Решение № 358 от 07.05.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100513 по описа за 2023 година

Предявен е от К. П. С. с ЕГН:********** от ******, със съдебен адрес ******, адв.И. И., против Община Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от кмета С. Д., иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът притежава по давностно владение и завещание от двамата си братя А. П. С., починал на ******, и С. П.

С., починал на ******, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо имота било от 25.10.2022г., адрес на поземления имот : *********, с площ 447кв.м., трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : 6972, при съседи : ***; ***;

***; ***, ведно с построените в него два броя сгради сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 50кв.м., брой етажи : 1, предназначение : жилищна сграда- еднофамилна и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21кв.м., брой етажи :

1, предназначение : селскостопанска сграда. Ищецът твърди, че двамата му братя притежавали този поземлен имот като свой собствен, ведно със сградите в него по силата на признато право на собственост с решение №2246/06.01.1993г., влязло в сила на 27.01.1994г., постановено по гр.д.№710/1991г. по описа на РС-Хасково. В това дело за делба те двамата били признати за изключителни собственици на имота, като делът на ищеца и на четвъртия им брат Д. П. С., починал на ******, били уравнени с пари.

Двамата оставили завещания в полза на ищеца, с които му завещавали цялото си движимо и недвижимо имущество. Така след смъртта на братята А. С. и С.

1

С. ищецът изцяло и досега владеел и ползвал описания недвижим имот, като заплащал на Община Хасково данъците и за поземления имот и за двете сгради. Никой не му се противопоставял или оспорвал владението вече 12 години, като осъществявал контрол и на имота, който бил съседен на неговия и в който живеел.

Твърди, че миналата година през месец ноември решил да се сдобие с нотариален акт за мястото и сградите, тъй като такъв не съществувал, а притежавал само съдебното решение за делба и завещанията на братята си. На 15.11.2022г. входирал в общината молба-декларация за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Процедурата приключила с издаване на удостоверение, от което ставало ясно, че собствеността на сградите не е общинска, но теренът, поземлният имот, според общината, бил общинска собственост.

От Областна администрация-Хасково на ищеца издали удостоверение, от което било видно, че мястото и сградите са отписани от актовите книги за държавна собственост със заповед №1524/22.12.1997г. на Областния управител на Област Хасково в полза на Община Хасково. Така ищецът успял да се снабди с документ за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение и завещание само за сградите. Ищецът счита, че общината без основание му оспорва правото на собственост и върху поземления имот. Твърди, че не открил издаден АЧОС за този имот. Ищецът счита, че статута на имота е жилищен и като такъв не можел да попада в категорията на публичната общинска собственост. Ако бил в категорията на частната общинска собственост, то тя се придобивала по давност и ищецът придобил правото на собственост върху целия имот чрез добросъвестно давностно владение повече от 10 години, като това били 12 години негово владение и още 17 години на двамата му братя, които били негови завещатели, или общо добросъвестно владение от 29 години.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено спрямо Община Хасково, че гореописания поземлен имот с идентификатор *** е собственост на ищеца, придобит по добросъвестно владение и завещание от двамата му братя - бивши собственици на имота. Прави искане да се отмени като недействителен АОС на Община Хасково. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като твърди, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск, поради което същият бил недопустим и следвало да се прекрати производството по делото. В същото време оспорва иска като неоснователен и твърди, че ищецът не е владелец, а държател на имота, който бил държавна собственост. Твърди се, че владението следва да е явно и несъмнително, което изисквало промяна в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато.

Твърди се, че ищецът не е осъществил всички елементи от фактическия състав на придобивното давностно владение. Не бил налице обективният елемент, а именно необезпокоявано и непрекъснато владение на процесния имот. Предвид обстоятелството, че за процесния имот имало реализирано отстъпено право на строеж, същият не можел да бъде придобит по давност.

Не бил налице и субективният елемент - намерението да се свои имота - то не 2 било демонстрирано нито пред Община Хасково, нито пред собственикът до този момент - Областна администрация - Хасково, нито пред друго лице.

Твърди се, че общината разполага с правно основание за актуване на имота, което се изразявало в трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането му.

С оглед наличието на отстъпено право на строеж поземленият имот можел да бъде придобит като бъде закупена земята на основание чл.35 ал.3 от ЗОС, във връзка с чл.48 ал.1 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост на територията на Община Хасково.

Предвид гореизложеното се твърди, че ищецът не е придобил имота по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За процесния имот е издаден акт за частна общинска собственост №12872/16.11.2023г. на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.59 от ЗОС, Заповед №ДС-06-5/03.02.2023г. на Областен управител на Област Хасково.

Със саморъчно завещание от 23.12.1993г. А. П. С. завещава на братята си С. П. С. и К. П. цялото си имущество. Със саморъчно завещание от 23.12.1992г. С. П. С. завещава на братята си А. П. С. и К. П. С. цялото си имущество.

С протоколи от 18.01.2022г. за обявяване на завещание, оставено на съхранение вън от нотариата, нотариус И. Б. с рег.№125 по регистъра на Нотариалната камара, със съдебен район – района на ХРС, отваря и обявява оставеното у молителя на съхранение завещание на починалия А. П. С., датирано от 23.12.1992г., както и завещанието на С. П. С., датирано от 23.12.1992г.

От представените с исковата молба удостоверения за наследници на С.

П. С., починал на ******, и А. П. С., починал на 02.02.1987г., се установява, че са оставили като свои законни наследници брат си К. П. С. и племенника си Л. Д. С.. Последният е син и единствен наследник на другия брат на ищеца Д. П. С., починал на ******

От издаденото от Областна администрация на 21.12.2022г. удостоверение става ясно, че ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 447кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатор *** и ***, одобрени със Заповед №РД-1863/05.10.2006г. на ИД на АК, с административен адрес ******, са отписани от актовите книги за държавна собственост със Заповед №1524/22.12.1997г. на Областния управител на Област Хасково в полза на Община Хасково.

В издаденото от Община Хасково на 19.12.2022г. удостоверение се сочи, че сгради с идентификатор *** и ***, построени в държавен поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с площ 447кв.м., последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 25.10.2022г., не са актувани с акт за общинска собственост.

На 15.11.2022г. ищецът подава молба за издаване на нотариален акт 3 чрез извършване на обстоятелствена проверка.

Приложено е по делото съдебно решение, постановено по гр.д.

№710/1991г. по описа на РС-Хасково, с което е извършена делба и в общ дял на А. П. С. и С. П. С. е поставен неподеляем недвижим имот, представляващ парцел IV, отреден за имот пл.№6972 в кв.563 по плана на гр.Хасково, утвърден със Заповед №3/77г., целият с площ от 650кв.м., при неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него жилищна сграда. Със същото съдебно решение двамата съделители, в чийто дял е поставен имота са осъдени да заплатят на Д. П. С. и К. П. С. по 31250лв. за уравнение на дяловете.

На 18.01.2023г. ищецът се снабдява с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и завещание на сградите с идентификатори *** и ***, построени в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 447кв.м.

На 12.10.1965г. е съставен акт за държавна собственост на парцел IV в кв.563, състоящ се от 429кв.м. В акта е отразено признато право на строеж на А. Б. А. с удостоверение №1158/05.11.1965г.

Приложено е и издаденото на 05.11.1965г. удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата на името на А. Б. А. върху парцел IV от квартал 563 по плана на гр.Хасково, общо застроено и незастроено от 429кв.м. Отстъпеното право на строеж е безвъзмездно, съгласно Закона за опрощаване на задълженията към Държавата от 1964г., за построяване на жилищна сграда на един етаж от две стаи и кухня, с обща застроена площ 64кв.м.

С издадената на 02.10.1965г. служебна бележка сектор „Държавни имоти“ при ГНС-Хасково удостоверява, че имота зает от Б. А. Х., съставляващ общински парцел IV в кв.563 по плана на гр.Хасково, зает от лицето 1928г. като бежанец дошъл от Македония, което се установява от двама свидетели.

Със Заповед от 03.02.2023г. на Областен управител на Област Хасково е наредено отписването от актовите книги за държавна собственост на парцел IV в кв.563 с площ 429кв.м. по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №3/1977г., представляващ ПИ с идентификатор ***, целият с площ 447кв.м. по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-63/2006г. на ИД на АК, последно изменение, засягащо имота : 25.10.2022г., с адрес на ПИ ******. В заповедта е отразено, че имота е актуван с АДС №00245/12.10.1965г. на ОНС-Хасково. Община Хасково прави искане за отписване вх.рег.№ДС-09-2/2023г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д. Б. и Г. И. П. се установява, че ищецът и неговите братя живеят в процесния имот от дълги години, като никой не им е оспорвал собствеността през тези години. Св.Б. твърди, че била съсед на ищеца до преди 20 години, а св.П. заяви, че ги помни като свои съседи откакто бил 5-годишен, а сега вече е на 80 години. Според него между братята имало спорове относно ползването и владението на 4 имота, но с други лица не знаел да са имали такива.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.

Вещото лице сочи, че при справката в техническата служба на Община Хасково се установява, че ПИ с идентификатор *** е идентичен със следните имоти : със северната част на парцел VI-общ. по регулационния и кадастрален план, одобрен със заповед №853/1957г. – парцелът не е вписан в разписния лист на плана; с пл.№3330, представляващ южната част на парцел III-1021, 3330 по регулационния план, одобрен със заповед №26/1974г. В регулационния план, одобрен със заповед №26/1974г., ползващ разписния лист на кадастралния план, одобрен със заповед №853/1957г. – в него няма данни за имот пл.

№3330; със северната част на парцел IV по регулационния и кадастрален план, одобрен със заповед №3/1977г., отреден за имот с пл.№6972. В разписния лист към плана процесният имот с пл.№6972 е записан на наследници на П. Б.