Решение № 21 от 10.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. КараС.а

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20222100501924 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на Р. Х. И. - Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез процесуален представител адвокат Любомир Александров Цветков, против Решение №1694/01.08.2022г., по гр.д.№ 8282/2022г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивницата-ищца Р. Х. И. - Г. срещу въззиваемите-ответници Ц. А. Т., ЕГН ********** и И. Н. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***, ул.*** № ***, ет.*, ап.* за осъждането им да й заплатят разделно сумата от 16000 евро, представляваща двойния размер на задатък, даден при сключване на предварителен договор от 18.02.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор *** в гр.Свети Влас, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения в условията на евентуалност иск за разделно осъждане на ответниците да върнат дадената им в изпълнение на договора сума в размер на 8000 евро на отпаднало основание - прекратен предварителен договор; присъдени са разноски на всеки от ответниците по дело

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и необосновано поради противоречие с материалния и процесуалния закон, аргументите за което са следните:1/Съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като ограничил правото на защита на ищцата в производството,тъй като не приел представените с молба от 10.05.2022 год. писмени доказателства по делото по съображения- че представянето на същите е преклудирано.В съдебно заседание на 13.07.2022 год. съдът се произнесъл по представени в предходното съдебно заседание/ от 10.05.2022 год./ писмени доказателства както следва: информация за сметки на Р. Г.; история на индивидуален ангажимент на Р. Г.; отделно плащане на И. Т. и на Ц. Т. на 31.05.2021г.; имейл от банката до Р. Г., всички приложени доказателства са с 1 придружен превод. С тези свои доказателства ищцата реализирала своето право на защита за опровергаване твърденията на ответниците, изразени след първото по делото съдебно заседание и касаещи твърдението им, че ищцата се е „ отказала на собствено основание от финализиране на сделката“.Във въззивната жалба се сочи, че от представените на 10.05.2022 год. доказателства, а именно: копие на извлечение от сметката на ищцата с печат от банката/ с превод на български/ се установявало, че ищцата е превела 30 000 евро на продавачите, на всеки по 15 000 евро в 10:32 ч. и съответно в 10:34 ч. на 31.05.2022 г., по указаните в договора банкови сметки, преди уговорената среща в нотариалната кантора в 11:00 ч. на същия ден,което показвало намерението на Р. Г. да закупи имота в Св.Влас.От представен имейл на банката се установявало още, че ищцата още към 29.04.2021 год. предприела действия за кредитиране на процесната сделка.Тези обстоятелства не били обсъдени в обжалваното решение именно поради неприемане на доказателствата от съда по съображения, че същите са преклудирани.В същото време съдът изслушал,респ.кредитирал показанията на свидетеля Ж.П.Ж.,депозирани в с.з. на 10.05.2022 г., въпреки неизпълнение от ответниците на указанията в доклада по делото за събиране на гласни доказателства и посочения краен срок - първо съдебно заседание от 09.03.2022г. 2/Първоинстанционното решение било необосновано, тъй като изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства , в решението липсвали мотиви и не били формирани изводи по отношение на надлежно събрани доказателства по делото;липсвал анализ относно обясненията на страните по реда на чл. 176 от ГПК и на събраните гласни доказателства ,които били от съществено значение за разясняване на спора. Проследявайки кореспонденцията на страните въззивницата навежда довода за това, че ответниците имали друг купувач за имота- т.е. те са били недобросъвестната страна, в каквато насока са развити съображения и се мотивират изводи за добросъвестно изпълнение от ищцата на задълженията й по договора.Въззивницата излага подборни аргументи за неяснота и обърканост на мотивите на съда,сочи, че по същество мотивите на били идентични както иска по чл. 93, ал.2 от ЗЗД, така и чл.55 от ЗЗД. Въззивницата излага съображения , че при развален предварителен договор по вина на продавачите, за купувача не може да възникне задължение за заплащане на остатъка от договорената продажна цена на апартамента. По тази причина и поради разваляне на предварителния договор ищцата отправила покана, връчена на ответниците на 31.05.2021 г., с която бил даден едноседмичен срок за доброволно изпълнение на процесното задължение по чл. 93, ал. 2 ЗЗД.Въззивницата не намира правно основание продавачите, като неизправна страна по договора, да имат право да задържат предоставеното им капаро от 8000 евро,тъй като същото се явявало платено на отпаднало основание и подлежало на връщане, в съответствие с чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху нея.Моли за отмяна на Решение №1694 от 01.08.2022г. постановено по гр. д. №8282/2021г. по описа на БРС и вместо него постановяване на друго, с което да се признае изцяло исковата претенция. При условията на евентуалност моли постановяване на решение,с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на Р. Х. И. – Г. сумата от 8 000 евро, представляваща размер на капарото /задатъка/, даден при сключване на предварителен договор от 18.02.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата.Заявени са доказателствени искания: поради допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд и на основание чл.266,ал.3 ГПК да бъдат допуснати представените и неприети пред първа инстанция доказателства с молба в с. з. от 10.05.2022 г., а именно: копие на извлечение от сметката на ищцата с печат от банката, ведно с превод на български, от което е видно, че доверителката ми е превела 30 000 евро на продавачите, на всеки по 15 000 евро в 10:32 ч. и съответно в 10:34 ч. на 31.05.2022 г., по указаните в договора банкови сметки, преди уговорената среща в нотариалната кантора в 11:00 ч. на същия ден; имейл от банката от 29.04.2022 год. до Р. Г., всички приложени доказателства са с придружен превод. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивницата поддържа жалбата и моли 2 уважаването й.

Постъпил е писмен отговор от адвокат Радостин Д. Станчев като пълномощник на въззиваемия-ответник Ц. А. Т., в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.На първо място се излагат доводи за това, че ищцата Г. следвало да закупи имота със собствени средства, а същата такива очевидно нямала при подписване на предварителния договор; че в предварителния договор нямало клауза за това, че имотът ще се закупи от ищцата със средства от кредит. Нотариуса изискуемите за изповядване на сделката документи,ищцата обаче нямала средства да заплати имота.От представените документи по делото ставало ясно, че в деня, когато трябвало да се изповяда сделката пред Нотариуса, направила два превода в размер на по 15 000 евро към Т. и втората ответница и веднага след това сторнирала плащането и си върнала обратно сумата. Задължението било за заплащане на сумата от 45 000 евро, превода на част от нея в размер на 30 000 лева не представлявало плащане по сделката. Независимо от случилото се, още на другия ден, на 01.06.2021 година чрез представляващия я И. Т. изпраща по опис всички документи, като дават на купувачката и допълнителен срок за финализиране на сделката, което и в този срок не се случва. Независимо от заявеното нежелание от страна на ищцата да изпълни задължението си по договора, в съответствие с разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, ответниците са предоставили на ищцата месечен срок, в който да си осигури необходимите средства за закупуването на имота. В този срок не е постъпил отговор, няма желание за сключване на окончателен договор, не е направено и плащане на цената.Крайният извод на въззиваемия ответник Т. е ,че ищцата е неизправна страна.Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските пред въззивната инстанция,което заявява и в проведеното пред БОС открито съдебно заседание.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата –ответница И. Т. чрез процесуален представител адвокат Свилен Цонев , в който се заявява, че няма допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, за което се излагат пространни и обстоятелствени съображения. Сочи се , че в с.з. на 09.03.2022г. ищцата не е поискала да й бъде дадена възможност за становище на представените на същото заседание писмени доказателства , поради което представянето на доказателства едва в с.з. на 10.05.2022 г. било преклудирано, още повече , че те не били нововъзникнали;ищцата ангажирала тези доказателства с аргумента, че същите са по повод направеното възражение от ответниците, извършено по реда на чл.144, ал.1 от ГПК, който БРС с основание не приел.Освен това се сочи,че тези писмени доказателства дори опровергавали твърденията на въззивницата за нейната изправност по сделката,тъй като действията й по плащане на част от договорената цена на 31.05.2021 г. били нелогични,непоследователни,сочели на предварителна подготовка за обосноваване основателността на една бъдеща претенция за неустойка. От една страна извършеният превод на част от дължимата цена в деня на сделката противоречи на твърдението на въззивницата за необходимост от банково кредитиране — видно от представените книжа е, че същата разполагала със сумата от поне 39 381 евро в тази банка;едновременно с това „превода“ на част от сумата бил в противоречие с поетото с предварителния договор задължение за пълно плащане на цената по сделката.Освен това тези доказателства били едностранно представени за доказване на т.н. „плащане“, но не ставало ясно в колко часа е направено „сконтирането“, а преводът бил отказан същия дент.е. нареждането за превод бил съпроводен с неговата незабавна отмяна.На второ място се излагат съображения срещу твърдението на въззивницата за необоснованост на съдебния 3 акт.Заявява, че по делото не били ангажирани категорични доказателства за това ответницата да е била уведомявана от ищцата за необходимостта от представянето на допълнителни документи, необходими й за пред финансираща банка. Изложени са съображения за това, че Р. Г. не е уведомила писмено И. Т., че не разполага с необходимите й документи; ако Г. е искала допълнително документи, е следвало да уведоми ответницата по електронен път — било то на електронната поща, било то като съобщение чрез WhatsApp (така както са контактували до 22.02.2021 г.).Сочи се, че евентуалната неизправност на Ц. Т. не водело до неизпълнение на договорно задължение от страна на И. Т.;изразява се несъгласие с извода на БРС, че ответницата е неизправна страна, тъй като не е представила на купувача поисканите документи; сочи се, че от СТЕ, изпълнена от вещото лице Т. не се установявало, че ответницата е била уведомявана писмено за необходимостта от представяне на допълнителни документи, във връзка с банково финансиране; не следвало да се кредитират показанията на св. П.В. ,тъй като същата е служител на процесуалния представител на ищцата — адв.Цветков; нямало доказателства за разваляне на процесния договор от страна на ищцата. Въпреки, че крайният срок за сключване на окончателен договор е бил на 31.05.2021 г., по желание на ищцата ответниците се съгласили устно да удължат срока за сключване на окончателен договор с един месец,като отново на ищцата са й били предоставени всички документи, с които ответниците са разполагали/ на 02.06.2021 г. по електронната поща на адв.Любомир Цветков са изпратени актове за собственост, скици, удостоверения за данъчни оценки и за законността на сградите/. На 17.06.2021 г. чрез електронно писмо до пълномощника на ищцата,който изрично заявил, че е получил посочените електронни съобщения,било изпратено запитване относно намеренията й. От тук се налагал изводът, че действително страните са се споразумели за удължаване на срока с един месец, но и в този срок ищцата не е пожелала да закупи имотите в предвидената нотариална форма.По тази причина и поради неизправността на ищцата ответницата развалила предварителния договор и писмено е уведомила за това Р. Г., чрез нейния адвокат, с което била изпълнена хипотезата на т.5.4 от процесния договор — поради неизпълнение на договорното задължение по т.5.2 на купувача, същият губи платения задатък и последният не подлежи на връщане Неоснователен бил и евентуалният иск по чл.55 от ЗЗД,тъй като били налице основания за задържане на платения задатък съгласно т.5.4 от договора и чл.93, ал.2, изречение първо от ЗЗД.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемата моли потвърждаване на първоинстанционното решение.