Решение № 1691 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1691 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100508818 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №6542 от 11.04.2024г., постановено по гр.дело №67473/2023г. по описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, е отхвърлен предявеният от Н. П. Н., с ЕГН **********, срещу БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат 000672350, иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено със заповед №РД-10-482/06.10.2023г. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", като неоснователен. С решението е осъден Н. П. Н., с ЕГН **********, да заплати на БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат 000672350, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата 450 лв., разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Н. П. Н., с ЕГН **********, чрез пълномощници адв.Г. Ф. и адв.С.И., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №6542 от 11.04.2024г., постановено по гр.дело №67473/2023г. по описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ, както и са възложени в тежест на ищеца разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, релевираните доводи и възражения от ищеца, поради което е обосновал неправилен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед №РД-10-482/06.10.2023г., с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Поддържа се, че 1 работодателят само формално е поискал от ищеца писмени обяснения, без да посочва във връзка с какво нарушение се изискват, поради което следва да се приеме, че същият не е изпълнил задълженията си преди издаване на обжалваната заповед да запознае служителя с отправените срещу него твърдения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина и по този начин да му гарантира възможност за защита в образуваното срещу него дисциплинарно производство. В тази връзка се твърди, че неправилно и в противоречие на доказателствата по делото първоинстанционния съд е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл.193 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" с обжалваната заповед.

Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение не са посочени конкретните доказателства, на основание на които съдът е приел, че ищецът по време на изпълнение на служебните си задължения е направил опит, без конкретна причина, да спъне случайно преминаващ гражданин, както и въз основа на кои доказателства е прието, че поведението на ищеца е осъзнато и преднамерено, както и не е отразено още в какво се изразява нелоялното поведение на ищеца спрямо работодателя му.

Оспорват се констатациите на вещото лице, което е изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като се сочи, че изводите на съдебния експерт се основават на допускания и предположения, поради което неправилно е кредитирана от съда. Твърди се още, че при доказателствена тежест за работодателя не са ангажирани убедителни доказателства, от които по несъмнен начин би могло да се обоснове извода, че ищецът е извършил описаното в оспорената заповед №РД-10482/06.10.2023г. нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Поддържа се още, че необоснован и неподкрепен от събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд за съответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат 000672350, чрез процесуален преставител юрисконсулт П.П., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че крайният извод на СРС за законосъобразност на проведеното дисциплинарно производство, приключило с издаване на оспорената заповед, напълно кореспондира със събраните по делото доказателства и на правилното тълкуване и прилагане на закона. Твърди се, че работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.2 от КТ, както и че заповедта, с която е наложена на ищеца дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", е мотивирана, съдържа изискуемите по закон реквизити. В тази връзка се поддържа, че по делото е доказан факта, че правилно работодателят е упражнил потестативното си право да наложи на ищеца дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в молба от 03.02.2023г., която по същество представлява писмена защита.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди 2 обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Прави възражение за прекомерност относно претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Предявен е от Н. П. Н., с ЕГН **********, срещу БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат 000672350, иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено със заповед №РД-10482/06.10.2023г. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от трудово правоотношение, на основание сключен между тях трудов договор №252/09.10.2009г. и допълнително споразумение №ЧР-06-01693/30.07.2020г., по силата на които ищецът - Н. П. Н. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил при ответника на длъжност – "ТВ Оператор", Дирекция –"Новини и актуални предавания", Направление "Реализация", Отдел "ТВ Оператори".

На следващо място не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че със заповед №РД-10-482/06.10.2023г. на ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР на БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, ал.1, т.8 КТ е наложено на Н. П. Н., заемал длъжността – "ТВ Оператор", Дирекция –"Новини и актуални предавания", Направление "Реализация", Отдел "ТВ Оператори" , дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Изложени са мотиви, че на 20.09.2023г. в град София, пред сградата на Китайския културен център е констатирано нарушаване на трудовата дисциплина от страна на работника при изпълнение на служебните му задължения, който е проявил агресивно поведение към случайни граждани, което е квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 от КТ – уронване на доброто име на предприятието. Посочено е още в заповедта, че главният мениджър в направление "Реализация" към Дирекция –"Новини и актуални предавания" – В. Н. получава по вътрешния телефон на Сутрешния блок на БНТ "Денят започва" сигнал от разгневен гражданин, който се е представил за Г. Панайотов, за осъществено нападение спрямо него от страна на оператора, както и за безпричинно агресивно поведение на същия оператор към друга възрастна жена. Посочено е още, че на служебния имейл на БНТ подалият сигнал гражданин е изпратил снимки и линкове, съдържащи видеоматериали от инцидента. Служителят получил сигнала - В. Н. незабавно е уведомил директора на Дирекция –"Новини и актуални предавания", която лично е провела телефонен разговор с лицето, което е подало сигнала - Г. Панайотов, който е конкретизирал, че проявеното агресивно поведение на оператора спрямо него се изразява с това, че му е подложил крак при преминаване покрай входа на сградата на Китайския културен център, както и същият сочи, че при преглед на дадения му от охраната на центъра видеозапис на случилото се е установил, че Н. П. Н. се е държал агресивно и с други хора. Посочено е още в заповедта, че при установяване на всички обстоятелства във връзка със случая се констатира, че данните от подадения сигнал са налице. Така описаното поведение на служителя - Н. П. Н. е определено от работодателя като неизпълнение на трудовото му задължение по чл.126, т.9 КТ – да пази доброто име на предприятието, което е регламентирано като изискване за заемане на длъжността му в 3

Раздел VII, т.4 от длъжностната му характеристика - "да не уронва престижа на БНТ и да пази доброто име на работодателя, да бъде лоялен към него". Поведението на служителя е определено като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 КТ /уронване на доброто име на предприятието/ и при отчитане наличието на предходни дисциплинарни нарушения на служителя, работодателят е наложил на служителя - Н. П. Н. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решението е неправилно, като обоснованият краен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед, с която основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ е наложено на въззивника-ищец дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е в противоречие на приетите по делото доказателства. Макар и правилно да е била разпределена доказателствена тежест между страните съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон и без да е извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ, както и че при условията на пълно и главно доказване работодателят е установил в процеса, че ищецът е извършил твърдените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви не намират опора в закона и събраните по делото доказателства и като такива са незаконосъобразни. Изложените доводи и правни аргументи във въззивната жалба са основателни. Във връзка с доводите във въззивната жалба досежно материалната незаконосъобразност на оспореното решение съдът намира следното: