Решение № 3 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300501652 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадени въззивна и частна жалби.

Постъпила е въззивна жалба от „***********, чрез юрк.*******, против Решение № 115/09.01.2025г., постановено по гр.д.№ 1497/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че Г. Х. И., ЕГН **********, не дължи на дружеството сумата от 3 123,87 лв. по изпълнителен лист от 25.04.2012 г., изд. по търг.д. № 2486/2021г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-2 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 800/2022 г. по описа на ЧСИ ********, както и е осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г. Х. И., ЕГН: ********** сумата в общ размер на 148, 94 лв., за съдебно – деловодни разноски по делото.

От въззиваемата страна Г. Х. И., ЕГН **********, чрез адв.Р. Д., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Постъпила е и частната жалба от адв.Р. Д., пълномощник на Г. Х. И., 1

ЕГН **********, против Определение № 4443/01.04.2025г., постановено по гр.д.№ 1497/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., в частта, с която е оставена без уважение подадената Молба с вх.№ 9637/27.01.2025г. за изменение на Решение № 115/09.01.2025г., на осн.чл.248 от ГПК, в частта за разноските, като се завиши размера на определеното на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 612,40 лв. в полза на адв. Р. Д. за безплатно процесуално представителство.

От ********, чрез юрк.*******, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Г. Х. И. против „********* е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3123,87 лв. по изпълнителен лист от 25.04.2012 г., издаден по т.д. № 2486/2021г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-2 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 800/2022 г. по описа на ЧСИ ********. В исковата молба са описани твърдения, че срещу ищеца бил издаден процесния изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 2010 г. за сумата от 3123,87 лв. и законна лихва от 11.03.2010 г. до погасяване на задължението. Посочено е, че ответното дружество е образувало изп. дело № 800/2022 г. по описа на ЧСИ ********, като с покана за доброволно изпълнение за от 24.11.2023 г. ищецът бил уведомен зa задължението му и бил насрочен опис на движими вещи. Възразено е, че вземането на ответника спрямо ищеца е погасено по давност, която започва да тече от датата на влизане в сила на решението като петгодишната давност започнала да тече март през 2010 г. и същата е изтекла през март 2015 г. за главницата, а за лихвата през март 2013 г.

От ******* в законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се доводи, че погасителната давност за вземането не е изтекла и е направено искане да се отхвърли претенцията изцяло.

2

Към делото са приложени изисканите в цялост заверени копия изп.д.

№ 8621/2012г. по описа на ЧСИ *********, с район на действие СГС, и изп.д.

№ 800/2022 г. по описа на ЧСИ ********, с район на действие ОС -Пловдив.

Други доказателствени искания от страните не са били направени.

Районният съд, с постановеното Решение № 115/09.01.2025г., е изложил доводи, че предявеният иск е допустим, тъй като е основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочено е също, че претенцията на длъжника е основавана на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв. Районният съд е направил също така пояснение, че предявяването на установителния иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане.

Относно правния интерес, то същият не е предпоставен от необходимостта в предмета на исковата молба по чл.439 от ГПК да бъдат включени всички вземания, които фигурират в издадения изпълнителен лист, затова искът е допустим и само за част от вземанията по него.

Районният съд е направил констатация, че в полза на кредитора „********** е издаден изпълнителен лист от 25.04.2012г., по търг.д. № 2486/2021г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI- 2 състав, за процесното вземане, въз основа на който е образувано изп. дело № 621/2012 г. по описа на ЧСИ *******, с район на действие СГС. С молбата за образуване на изп.д. от 03.07.2012г. взискателят ******** е поискал налагане на запор в „****** на длъжника, както и е възложил по реда на чл. 18 от ЗЧСИ извършване на изпълнителни действия, като запорът е наложен на 23.07.2012г.

С Постановление на ЧСИ ******от 07.12.2017г. изп. дело № 621/2012 г. е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция. С Договор за цесия от 08.08.2018г. ******** е прехвърлило на ответника „******** вземанията си по процесния изпълнителен лист.

На 11.04.2022г., въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано изп. дело № 800/2022 г. по описа на ЧСИ ******, по искане на взискателя ********, като на основание чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е 3 възложено да извършва всички необходими действия в изпълнителното производство.

Районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която - ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, която давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал.1 от ЗЗД/.

Районният съд е посочил, че спорен въпрос по делото е дали след влизане в сила на Решение № 521/11.03.2010г. по вътр. арб. д. № 521/2010г. по описа на арбитър ******* /11.03.2010г./ са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети. В тази връзка, се е позовал на дадените разяснения с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - че давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ и че в мотивите към т.10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и е записано, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Районният съд е направил и правни изводи, че перемпцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е 4 образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Районният съд, на следващо място, е аргументирал, че за процесния случай по делото, постановките на Тълкувателно решение № 3/28.03.2020г., постановено по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не намира приложение. Това било така, защото с молбата за образуване на изп.д. от 03.07.2012г. взискателят **********е поискал налагане на запор в ******** на длъжника, както и е възложил по реда на чл.18 от ЗЧСИ извършване на изпълнителни действия, като запорът е наложен на 23.07.2012г., но след 23.07.2012г. до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., на датата 26.06.2015г., не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Затова, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция на 23.07.2014г., независимо от това, че липсва постановление на ЧСИ.

Затова, на предмет на изследване подлежали изпълнителни действия, предприети след 23.07.2014г., доколкото преди това погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист не е текла, предвид наличието на висящ изпълнителен процес.

Районният съд е мотивирал, че след 23.07.2014г. /датата, на която е прекратено изпълнителното дело по право и е започнала да тече нова 5годишна давност/, не са извършени други изпълнителни действия, които да обосновават спиране или прекъсване на погасителната давност не са извършвани до датата 11.04.2022г., когато е било образувано изп. д. № 800/2022 г. по описа на ЧСИ *******, като с молбата е извършено и възлагане по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ.

Районният съд е наложил окончателен правен извод, че след като не са извършвани в периода 23.07.2014г. – 23.07.2019г. валидни изпълнителни действия, погасителната давност за процесните вземания е изтекла още на 23.07.2017г.

С въззивната жалба на *********са направени възражения, че обжалваното решение, с което е признато за установено, че вземанията по 5 изпълнителен лист от 25.04.2012 г., са се погасили по давност, е неправилно.

Жалбоподателят е възразил, че релевантно за изхода на спора е становището по въпроса за приложението на ППВС № 3/1980 г. Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство- давност не тече. С приетото по- късно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10 от същото е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Жалбоподателят е посочил също, че следва да се приеме, че давността за процесното вземане е започнала да тече от датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. като след тази дата по изп. дело №8621/2012 г. по описа на ЧСИ ******, впоследствие преобразувано под № 800/2022 г. по описа на ЧСИ ****** са предприемани множество изпълнителни действия, всяко от които годно да прекъсне давностния срок. Следвало да се счете, че давността е започнала да тече отново на 26.06.2015 г., когато отново е прекъсната със следните действия - на 12.11.2015 г. е депозирана молба за опис на движими вещи; на 28.11.2017 г. е депозирана нова молба за опис на движими вещи; на 20.08.2019 г. дружеството е прекъснало давността с встъпването си в производството /с молбата си за конституиране като взискател е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ/, на 20.08.2020 г. е депозирана молба за връщане на изпълнителния лист; на 11.04.2022 г. е депозирана нова молба за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ******** и същото е образувано с № 800/2022 г. С молбата е поискано насрочване на дата за опис на движими вещи. На 10.05.2022 г. е изходирана Покана за доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до ******, на 07.11.2023 г. е входирана молба за опис на движими вещи, на 24.11.2023 г. е изходирана покана за доброволно изпълнение с насрочване на дата за опис на движими вещи. С депозирането на молбите от 12.11.2015 г. и 28.11.2017 г., с които взискателят е поискал да бъде насрочена дата за опис по отношение на движимите вещи на длъжника, погасителната давност е била прекъсната.