Решение № 5778 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5778 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100110973 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба от У.Б. АД, с която са предявени установителни искове срещу Е. Г. И. по чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 40 052,19 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 24.04.2017 г.; с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1 395,15 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 24.07.2019 г. - 17.12.2019 г.; с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 322,15 лв., представляваща неустойка за забава по т. 4.2, вр. т. 4.1 от Договора за кредит, начислена върху неплатените падежирали месечни вноски в размер на 3 352,19 лв. за периода 24.07.2019 г. - 24.11.2019 г. и остатъчната главница от 36 700 лв. за периода от 17.12.2019 г. до 10.01.2020 г. и за сумата от 945,67 лв., представляваща неустойка за забава по т. 4.3, вр. т. 12.4 от Договора за кредит, начислена след обявяване на кредита за предсрочно изискуем върху главницата от 40 052.19 лв. за периода 12.08.2019 г. - 10.01.2020 г.; с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 144 лв., представляваща разноски за събиране на вземането.

1

Ищецът твърди, че на 24.04.2017 г. е сключен договор за банков револвиращ кредит № 0014/210/24042017 с „Трейдинг къмпани хоук“ ЕООД (заличен търговец след проведена процедура по несъстоятелност) като кредитополучател и Е. Г. И. като солидарен длъжник, изменен с Анекси № 1 и № 2. По силата на сключения договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лв. със срок на издължаване до 24.04.2020 г. С анекс № 1 от 24.04.2018 г. размерът на заетата сума е увеличен на 50 000 лв. С анекс № 2 от 22.05.2019 г. размерът на кредита е изменен на сумата от 41 500 лв., със срок на издължаване до 22.04.2020 г. Твърди, че от м. юли 2019 г. са спрели плащанията по договора и задълженията по кредитът е обявен за предсрочно изискуемо с покана, връчена на ответника на 27.11.2019 г. За вземането е подал заявление по чл.417 ГПК и е издадена заповед за незабавно производство. Претендира установяване на вземането за неплатената част от главницата в размер на 40 052,19 лева, законната лихва от подаване на заявлението, възнаградителна лихва и обезщетения за забава, както и разноските.

Ответникът оспорва иска – оспорва сключването на договор за револвиращ кредит с „У.Б.“ АД, като твърди, че договорът е невалиден и недействителен и като такъв не е породил правно действие. Оспорва сумата по договора да е предоставена, като твърди, че същата не е усвоена. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост и получаване на изявлението, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем – твърди, че подписът не е положен от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Д.П.М.“ АД твърди да е носител на вземането след прехвърляне на спорното право в хода на процеса. Твърди, че с Договор за цесия от 11.12.2023 г. ищецът е прехвърлил вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за банков револвиращ кредит на „Д.С.Е.М.“ АД, а последният е прехвърлил на „Д.П.М.“ АД процесните вземания с Договор за цесия от 13.02.2024 г.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:

Установява се от Договор за банков кредит № 0014/210/24042017 от 24.04.2017 г., че между ищеца, Т.К.Х. ЕОД - кредитополучател и Е. Г. И. – солидарен длъжник, валидно е възникнало правоотношение по договор за револвиращ банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на Т.К.Х. ЕОД сумата от 40 000 лв. (чл.I, т.2), а кредитополучателят и ответникът като солидарен длъжник се е задължил да върне усвоения кредит на 35 месечни погасителни вноски, в срок от 24.04.2020 г. С последен анекс от 22.05.2019 г. уговорките между страните относно размера и срока на кредита са изменени, като размерът е увеличен на 41 600 лв., а крайният срок на погасяване изменен на 22.04.2020 г.

Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). От приетата счетоводна експертиза се установява, че на 27.04.2017 г. и 25.04.2018 г. Т.К.Х. ЕОД е усвоил максималния размер от кредита – сумите от 40 000 лв. и 16 000 лв. са преведена по банковата сметка на кредитополучателя.

Установява се още от счетоводната експертиза, че към настоящия момент усвоената и непогасена главница по договора е в размер на 40 052,19 лв. Последното плащане по договора е частично - на 24.06.20219 г. и след тази дата кредитополучателят е спрял плащанията си по договора, като са падежирали и не са заплатени погасителните вноски с падеж 24.07.2019 г., 24.08.2019 г., 24.09.2019 г., 24.10.2019 г. и 24.11.2019 г. Непогасената част от главницата е в размер на 40 052,19 лв., включваща падежирали вноски в размер на 3 352,19 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 36 700 лв.

При преценка относно изискуемостта на вземането съдът съобрази следното:

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съдът намира, че са налице и предпоставките за упражняване от страна на ищеца на потестативното право съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ – кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски.

Както бе посочено по-горе, плащанията по договора са спрели на 24.07.2019 г.

Писменото уведомление до ответника в качеството му на солидарен длъжник е връчено лично (от частен съдебен изпълнител, л.7 от делото) на 27.11.2019 г.

Оспорването на автентичността на разписката за връчване на съобщението не 3 беше доказано от ответника, в съответствие с доказателствената му тежест.

Поради това съдът приема, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжниците писмено, чрез връчване на нарочно уведомление и е настъпила след изтичане на предоставения в поканата срок за доброволно изпълнение от 14 дни – на 12.12.2024 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Поради това към момента на сезиране на заповедния съд вземането за главница по договора за кредит е било изискуемо.

Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на процесния договор за кредит. Порок на волята не се сочи. Съобразно ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства:

„Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти.

Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства“. В настоящия случай не се установяват пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти – не е налице противоречие със закона, доколкото с оглед съдържанието на сделката, не е нарушена императивна правна норма, спазена е установената форма за действителност на договора, а в разпоредбите относно предоставяне на банковия кредит и условията за връщането му не се установява нарушение на добрите нрави. Не се установява правна невъзможност на предмета. На съда не е известно друго обстоятелство (общо или служебно известно), което да води до недействителност на договора. Ето защо съдът приема, че договорът е валиден и е провел действие.

По изложените съображения съдът приема, че вземането за главница е възникнало в предявения размер и предявеният иск е основателен.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.2 ТЗ:

4

С чл.I, т.4.1 от договора от 24.04.2017 г. страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката, която се формира от постоянна компонента и променлива компонента (SOFIBOR). Видно от приетата по делото счетоводна експертиза, дължимата възнаградителна лихва за процесния период. Установява се от счетоводната експертиза, че дължимата лихва върху падежиралите месечни вноски за главница за периода 24.07.2019 г. - 17.12.2019 г., е в размер на 1 492,78 лв. Предявеният иск е допустим, с оглед допуснатата с разпореждане от 23.08.2024 г. поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение. Искът е основателен и следва да се уважи до предявения размер от 1 395,15 лв.

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД:

С т.11.2.1, т.11.2.2 и т.11.2.3 от договора от 24.04.2017 г. страните са уговорили, че при незидължаване на кредитополучателя на главница или лихва, за срока на забавата едновременно се прилага всяко едно от следните условия: редовният дълг по главницата се олихвява с годишен лихвен процент по т.4.1 (с уговорения годишен лихвен процент), просроченият лихвен процент се олихвява с променливия лихвен процент по т.4.2 (лихвен процент, начисляван върху просрочената главница, за срока на просрочието, в размер на годишния лихвен процент с надбавка 2.0%), а целият дълг по главницата (редовна и просрочена) се олихвява с фиксирания лихвен процент по т.4.3 (фиксиран лихвен процент, начисляван при просрочие едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, в размер на 5%). Така ищецът претендира сумата от 322,15 лв. по т. 4.2, начислена върху неплатените падежирали месечни вноски в размер на 3 352,19 лв. за периода 24.07.2019 г. - 24.11.2019 г. и остатъчната главница от 36 700 лв. за периода от 17.12.2019 г. до 10.01.2020 г. и сумата от 945,67 лв. по т. 4.3, вр. т. 12.4, начислена след обявяване на кредита за предсрочно изискуем върху главницата от 40 052.19 лв. за периода 12.08.2019 г. - 10.01.2020 г. Видно от така заявените претенции, върху едни и същи суми се претендират две обезщетения за забава за припокриващи се периоди – периодът 24.07.2019 г. – 10.01.2020 г., за който се претендира неустойката по т.4.2 върху парежиралата и предсрочно изискуемата главница от съответно 3 352,19 лв. и 36 700 лв., съвпада с периода 12.08.2019 г. – 10.01.2020 г., за който е начислена 5 неустойката по т. 4.3 върху главницата, представляваща сбор от парежиралата и предсрочно изискуемата главница – 40 052,19 лв. В нарушение на добрите нрави и принципа на справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване е за едни и същи вреди (вреди от забавено изпълнение) да се претендират две обезщетения. Още повече – претенцията по т.4.3 предвижда начисляване на обезщетение за забава върху вземане, което не е изискуемо, доколкото главницата от 36 700 лв. (включена в главницата, върху която се начислява неустойката по ч.4.3) не е изискуема преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем с писмено изявление до длъжника и изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение. Последното е настъпило, както бе посочено по-горе, на 12.12.2019 г. Преди тази дата главницата от 36 700 лв. не е изискуема и длъжникът не е в забава за плащането й.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца валидно е възникнало вземане за неустойка по т.4.2 за сумата от 322,15 лв., начислена върху неплатените падежирали месечни вноски в размер на 3 352,19 лв. за периода 24.07.2019 г. - 24.11.2019 г. и остатъчната предсрочно изискуема главница от 36 700 лв. за периода от 17.12.2019 г. до 10.01.2020 г. Не е възникнало вземане за неустойка по т.4.3, доколкото самата клауза е недействителна – предвижда начисляване едновременно с лихвата за просрочен дълг, т.е. в обезвреда на едни и същи вреди се предвижда повече от една заместваща облага, а и поради това че ищецът начислява неустойката върху вземане, за което длъжникът не е изпаднал в забава.