Решение № 662 от 02.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500682 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ремотер“"ЕООД против решение № 5224/23.12.2024г. по гр.д.№ 8221/2023г. на ПдРС, IX гр.с., в частта, с която предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1440 лева до пълния предявен размер от 5400 лева, поради прихващане със сумата от 3960 лева, представляваща дължимо от „Ремотерм“ ЕООД в полза на „Райкос тех“ ЕООД обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за лишаване от от ползване на процесната вещ UPS DELTA, модел SP330, сериен № *****, за периода от 10.01.2020 г. до 10.09.2023 г. Във въззивната жалба се сочи, че решението на РС- Пловдив в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Погрешно РС приел, че горепосочената вещ е задържана от жалбоподателя през периоад, за който е направено възражението за прихващане. Вещта била на разположение на въззиваемата страна и не била получена от тях единствено поради липса на проявена активност. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния му предявен размер.

От въззиваемата страна „Райкос тех“ ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на ПдРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Твърди се, че не им е оказано никакво съдействие за получаване на въпросната вещ, че не са имали свободен достъп до нея и без да им бъде осигурен такъв достъп от жалбоподателя не са имали възможност да си я вземат.

ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

1

Производството по гр.д.№ 8221/2023г. на ПдРС, IX гр.с. е образувано по искова молба от „Ремотерм“ ЕООД против „Райкос тех“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане, за което е издадена заповед № 1032/10.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1936/2022 г. по описа на ПдРС, XIII гр.с., а именно вземане за сумата от 5400 лева- главница по споразумение от 10.01.2020г., ведно със законна лихва за забава върху същата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че от „Райкос тех“ ЕООД били извършени доставка и монтаж на трифазен UPS DELTA, модел SP330, сериен № *****, за което бил издаден приемо- предавателен протокол от 30.08.2018 г., като ищецът заплатил цената на устройството в размер от 10500 лева, с ДДС, по фактура № 0000000922/31.08.2018г. Сочи се, че между страните било постигнато съгласие за връщане на вещта и на продажната цена, като било подписано споразумение от 10.01.2020 г., по силата на което ответникът се задължил да върне на ищеца сумата от 10500 лева в 14-дневен срок от подписване на споразумението. След подписване на споразумението от ответника било издадено кредитно известие № 0000000991/30.01.2020г. към фактура № 0000000922/31.08.2018 г., като били извършени два банкови превода от 04.02.2020г. и от 15.06.2020г., с които била възстановена сума в размер от 5100 лева.

Претендира се заплащане на останалата непогасена част от продажната цена в размер от 5400 лева.

С подадения от „Райкос тех“ ЕООД отговор на исковата молба искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че между страните бил сключен договор от 19.12.2016г., по силата на който ответникът през м. януари 2017г. доставил и пуснал в експлоатация трифазен статичен стабилизатор на напрежение, модел DLT STK 33020, в производствения цех на ищеца в гр. *****. В последствие от „Ремотерм“ЕООД постъпило оплакване, че неговата машина за плазмено заваряване, свързана към стабилизатора, дава грешки. След извършена проверка от външна фирма „Стимар“ ЕООД били установени високочестотни смущения (хармоници) в мрежата на ищеца, като било направено предложение за монтиране на трифазен филтър за тяхното отстраняване. Въпреки монтирането на филтър производствения директор на ищеца продължил да съобщава за смущения, поради което монтирания трифазен стабилизатор бил заменен, като на 12.12.2017 г. бил доставен и монтиран от ответника трифазен UPS с мощност 20 kva/kw, като било уговорено, че ищецът ще заплати разликата в цената след като машината заработи добре. Тъй като доставеният уред дефектирал няколко пъти, по препоръка на производителя бил доставен по- мощен уред - трифазен UPS с мощност 30 kva/kw, монтиран от ответника на 30.08.2018г. Сочи, че доставеният уред работил добре няколко месеца, като ищецът заплатил дължимата цена по фактура, но впоследствие и този уред дефектирал, като след извършена проверка от външна фирма „Йонелко“ЕООД било установено, че причината за дефектирането е наличието на големи смущения в мрежата на ищеца. На 10.01.2020г. бил проведена среща, като представителят на ответника бил принуден да подпише споразумението за връщане на продажната цена, въпреки неговото нежелание за това и въпреки, че причината за дефектите 2 на уреда било наличието на смущения в мрежата на ищеца, които дефекти били отстранявани изцяло за сметка на ответника. Излага съображения за недействителност на споразумението, поради липса на основание, доколкото то не било посочено в съдържанието му. Твърди се и противоречие с добрите нрави, доколкото ответникът не получавал насрещна престация, а ищецът се обогатявал неоснователно, задържайки продадената му вещ. Заявено е и възражение за недействителност на споразумението, поради липса на съгласие от страна на П. К. да подпише и да се обвърже със споразумението. При условията на евентуалност е заявено възражение за прихващане със сумата от 5400 лева, представляваща стойността на предоставения UPS DELTA, модел SP330, сериен № *****, която вещ все още се намира при ищеца, независимо от това, че сключеният между страните договор бил развален по силата на подписаното споразумение и издаденото кредитно известие. Заявено е и второ възражение за прихващане с посочената сума като обезщетение за ответника за лишаване от правото му да ползва вещта през периода от 30.08.2018 г. до 10.09.2023г., доколкото с разваляне на договора ответникът станал собственик на вещта. Твърди се също така, че е налице основание за прихващане със сумата от 5400 лева, представляваща разходи, свързани с монтиране на UPS с мощност 20 kva/kw, от които 1080 лева за анализ и измерване на електрическа мрежа, 4320 лева- разходи за пътни, монтаж, обучение на персонал, възнаграждение за труд за UPS с мощност 20 kva/kw и разходи за монтаж на UPS DELTA, модел SP330, с които ищецът неоснователно се е обогатил, поради настъпилото разваляне на договора.

По първоинстанционното дело са приети следните писмени доказателства: Приемопредавателен протокол към гаранционна карта № 15Д/30.08.2018г., видно от който на посочената дата „Райкос тех“ЕООД са доставили на „Ремотерм“ЕООД трифазен UPS с мощност 30 kva/kw, тип SP330; фактура № 922/31.08.2018г., издадена от „Райкос тех“ЕООД за доставката на посоченото устройство, на стойност 10500 лева, с включен ДДС; споразумение от 10.10.2020г., по силата на което „Райкос тех“ЕООД, чрез ***** му П. К., са се задължили да възстановят на „Ремотерм“ЕООД в 14- дневен срок платената от купувача продажна цена по фактура № 922/31.08.2018г. в размер от 10500 лева; кредитно известие № 991/31.08.2018г. към фактура № 922/31.08.2018г., издадено от „Райкос тех“ЕООД за сумата от 10200 лева, с ДДС; две уведомителни писма от жалбоподателя до въззиваемия, с искане за изплащане на сумата от 5400 лева- остатък от продажната цена на трифазния UPS с мощност 30 kva/kw., след заплащане на два пъти на суми от по 2550 лева; договор за доставка и монтаж на трифазен статичен стабилизатор на напрежение от 19.12.2016г.; гаранционна карта за продажба, извършена на 30.08.2018г.; фактура № 5362/01.10.2019г. за доставена от „Йенелко“ЕООД в полза на „Райкос тех“ЕООД услуга „замерване и анализ на количество и качество на ел.енергия“ на стойност 1080 лева; изготвен от изпълнителя на услугата анализ.

Поемането на задължение за връщане на продажната цена на доставеното устройство UPS с мощност 30 kva/kw, тип SP330 задължително предполага постигането на съгласие за разваляне на съответния договор за покупко- продажба, имащ за предмет въпросното 3 устройство, тъй като задължението за заплащане на продажната цена е съществен елемент на този вид договор, отличаващ го от другите видове договори за прехвърляне на право на собственост и други вещни права върху вещи. Всъщност в две молби за отстраняване на нередовности от „Райкос тех“ЕООД / л.49 и л.54 по първоинстанционното дело/ изрично се твърди, че договорът за продажба, по който е издадена фактура № 922/31.08.2018г., е развален, тъй като устройството, предмет на същия, не е било от полза за купувача.

Твърдението в отговора на исковата молба, че причината уредът да дефектира е наличието на големи смущения в ел.мрежата в обекта на ищеца / жалбоподател в настоящето производство/, не означава, че договорът е развален по вина на купувача, тъй като липсва съответно изявление от страна на продавача. Въобще липсват твърдения за неизпълнение от страна на жалбоподателя на някакви негови задължения. Ето защо, единственият възможен извод е, че договорът е развален по взаимно съгласие. Сключеният между страните договор за покупко- продажба е неформален и поради това не се изисква форма и за развалянето му по взаимно съгласие. Фактът на наличието на съгласие от страна на въззиваемата страна за разваляне на договора се подкрепя и от издаденото от тях кредитно известие и извършените частични плащания, които са безспорни. По отношение на твърденията от въззиваемата страна за нищожност на споразумението от 10.01.2020г. поради липса на основание, липса на съгласие, принуда и противоречие с добрите нрави ясно следва да се посочи, че основанието е именно постигнатото съгласие за разваляне на договора, като нито се твърди, нито се установява, включително и показанията на разпитаните свидетели В. И. М., Х. И. Н. и Р. А. К., спрямо ***** на „Райкос тех“ЕООД да е била упражнена принуда под някаква форма, за да подпише споразумението. При разваляне на договора не може да липсва насрещна престация, тъй като съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето има обратно действие и всяка страна по разваления договор дължи връщане на това, което е получила.

Следователно претенцията на жалбоподателя за връщане на платената от него продажна цена се явява основателно.

Възражението за прихващане с цената на UPS с мощност 30 kva/kw, тип SP330, заявено с отговора на исковата молба, категорично е неоснователно, тъй като в резултат от развалянето на договора, имащ за предмет това устройство, жалбоподателят е престанал да бъде негов собственик и дължи връщането му на продавача, при което няма как да се обогати със стойността му. Другото възражение за прихващане с направени от „Райкос тех“ЕООД разходи за анализ и измерване на ел.мрежата в обекта на „Ремотерм“ЕООД, както и за доставката на UPS- устройствата- за пътни, монтаж, обучение на персонал и възнаграждение за труд, също е неоснователно, тъй като не се твърди, а и не се установява между страните да у било постигнато съгласие тези разходи да бъдат поети от жалбоподателя, в качеството му на купувач, извън задължението за заплащане на продажната цена на доставените UPS- устройства.

Възражението за прихващане с обезщетение за лишаване на „Райкос тех“ЕООД от ползването на UPS DELTA, модел SP330, сериен № *****, за периода от 10.01.2020г. до 10.09.2023г. се основава на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се 4 е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Другата възможна правна квалификация на претенцията за обезщетение е по чл.49 от ЗЗД, но доколкото не се твърди виновно причиняване на вреди от ***** на жалбоподателя, тази квалификация се явява неприемлива.

Разпечатката съдържа 21 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/869081d2-ca15-468f-9efe-ba2230e39c69