на решението, в частта за разноските, като се твърди, че въпреки направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не е намалил размер на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваните решения в атакуваните им части и уважаване на исковата претенция, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от

ГПК въззиваемият „КОЗЛОДУЙ “ООД, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Смоличка е депозирал писмен отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Изложени са съображения за неоснователност на оплакванията в жалбата за немотивираност на обжалвания съдебен акт.

Дружеството счита, че правилно съдът е кредитирал събраните по делото гласни доказателства и въз основа на тях е направил съответен на тях правен извод, кореспондиращ на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че са налице действия на пострадалия, които съставляват грубо нарушение на трудовата дисциплина и водят до намаляване на отговорността на работодателя. Наведени са доводи и за неоснователност на съображенията, изложени в жалбата относно допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство, в т.ч. и за негодност на скелето, като счита, че представените от работодателя доказателства установяват, че същият е осигурил защита на своите работници, за което са изложени подробни аргументи. На следващо място се излагат съображения за несъстоятелност на оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на критерия за справедливост на обезщетението, като се твърди обратното, че определения размер е завишен. По отношение на възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК в писмения отговор се сочи, че същото е неоснователно, по изложените в първата инстанция доводи, съгласно които се иска оставянето му без уважение. По подробно наведените в писмения отговор аргументи се иска отмяна на обжалваните решения в осъдителната им част, а при условията на евентуалност съдът да приеме, че с оглед липсата на дълбока и емоционална близост с починалия си баща, следващото се на ищцата обезщетение е в размер на 20 000 2 лв., като след редуцирането му с 90% съобразно размера на допуснатата от пострадалия груба небрежност, крайния размер на дължимото на ищцата обезщетение възлиза на сумата от 2000 лв. Моли за присъждане на разноските по делото.

Против осъдителната част на първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „КОЗЛОДУЙ“ ООД, в която се изразява недоволство от решението е тази част, с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необоснованопостановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. На първо място се излагат съображения, че неправилно районният съд е приел, че пострадалият не е загинал при условията на евентуален умисъл, изключващи отговорността на работодателя съгласно чл. 201, ал. 1 от КТ. По отношение на твърдението за допуснато нарушение на материалния закон в жалбата се сочи, че съдът изобщо не е анализирал представките за наличие на евентуален умисъл, като счита, че работодателят е създал всички необходими условия за безопасност по време на работа, вкл. и провеждане на необходимите инструктажи. Навежда доводи, че пострадалият е пренебрегнал грубо правилата за безопасност, извършвайки действия, с който напълно е пренебрегнал правилата за безопасност. При условията на евентуалност в жалбата се твърди, че пострадалият е проявил груба небрежност при наличието на предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ, с оглед на която следва да се определи съпричиняване от 90%. В подкрепа на тези доводи се цитира съдебна практика.

При условията на евентуалност се твърди, че претърпените от ищцата неимуществени вреди възлизат най-много в размер на 20 000 лв., поради което определения от съда размер е в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Навеждат доводи, че процентът на съпричиняване, определен от съда е занижен, като с оглед приетата груба небрежност, същият следва да бъде завишен на 90%. Дружеството счита, че определеното от съда обезщетение не съответства на установения по делото интензитет на претърпени от ищцата болки и страдания, по съображения, че не е доказано наличие на особено близка емоционална връзка между ищцата и баща й. Досежно ангажираните в тази връзка свидетелски показания в жалбата се твърди, че същите не доказват близките отношения между ищцата и пострадалия, тъй като са противоречиви, неубедителни и недостатъчни.

Посочено е, че като ги е кредитирал съдът е направил неправилна оценка на доказателствения материал по делото, тъй като ищцата не е ангажирала такива доказателства, от които да се направи еднозначен извод за изградена дълбока емоционална връзка между нея и баща й.

На следващо място се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения от районния съд, довели до нарушаване на правото на зашита на ответника, неуважавайки доказателствените му искания по чл. 186 от ГПК, направено в срока по чл. 131 от ГПК, с които е отнета възможността му да установи действителните отношения между ищцата и баща й. Според ответника това е довело до непълнота на доказателствения материал и до неправилна оценка на приетите доказателства. Направени са доказателствени искания по чл.

186 от ГПК, за които се твърди, че районният съд е отказал неоснователно да допусне в първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Е. Р. е депозирала писмен отговор, с който е оспорена въззивната жалба на насрещната страна против решение в осъдителната му част. Оспорени са твърденията на дружеството, че злополуката е настъпила при груба небрежност от страна на работника при наличие на предпоставките на чл. 201, ал. 1 от КТ, като въззиваемата се позовава и на доводите, изложени в собствената й въззивна жалба.

Оспорени са и съображения на дружеството, че всички негови работници и служители са били запознати с правилата за безопасност, в т.ч. и на датата 04.01.2023г. е проведен инструктаж на пострадалия, като се прави анализ на ангажираните в тази връзка доказателства. Излагат се съображения, че по делото не е доказано категорично, че преди 3 инцидента пострадалият е свалил сбруята, като дадените в тази връзка показания са оспорени. Сочи се също, че няма свидетели, доказващи кога и дали е свален колана на пострадалия. Препраща към страница пета от въззивната си жалба, в която са изложени съображения за нарушенията на работодателя. Противопоставя се на доказателствените искания на насрещната страна, като моли съдът да ги остави без уважение съгласно чл. 266 от ГПК. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска въззивната жалба на работодателя да се остави без уважение. Моли за присъждане на разноските по делото.

Третото лице- помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ не е взело становище по жалбите.

С определение № 6690 о т 25.11.2022 г., постановено по гр. дело № 5479 /****г. по описа на РС-Бургас, на основание чл. 248 от ГПК е изменено решение № 2171 от 09.10.2022 г., поправено с решение № 2711 от 25.11.2022 г., двете постановени по гр. дело №5479/2021 г. по описа на РС-Бурга с, в частта за разноските, като същото е отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски за сумата над 5302.80 лв. до пълния им присъден размер от 5892лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В частната си жалба против определението на БРС по чл. 248 от ГПК ответното дружество е навело оплаквания,че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че районния съд е излязъл извън предмета на искането, с което е сезиран, намалявайки присъдения на ответника размер на разноските, без насрещната страна да е отправила подобно искане, предвид което счита, че в тази част определение е процесуално недопустимо. Счита, че отделно от това съдът неправилно не е уважил искането му за присъждане на разноски съобразно реално платените суми за адвокатско възнаграждение при приемане на неоснователността на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищцовата страна. След направени в частната жалба изчисления ответникът е изразил становище, че макар районният съд правилно да е приел, че минималния размер на адвокатското възнаграждение по двата обективно съединени иска възлиза съгласно НМРАВ /към момента на уговаряне на възнаграждението/ в размер на 5530 лв. по иска за главницата и в размер на 838.36 лв. по иска за мораторната лихва или общо в размер на сумата от 6368.35 лв., неправилно в обжалваното определение е счетено, че тъй като по производството по акцесорния иск не представлява фактическа и правна сложност, за него не се следва присъждане на адвокатско възнаграждение. Навеждат се и доводи за неправилност на изводите на съда, че делото не представлява фактическа и правна сложност, поради наличието на богата съдебна практика по повдигнатите въпроси.