Решение № 124 от 04.08.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 68/2025
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 04.08.2025
- В сила
- 04.08.2025
- Състав
- Михаела Христова Буюклиева, Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 219 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 145 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Хр. Буюклиева
Членове:
Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева, като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600068 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 87 от 20.11.2024 г., постановена по НОХД № 1066/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият Т. Т. е признат за невинен за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 НК, за това, че в периода от 24.04.2019 г. до 08.11.2019 г. в гр. А., обл. Пловдив и гр. Пловдив, в качеството му на длъжностно лице – управител на „М. Х.“ ООД - гр. А., умишлено да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като:
На 24.04.2019 г. е сключил от името на дружеството „М. Х.“ ООД - гр. А.
- като изпълнител, договор за изработка с възложителя „Т. Я. М. С.и В. Т. Л. Ш.“ - гр.
И., Т., по силата на който представляваното от него търговско дружество е трябвало да изработи 25 броя хидравлични чука с посочените в договора характеристики, срещу цена от по 55 000 лева всеки без ДДС или общо 1 375 000 лева без ДДС и 1 650 000 лева с ДДС, със срок на изпълнение до 15.07.2019 г., в който е предвидена неустойка по чл. 12 от Договора – при неизпълнение в размер на 1% за всеки просрочен ден от 1 пълната продажна цена от 1 650 000 лева с ДДС и без да е договорил авансово плащане от възложителя, който договор още при сключването му да е бил неизпълним, а клаузата за неустойка да е била нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, след което на 29.08.2019 г., от името на дружеството, като управител, е подписал споразумение с нотариална заверка на подписите, с което е признал пълно неизпълнение от страна на „М. Х.“ ООД - гр. А. по сключения договор за изработка от 24.04.2019 г. и се съгласил, че дължимата неустойка за 45 дни забава е в размер на 742 500 лева, като същата се намалява до 700 000 лева, която да се плати в 7-дневен срок по банковата сметка на възложителя, вместо да се позове на нищожност на клаузата на неустойка и да откаже плащане. Да е съдействал на възложителя по договора за изработка да упражни правата си спрямо управляваното от него дружество – „М. Х.“ ООД - гр. А., като да му е осигурил нотариална заверка на споразумението от 29.08.2019 г., за да послужи същото като несъдебно изпълнително основание по чл.
417 ГПК, въз основа на което директно да се пристъпи към принудително изпълнение, без необходимост от водене на исков процес. Да не е съобщил на останалите съдружници и управители на „М. Х.“ ООД - гр. А. нито за сключения договор за изработка, нито за неизпълнението на същия, нито за клаузата за неустойка, нито за постигнатото споразумение от 29.08.2019 г., нито за издадената заповед за изпълнение на парично задължение, която е с незабавно изпълнение срещу дружеството, която получил лично и сам да не е упражнил правото на дружеството чрез възражение да оспори заповедта за незабавно изпълнение н на парично задължение № 1030/13.09.2019 г., като да се позове на нищожност на клаузата за неустойка, а да е препятствал останалите управители да сторят това, тъй като не ги уведомил и е осигурил стабилизирането й и да е осуетил възможността на дружеството да прекрати или спре изпълнението.
Лично е получил поканата на ЧСИ рег. № 909, с район на действие ОС Пловдив, за доброволно изпълнение по изпълнително дело № **************/2019 г. и до изтичане на срока за доброволно изпълнение да не е съобщил на останалите управители на дружеството и сметките на дружеството били запорирани, а сумите по тях постъпили по сметка на ЧСИ.
Така да е създал неоспоримо задължение за „М. Х.“ ООД - гр. А. в размер на 700 000 лева, ведно със законната лихва и разноските по събирането му, всичко на стойност 748 414,24 лева, като впоследствие чрез цесия придобил лично и след това прехвърлил на „О.“ ЕООД - гр. А., на което дружество също е управител, вземането на „Т. Я. М. С.и В. Т. Л. Ш.“ - гр. И., Т. спрямо „М. Х.“ ООД - гр. А. и на 08.11.2019 г., като управител на „М. Х.“ ООД - гр. А., се съгласил да бъде прехвърлена сумата от сметките на ЧСИ в размер на левовата равностойност на 150 000 евро (собственост на дружеството) на „О.“ ЕООД - гр. А. и на същата дата, като управител на дружеството, 2 взел решение на общо събрание на „М. Х.“ ООД - гр. А., заедно с останалите управители, дружеството да прехвърли, вместо изпълнение на задължението, на „О.“ ЕООД - гр. А. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. А., район „Д. В.“ в местността „С. п.“, с площ от 23 191 кв.м., за сумата от 454 840,62 лева с ДДС, като част от общата дължима сума и от това да е последвало разпиляване на имуществото и значителни щети за предприятието – „М. Х.“ ООД - гр. А., на обща стойност 769 677,96 лева, от които 293 374,50 лева - изплатени от съдебния изпълнител на взискателя по изпълнителното дело – „О.“ ЕООД - гр. А., която сума постъпила по изпълнителното дело след наложен запор върху сметките на дружеството, 21 462,84 лева разноски и удържани такси от ЧСИ за събиране на вземането и 454 840,62 лева, с която сума дружеството да е намалило активите си чрез отчуждаване на притежавания недвижим имот, който е прехвърлен на „О.“ ЕООД - гр. А. срещу погасяване на задължението и извършеното не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му в този смисъл обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него от Окръжна прокуратура – Пловдив с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане присъда да бъде отменена, като вместо това въззивният съд постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което да му бъде наложено наказание в съответствие с направеното от прокурора искане в пледоариите му пред окръжния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив не поддържа протеста. В хода на съдебните прения изразява съгласие с изводите на окръжния съд за несъставомерност на извършеното от подсъдимия по чл. 219 НК, като предлага въззизният съд да вземе решение съобразно събрания по делото доказателствен материал.
Защитниците на подсъдимия – адв. Т. Б. и адв. С. П. изразяват становища, ч е протестът е неоснователен, а присъдата на окръжния съд, като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитниците му. В последната си дума моли постановената оправдателна присъда на окръжния съд да бъде потвърдена.
Въззивният съд след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
3
Протестът е процесуално допустим, но не следва да бъде разглеждан по същество. В конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. При постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения, които са неотстраними от въззивната инстанция, но подлежат на коригиране чрез връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. Те се изразяват в липса на мотиви, както при изграждането на фактическата обстановка по делото, така и при анализа на доказателствата, което е повлияло и на правната аргументация на присъдата.
Преди всичко следва да се отбележи, че едва в края на мотивите към протестираната присъда окръжният съд е направил (принципно правилно) разсъждението, че разпоредбата на чл. 219, ал. 1 НК е бланкетна и не съдържа конкретно правило за поведение, което налага конкретизацията й, както и запълването й със съдържание относно определени правни норми, технологични правила или др. общопризнати правила, които субектът не е изпълнил или нарушил. Констатирал е също, че това не е сторено във внесения срещу подсъдимия обвинителен акт, поради което е налице липса на точно, ясно и недвусмислено обективирана воля на прокурора за формулиране на обективния признак „неполагане на достатъчно грижи“ на процесното имущество, поверено на подсъдимия. Направил е извода, че „фактическото обвинение на подсъдимия, респ. обстоятелствената част на обвинителния акт, които предпоставят рамките на предмета на доказване в наказателното производство, не съдържат каквато и да е конкретна позитивно-правна регламентация на вменените на подсъдимия фактически задължения или обичайни търговски практики, за които се претендира, че виновно и умишлено не са изпълнени от него, поради кооето е недопустимо наказателната му отговорност да се ангажира по този начин.“. С така цитираните разсъждения, окръжният съд е изпаднал във вътрешно противоречие, защото тези констатации, направени едва в мотивите към присъдата са свързани с преценката дали изобщо обвинителният акт е отговарял на изискванията на чл. 246 НПК, която е било необходимо да бъде направено в много по-ранен стадия от развитието на наказателното производство.
Обвинителният акт е бил внесен в Окръжен съд – Пловдив на 15.05.2024 г. В проведеното на 19.06.2024 г. разпоредително заседание по делото са обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 – 8 НПК, като съдът е постановил определение, с което е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на т. 3 от посочената разпоредба. Такива възражения не са били направени и от подсъдимия, и от неговите защитници.
Следователно, с този си акт съдът е приел, че е изпълнено изискването на чл. 246 НПК и обвинението е ясно и точно формулирано. Ако е имало някакви конкретни забележки към начина, по който е формулирана обвинителната теза, е следвало те да бъдат отправени именно в проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на 4 въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, вкл. и дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ПНК, като при положителен отговор е следвало да се приложи процедурата по чл. 249, ал. 2 НПК. Това е било необходимо, защото по този начин се охраняват не само правата на подсъдимия, но и се определя рамката, в която ще се движи наказателното производство пред съда. В същото време се осигурява възможност на страните да преценят какви доказателства следва да ангажират, с оглед застъпените от тях тези. Следователно, като е пренебрегнал правомощията си на законоустановения етап от наказателния процес, а едва в мотивите си е направил описаните отрицателни констатации, съдът е допуснал нарушаване на изискването за справедлив процес по отношение на всички страни. Липсват и мотиви защо съдът е променил становището си по отношение качеството на обвинителния акт за периода от разпоредителното заседание до постановяване на мотивите към присъдата си, още повече, че в хода на проведеното съдебно производство не е имало инициирана и проведена процедура по чл. 287 НПК за изменение на обвинението поради съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт.
На следващо място, в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били събрани изобилни доказателства, подкрепящи както обвинението, така и защитната теза на подсъдимия. Доводът на прокуратура, че напълно игнорирани, превратно или необсъдени в мотивите към атакуваната присъда са останали редица доказателствени материали, на които изрично се е позовал при обосноваване на обвинителната си теза е основателен. За да приеме описаната в мотивите фактическа обстановка, окръжният съд е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия Т. Т. и показанията на свидетелите С. М., С. Я., С. М., Г. Б., Е. М. и А. Ф. и частично от показанията на свидетеля Д. А..
Така съдът е приел, че договорът за изработка на 25 броя хидравлични чукове между „М. Х.“ ООД – А., представлявано от управителя Т. Т. и турското дружество „Т. Я. М. С.и В. Т. Л. Ш.“ - И., представлявано от управителя А. Т. Ф., е реално сключен, същият е бил изпълним и подсъдимият е имал ясно съзнание за възможността за изпълнението на договора в срок. Прието е също, че свидетелят Ф.
Разпечатката съдържа 28 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8690648e-11e4-4884-a959-3f1dca081d69