Определение № 1236 от 07.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 385/2025
- Вид
- Определение № 1236
- Подписан
- 07.03.2025
- В сила
- 22.03.2025
- Състав
- Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Антония Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.65, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1236 гр. Варна, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Владова
Членове:
Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500385 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба, вх.№ 83385/17.10.2024г. по регистратурата на РС-Варна на Й. В. В., чрез процесуалния му представител срещу определение № 10538/19.09.2024г. постановено по гр.д. № 2341/2024г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за отговор на исковата молба.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Възразява срещу извода на съда, че намереното от длъжностното лице по призоваването лице на адреса на ответника – В... Ж... се явява пълнолетно лице от адреса както и че връчването е надлежно извършено. Посочва, че В... Ж... е случайно намерена на адреса и няма регистриран постоянен и настоящ адрес на адреса на ответника, поради което извършеното чрез нея връчване е опорочено. Моли да бъде извършена служебно справка за адресната регистрация на лицето В... Ж... както и да бъде отменено обжалваното определение и да бъде възстановен срока за отговор на исковата молба за ответника Й. В..
В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Б. Л. Г., чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Излага, че доводите на жалбоподателя за това, че лицето В... Ж... няма регистриран постоянен и настоящ адрес на адреса на ответника В. са възражения срещу редовността на връчването на съобщението по чл.131 от ГПК, а не такива за наличие на непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее по смисъла на чл.64 от ГПК. Посочва също, че с молбата за възстановяване на пропуснат срок не са представени и книжата, за чието подаване се иска възстановяване на срока.
1
СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен облигационен иск от Б. Л.
Г. против Й. В. В..
На 15.03.2024г. до ответника е изпратено съобщение по реда на чл.131 от ГПК на адрес в гр.Б..., ул.“В... Д...“ № 24, за който няма спор, че е адресът на ответника.
Съобщението е връчено на 21.03.2024г. на получателя В... Ж... с отбелязване, че е лице, което живее на семейни начала с Й. В.. Получаването и задължение да предаде съобщението на адресата е удостоверено с подпис на лицето.
С молба от 02.05.2024г. Й. В., чрез пълномощника си е поискал от съда да възстанови срока за отговор на исковата молба, доколкото ответникът не живее на семейни начала с посоченото от длъжностното лице в призовката лице и тяхно съвместно съжителство не е регистрирано в община Б....
Първоинстанционният съд е изискал от длъжностното лице по призоваването писмени обяснения за обстоятелствата, при които е връчено съобщението адресирано до Й.
В. на адрес: гр.Б..., ул.“В... Д...“ № 24, в отговор на което длъжностното лице /кметът на община Б.../ е посочил, че намерената на адреса В... Ж... е предоставила документ за самоличност и лично е уведомила, че живее на семейни начала с адресата на съобщението.
В проведеното съдебно заседание на 13.09.2024г. молителят е направил доказателствено искане за извършване на служебна справка за това дали е извършена регистрация в Община Б... на лицата В... Ж... и Й. В. като фактически съжителстващи лица, което е оставено без уважение, поради това, че фактическото съжителство не подлежи на задължителна регистрация.
С обжалваното определение № 10538/19.09.2024г., съдът е приел, че молбата по чл.64 от ГПК е допустима, но е неоснователна поради това, че съобщението по чл.131 от ГПК е било редовно връчено на ответника на основание чл.46, ал.2 от ГПК чрез лицето В... Ж..., което длъжностното лице по призоваването е установило на адреса и което е потвърдило, че живее на семейни начала с адресата на съобщението. Съобразил е, че молителят не твърди да са настъпили особени непредвидени обстоятелства като основание за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор, както и че не са представени заедно с молбата книжата, за които се иска възстановяване на срока.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Процесуалните действия на страните в гражданския процес следва да бъдат извършени в рамките на установените в ГПК срокове. Действията, извършени след изтичането на срока, не се взимат предвид от съда /чл.64 ал.1 от ГПК/, освен когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства. При наличие на 2 такива непредвидени обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК за страната, пропуснала определения в закона или от съда срок е предвидена възможност да поиска неговото възстановяване.
Молбата на Й. А. за възстановяване на срока за отговор на исковата молба е подадена на 02.05.2024г. в рамките на едноседмичен срок от провеждане на съдебно заседание по чл.207 от ГПК /на 26.04.2024г./, когато ответникът, чрез процесуалния си представител узнава за пропуснатия срок по чл.131 от ГПК.
Съгласно чл.133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдебната практика на ВКС /Определение № 540/25.10.2012г. по ч.гр.д.№ 430/2012г./ по тълкувателен ред дефинитивно извежда съдържанието на „особено непредвидено обстоятелство“, като посочва, че то е такова, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. В тези случаи, съгласно чл.64, ал.2 от ГПК страната може да поиска неговото възстановяване, като докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Процедурата по чл.64 от ГПК е общият случай на възстановяване на пропуснат срок от страна, която е била уведомена лично /или чрез пълномощник/ за необходимостта от съответна процесуална активност, която не е била изпълнена в срок. Налице е и специална хипотеза на възстановяване на срок – тази по чл.46, ал.4 от ГПК, при която редовното връчване на страната се фингира, тогава когато съобщението е връчено чрез друго лице – пълнолетен от домашните или който живее на адреса, когато обаче страната обективно не е могла да узнае за призоваването и за връчването на книжата, защото е отсъствала от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. В хипотезата на чл.46, ал.4 от ГПК особеното непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 от ГПК е приравнено на неполучаване на съобщението от лицето, на което е връчено със задължение за предаване поради отсъствието на страната от адреса по времето, когато съобщението е връчено при условията на чл.46 от ГПК и през времето, когато е текъл срока.
В случая нито в молбата по чл.64 от ГПК, нито в частната жалба е налице позоваване на предпоставките за възстановяване на срока за отговор на ответника – наличие на особени непредвидени обстоятелства, или пък специалните такива – отсъствие на адресата от адреса при получаване на съобщението до него по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.
Оспорването, че лицето получило съобщението за ответника Й. В. на 21.03.2024г. – В... Ж... не живее на адреса като фактически съжителстващо с него лице по същността си са такива за ненадлежно връчване на съобщението /в който случай срок изобщо не е започвал да тече/, а не за наличието на общите и/или специалните предпоставки за възстановяване на пропуснат срок.
Разпоредбата на чл.46 от ГПК регламентира надлежното връчване на съдебни книжа 3 на „друго лице“, което може да е всеки пълнолетен от домашните или, което живее на адреса, изразил съгласие да ги приеме и предаде, което е удостоверено с подписа му на призовката. От значение за редовността на връчването е фактическото местоживеене на получилото съобщението лице, което се удостоверява от връчителя въз основа на непосредствените му лични впечатления, а не неговата адресна регистрация. Дори да се установи, че адресната регистрация на лицето не е на този адрес, то това не е достатъчно да се приеме, че е осъществено връчване на лице, което е извън кръга на лицата по чл.46, ал.2 от ГПК. В този смисъл Решение № 60130/24.11.2021г. по гр.д.№ 1839/2021г. по описа на ВРС, II г.о. Законодателят не е предвидил факта на живеене на адреса или факта на фактическото съжителство да се удостоверява с нарочна адресна или друга регистрация, поради което не е необходимо и събирането на поисканото с частната жалба доказателство.
Удостовереното от длъжностното лице връчване на съобщението на друго лице е редовно, а доказателства за оборване на фикцията за редовното връчване не са ангажирани от молителя.
Правилен и законосъобразен е и изложеният допълнителен мотив от съда в обжалваното определение, че молителят В. не е представил едновременно с молбата за възстановяване на срока и книжата, за подаването на които се иска възстановяване на срока /писмен отговор на предявения иск/ по аргумент от чл.65, ал.2 от ГПК.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба от страна на ответника /жалбоподател/ - нито тези по чл.64 от ГПК, нито специалните по чл.46, ал.4 от ГПК.
Предвид съвпадащите крайни изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10538/19.09.2024г. постановено по гр.д. № 2341/2024г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на Й. В. В. за възстановяване на срока за отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя, на основание чл. 274, ал. 3, т.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5