Решение № 417 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Пламен Дацов

Величка Цанова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20231000601014 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпила е молба от защитникът на осъдения М. Д. Б. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 284/20 год. по описа на Районен съд-Самоков с доводи,че при постановяване на присъдата ,с която Б. е признат за виновен и осъден за престъплението по чл.345,ал.1 от НК ,са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,липсват мотиви,при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон,както и явна несправедливост на наложеното наказание.

Защитникът твърди,че присъдата е постановена от незаконен състав,тъй като в кориците на делото не фигурира протокол за случаен избор съгласно чл.9 от ЗСВ,което отнася и до избора на наблюдаващ прокурор.Счита мотивите за формални и кратки,тъй като съдът е преписал част от пасажите от обвинителния акт,а окръжният съд е копирал присъдата.Приравнява това на липса на мотиви ,в която насока поддържа,че е самостоятелно основание за отмяна на присъдата в тази част чрез възобновяване на делото.

На следващо място поддържа,че деянието по чл.345,ал.1 от НК,за което е осъден М. Б.,е несъставомерно,тъй като липсват съществени елементи от състава на престъплението под формата на вина и умисъл,а от друга страна съдилищата не са изяснили всестранно и пълно фактическата обстановка,което е довело до неправилно прилагане на материалния закон и ограничаване правото на защита,което пък е съществено процесуално нарушение.Счита за 1 неизяснен факта относно авторството на деянието,кой,кога и по какъв начин е поставил регистрационните табели на автомобила,издадени за друго МПС и послужването с тях от страна на осъдения.В тази насока посочва,че тези обстоятелства почиват единствено на думите на полицейските служители,осъществяващи контрол по КАТ и не е следвало да се обсъждат показания на свидетел,дадени по друго производство-ЗМ 421/17 год. , касаещи деянието от 30.08.2017 год.,тъй като те не са приобщени към материалите по делото.Изразява недоволството си и от преценката на съда относно констатираните противоречия в показанията на свидетелите и кредитиране на тези на полицейските служители,които намира за недостоверни и житейски нелогични.

Прави искане за отмяна на присъдата досежно престъплението по чл.345 от НК и връщане на делото в тази част за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

В съдебно заседание защитникът на осъденото лице поддържа молбата си за възобновяване на наказателното производство само за престъплението по чл.345 от НК,а осъденият се присъединява към казаното от защитникът си.

Прокурорът намира молбата за възобновяване за неоснователна,тъй като при постановяване на съдебните актове не са допуснати сочените от защитата процесуални нарушения,налице са убедителни мотиви и правна оценка на извършеното,които са в съответствие със събраните по делото доказателства,анализирани правдиво от съдилищата.Поддържа,че правилно е приложен материалния закон,а определеното наказание не е явно несправедливо,поради което и пледира молбата да бъде отхвърлена.

Осъденият М. Б. моли съда делото му да се разгледа отново,защото съдебния състав,който го е осъдил, е бил незаконен,много бързо е станало всичко и не е разбрал за какво е осъден.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

С присъда № 22 от 31.05.2021 год. по НОХД № 284/20 год. на Самоковският районен съд,подс.М. Д. Б. е признат за виновен в това,че на 30.08.2017 год.,около 14.40 ч. в гр.Самоков,по бул.“Искър“ си е служил с табели с ре № ********,поставени на л.а. „БМВ 320 Д“,издадени за друго МПС-л.а. „Фолксваген голф“ с номер на рама WVWZZZ1HZPP332349,собственост на С. А. Ч.,поради което и на основание чл.345,ал.1 от НК му е определено наказание глоба в размер на 1000 лв.

Със същата присъда подс.М. Б. е признат за виновен и в извършено престъпление по чл.343в,ал.2 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лв.

На основание чл.23,ал.1 и ал.3 от НК му е определено едно общо най-тежко наказаниелишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 500 лв.,към което е присъединена и глобата от 1000 лв. за престъплението по чл.345,ал.1 от НК.

На основание чл.57,ал.1,т.3 във вр. с т.2,б.“в“ от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,а на основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното му НОХД № 59/17 год. на Районен съд-Ихтиман 2 наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.

По въззивна жалба от подсъдимия,чрез защитникът му, е образувано ВНОХД № 604/22 год. на Софийски окръжен съд,който с решение №54 от 10.04.2023 год. е потвърдил изцяло постановената от районния съд присъда.

Молбата за възобновяване е допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана страни,срещу акт,непроверен по касационен ред.

САС намира за необходимо да изтъкне на първо място,че предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на решението,постановено от въззивния съд.

На следващо място трябва да се посочи,че в това производство съдът е обвързан от посочените основания за възобновяване,като проверката не включва установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като инстанция по правото,но не и по фактите.

Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.

В молбата на защитникът на осъденото лице се релевират процесуални нарушения,изразяващи се в незаконен състав поради липсата на протокол за случаен избор на съдия и прокурор с оглед разпоредбата на чл.9 от ЗСВ,формални и кратки мотиви на присъдата,приравняващи се на липса на мотиви и на самостоятелен анализ на доказателствата от страна на контролната инстанция,довели до неправилно приложение на материалния закон,при неизяснена фактическа обстановка,което е рефлектирало и върху правото на защита на осъденото лице.На последно място се поддържа и явна несправедливост на наложеното наказание,представляващи основания за възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1-3 от НПК.

Прочитът на материалите по делото налага извода,че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото.

На първо място не може да бъде споделено оплакването за незаконен състав на съда,тъй като не само че в кориците на първоинстанционното производство-л.1,се съдържа протокол от избор на съдия-докладчик.който впоследствие е разгледал делото и е постановил присъдата,но и посоченото оплакване не може да бъде оценено като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.3 във вр. с чл.28 и чл.29 от НПК.Касае се за възведен принцип в ЗСВ-чл.9,по силата на който разпределението на делата и 3 преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им,приложим и при разпределението на делата в съдилищата в рамките на колегиите или отделенията,в прокуратурата и НСС в рамките на отделите.Нарушението на този принцип само по себе си не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,с изключение единствено в хипотезата на обосновано съмнение,че делото съзнателно и целенасочено е разпределено на конкретния съдия.За това обаче нито има твърдение от страна на защитата,нито са налице данни по делото.

По делото не се откриват и данни,а и такива също не се твърдят от защитникът на осъденото лице,че съдът като първа инстанция е бил в незаконен състав на друго основание,като в принципен план е необходимо да се изтъкне,че по смисъла на чл.29,ал.2 от НПК незаконен съдебен състав е този,в който участва съдия,за който може да се счита,че е предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото,т.е. да са налице конкретни обстоятелства,които водят до липса на обективност и безпристрастност на съда.Горното е относимо и относно твърденията на защитата за липса на протокол за случаен избор на наблюдаващ прокурор.

При прочитът на материалите по делото САС констатира,че в хода на разследването са участвали различни прокурори от Районна прокуратура-Самоков,вкл. и прокурор Х.

Б.,който се явява в качеството си на защитник в настоящото производство по възобновяване на делото,но постановените от него актове в предходната процесуална фаза касаят само искания за продължаване на срока по досъдебното производство за престъпление по чл.343в,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,не и за това по чл.345,ал.1 от НК,което единствено е в обхвата на настоящото искане за възобновяване.Важно е да се отбележи също така,че постановлението за привличане на обвиняем в лицето на М. Б. за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК е докладвано по реда на чл.219,ал.1 от НПК на прокурор П. от Районна прокуратура-Самоков,която е и давала впоследствие указания по разследването,докато прокурор Б. е постановил на 19.01.2018 год. обединяването на двете образувани срещу Б. досъдебни производства за престъпления по чл.343в,ал.2 и по чл.345 от НК,по които обаче указания по разследването също е давала само прокурор П..С оглед на това САС служебно не намери основания по смисъла на чл.91,ал.3,т.4 от НПК за отвеждането на адв.Х. Б. от разглеждане на делото,тъй като участието му в наказателното производство в друго процесуално качество-като прокурор,касае произнасяния на формални основания по процедурата, а не извършването на действия по съществото на разследването.

Не е налице и процесуално нарушение,изразяващо се в липса на цялостно изясняване на фактите по делото,дължащо се на непълен или повърхностен доказателствен анализ. От решението на въззивния съд,с което е потвърдена присъдата,е видно,че последният е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено доказателствените източници,спазено е изискването на чл.14,ал.1 от НПК,като решението е взето по вътрешно убеждение,основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не се констатират пороци при формиране на вътрешното му убеждение.Обсъдени са показанията 4 на св.А.,като въззивният съд не е ценил тези на св.Ников досежно престъплението по чл.345,ал.1 от НК,в която насока е съобразил,че те не са приобщени към материалите по делото чрез тяхното прочитане по реда на чл.281 от НПК,а относно противоречията в показанията на св.А. е изтъкнал,че същите са преодолени чрез прочитане на тези,дадени в хода на досъдебното производство,които са потвърдени от свидетеля в съдебната фаза на процеса и от които е установена хронологията на извършените действия от подсъдимия и заобикалящата го обстановка.Отговорил е на възраженията на защитата,в която насока е извършил собствена оценка на събрания доказателствен материал и направените от защитата възражения са получили своя изчерпателен отговор,вкл. относно авторството на деянието с правна квалификация чл.345,ал.1 от НК и формата на вината.В този смисъл съдът е приел за безспорно установено,че именно подс.Б. си е служил с регистрационни табели,предназначени за друг автомобил,за да придаде на движението на това МПС привидност,че е позволено да се движи по пътищата и едновременно с това да затрудни органите по реда при установяване на извършени административни нарушения с превозното средство.Изложил е и аргументи,изводими от събраните по делото писмени и гласни доказателства,че същият е имал знанието,че управлява л.а. „БМВ 320 Д“ с поставени табели с регистрационни номера,които не са предназначени за това превозно средство,а що се отнася до отправените от защитата възражения,че не е установено кое лице,кога и как е отнело регистрационните табели и си е служило с тях за извършване на престъпление,то съдът е отговорил с позоваване на разпоредбата на чл.345,ал.1 от НК,според която е инкриминирано единствено служенето с табела с регистрационни номера,издадени за друго МПС,но не и противозаконното отнемане на регистрационни табели от друго МПС.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/868c2308-3def-4bef-9c55-34ac047ce071