Решение № 1216 от 16.07.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1216

Смолян, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20267230700140 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „К. КО“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. М. К., срещу Народно събрание на Република България и Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Правното основание, посочено от ищеца, е чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Цената на предявения иск е 750,00 лв.

В исковата молба се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразно заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2, в сила от 28.09.2018 г., от Закон за пътищата /ЗП/ в размер на 750 лева. Сочи, че при извършването на административното нарушение по чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и издаването на Електронен фиш, с оглед предвидената алтернативна възможност за заплащането на компенсаторна такса, държавата, в лицето на ответниците, е извършила нарушение на правото на ЕС.

На първо място се сочи за нарушен принципа на пропорционалност на наказанията, уреден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) предвид действащата редакция към момента на извършването на административното нарушение чл. 10, ал. 2 в сила от 28.09.2018 г. от Закон за пътищата /ЗП/ и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, която е в сила от 16.08.2019 г. и продължава да действа и към настоящия момент. Твърди се, че с Решение на съда от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 е прието, че: Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Това е прието от СЕС и с Решение на съда (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г., според което поставеното изискване за съразмерност в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Според същото решение на СЕС (параграф 39), държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, като са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (по-специално решения от 9 февруари 2012 г., Urban, С-210/10, EU:C:2012:64, т. 23 и от 19 октомври 2016 г„ EL-EM-2001, С-501/14, EU:C:2016:777, т. 37). Съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС, Държавите членки, ако не са изпълнили задълженията си, трябва a fortiori да предприемат всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение.

На второ място се твърди, че към момента на извършване на твърдяното административно нарушение на 26.06.2022 г., Законът за пътищата не е в съответствие с изискванията на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, който предвижда “Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.” Т. изискване към доставчиците на ЕУЕПТ е въведено едва на 01.01.2024 г. със ЗИД на ЗП обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г. в сила от 01.01.2024 г.

Сочи се, че в правомощията на АПИ е да образува или да не образува административнонаказателно производство, поради което е следвало да изпълни процедурата по чл. 2, § 7 от Регламента и едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, да пристъпи към образуване на административнонаказателно производство. Гореописаното е допълнително основание, заплатената сума да бъде възстановена като недължимо платена, поради липсата на въвеждане преди 01.01.2024 г. на задължението по чл. 106, ал. 7-9 ЗП. По отношение на претенцията срещу ответника АПИ, то същата произтича от това, че е получател на недължимо платените суми по процесния ЕФ.

В случая нарушаването на правото на ЕС от страна на Българската държава е установено по реда на преюдициалното производство по чл. 267 ДФЕС, посредством постановяване на преюдициално решение относно съответствието с правото на ЕС на разпоредба или акт от националното ни законодателство, като разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с оглед постановеното Решение № С-61/2023 г. е в пряко противоречие с посочения принцип за съразмерност.

С бездействието си да отмени нормата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата, след като България е член на ЕС, ответникът НС и с прилагането й АПИ, съответно са допуснали нарушения на правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В пряка причинно следствена връзка с допуснатите нарушения ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди, във връзка с платената компенсаторна такса. С претърпените от ищеца загуби, имуществото му е намалено, вследствие на извършеното плащане за погасяване на задължението към Държавата. Нарушението е съществено, тъй като изхожда от явно и значително неспазване от държавата членка на гаранциите, дадени от правото на ЕС. Претендираното обезщетение е за имуществени вреди от заплащането на компенсаторна такса във връзка със съставен ЕФ.

Ищецът моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди Народното събрание на Република България и Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, да заплатят солидарно на „К. КО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от А. Х. В. сумата в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева), на основание чл. 2в от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, изразяващо се в изплатена от дружеството на Агенция „Пътна инфраструктура“ компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, ведно със законната лихва от входиране на исковата молба в съда до окончателно заплащане на задължението. Претендират се и разноски.

От ответника Народно събрание на Република България е получен отговор на исковата молба, според който предявеният иск срещу Народното събрание е недопустим, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Конституцията, Народното събрание е законодателен орган. Народното събрание не е процесуално легитимирано да отговоря за последиците произтекли от осъществяване на законодателен процес и реализиране на предоставените му конституционни правомощия.На следващо място, според ответника, съгласно нормата на чл. 2в, ал. 1 вредите следва да са причинени при или по повод административна дейност, каквато Народното събрание не осъществява и по отношение на него разпоредбите на ЗОДОВ не са приложими. Предвид гореизложеното, счита, че Народното събрание не е пасивно легитимирана страна. Алтернативно излага съображения за неоснователността на исковата претенция.

В отговора си по исковата молба ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ сочи, че ЕФ не е оспорен пред районния съд и санкцията е заплатена от „К. КО“ ЕООД: компенсаторна такса в размер на 750 лева по чл. 10, ал. 2 от ЗП, вр. чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП, вследствие на което лицето е освободено от административнонаказателна отговорност. Оспорва изцяло иска по основание и по размер и моли съда да го отхвърли.

На първо място, се сочи за относима практика на СЕС от 10 юли 2014 г. по дело № С-213/13 и Решение на СЕС от 6 окт. 2015 по дело № С- 69/14, според която: Националният съд не е задължен във всички случаи да допусне преразглеждане на правния спор, за да вземе предвид в последствие прието от Съда тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, но когато във вътрешното право е предвиден ред за отстраняване на допуснато нарушение на материалния закон, съдържащо се в националното право, чрез извънреден способ, то този ред следва да бъде приложен и за отстраняване на нарушението на правото на ЕС.

На второ място сочи, че ако дружеството жалбоподател е оспорвал нарушението по реда на ЗАНН, каквато възможност е имал е могъл да ангажира доказателства, досежно доводите на настоящата искова молба, като цитираното от жалбоподателя решение на СЕС касае налагане на административни наказания при реализирана административнонаказателна отговорност, а платената от дружеството сума от 750 лева е в резултат на доброволен избор на лицето, с цел да се избегне съставянето на АУАН, съответно НП, която не е предмет на обсъждане от ЕС в диспозитива на решението.

На следващо място се излагат доводи, че във връзка с търсенето на имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз, според разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ ищецът не навежда доводи за дължимост за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице кумулативност на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Сочи и че в конкретния казус не е налице отменен административен акт като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение на крайна инстанция. Цитира Решение № 12384 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2023 г., III отд., според което не могат да се претендират вреди от отмяната или обявяването на нищожност на подзаконов нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако субектът не може да се позове на прякото им действие. Сочи, че размерът на компенсаторната такса се определя за съответната категория на пътното превозно средство към момента на извършване на конкретното нарушение, съгласно чл. 27, ал. 3 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., (обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., бр. 49 от 30.06.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., попр., бр. 51 от 1.07.2022 г., изм., бр. 104 от 30.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) и все още е в сила с фиксиран размер.

Твърди се,че правните последици от постановяване на Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23, не кореспондират с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за пътищата с оглед на връщане на недължимо платена такса. Тълкуването на СЕС за несъразмерно определена компенсаторна такса, не предполага връщането й на лицето, което е заплатило същата в качеството си на административно-наказателно отговорно лице на конкретно законово основание.

На следващо място изразява становище, че от единствено значение за ползвателите на ЕУЕПТ, е момента на влизане в сила в националното законодателство на транспонираната разпоредба на европейското законодателство. Разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение ЕС 2020/204, не предполага директно въвеждане на нормата, а само „когато такава е предвидена в националното законодателство“. В Закона за пътищата не са предвидени принудителни административни мерки, препращащи по смисъла на ЗАНН, за да става въпрос за възможност за „отстраняване на нередовности“. Съгласно чл. 10, ал. 2д от Закона за пътищата (Нова - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) Уведомяването относно отчитането на незаплатена такса за преминаване на ППС при сключен договор за електронно събиране на пътни такси, има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност. Счита че, Съдът на Европейския съюз не е коментирал разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата, с които са уредени условията за заплащане па компенсаторна такса и освобождаването от административнонаказателна отговорност, съответно определянето на максимална такса, съгласно тарифата по чл. 10, ал. 6, когато действително изминатото разстояние не е възможно да се установи поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на пътни такси.Сочи, че при приемането на Закона за пътищата не е нарушено изискването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от същия закон не съдържа в себе си фиксирани размери на такси, а урежда условия за заплащане на компенсаторна такса и освобождаването от административнонаказателна отговорност. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.