Решение № 5144 от 07.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2813/2024
- Вид
- Решение № 5144
- Подписан
- 07.08.2025
- В сила
- 07.08.2025
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Мария Валентинова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 5144 гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100502813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт А.К.-М., срещу решение №709/12.01.2024г., постановено по гр.д. №14905/2022г. по описа на СРС, 24 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Ж. П. Б. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
****, с клиентски №1002014781, сумата в размер на 1119,25 лева – главница за потребена вода за периода от 24.10.2017г. до 18.07.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.12.2021г. до окончателното плащане, и сумата в размер на 51,17 лева – мораторна лихва за забава за периода от 24.11.2017г. до 18.07.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №507 от 06.01.2022г. по ч.гр.д.
№74371/2021г. по описа на СРС, 24 състав, и е осъден ищецът да заплати на адв. Н.
К. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 361,93 лева.
С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и 1 постановено при нарушение на процесуалните правила. За установяване на правото на собственост върху процесния водоснабден имот ищецът представил писмо от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП – Възраждане“, от което се установявало, че ответникът е декларирал собственост върху имота и е бил данъчно задължено лице за същия от 27.03.1998г. до продажбата на имота на 21.05.2019г., когато партидата е закрита. Изявлението на ответника в декларацията по чл.14 от ЗМДТ представлявало изявление, направено пред длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и като такова следвало да бъде прието в настоящото производство като извънсъдебно признание, че е бил собственик на имота за посочения по-горе период. Поради това представеното писмо от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП – Възраждане“ представлявало категорично доказателство, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, респективно, че същият е потребител на ползваните в имота В и К услуги. Представено било и заявление за промяна титуляра на партидата, подадено от новия потребител след продажбата на имота. Допълнително било представено и уведомително писмо, връчено на ответника, съдържащо неговия подпис, в което било отразено, че двата водомера са с изтекла метрология, снети са показанията за два водомера и е отразен един живущ в имота. До смяната на собствеността, партидата била таксувана на база и не била обхваната от проверки на инкасатор. В писмото бил отразен клиентски номер без добавено числото 100 пред номера на партидата, което впоследствие било добавено към всички вече създадени клиентски номера поради преминаване към нова система за отчитане, поради което се касаело за един клиентски номер.
Неправилно съдът не обсъдил и заключенията на съдебно-техническата и съдебносчетоводната експертизи, от които се установявало, че имотът е водоснабден и има потребление на В и К услуги за процесния период, които са правилно изчислени и осчетоводени от ищеца. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна Ж. П. Б., чрез пълномощника адв. Н. К., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не било доказано от ищеца, че ответникът е потребител на В и К услуги за процесния имот, тъй като не било доказано наличието нито на право на собственост, нито на вещно право на ползване. Счита, че претендираните в настоящото производство вземания са погасени по давност. Не бил доказан и размерът на задължението.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и 2 становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Софийска вода“ АД срещу Ж. П. Б. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №74371/2021г. на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с клиентски №1002014781, за периода от 24.10.2017г. до 18.07.2019г., както и, че не е заплатил предоставените му услуги в установения за това срок.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се 3 приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К услугите.
В конкретния случай в подкрепа на твърдението си, че ответникът е собственик на процесния имот ищецът е представил писмо от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Възраждане“, в което е посочено, че по данни от информационната система на СО, дирекция „Общински приходи“, за лицето Ж.
П. Б. има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№40545/27.03.1998г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, и поради продажба партидата е закрита до 21.05.2019г. Представено е и уведомително писмо от ищцовото дружество до ответника като титуляр на партида с клиентски №2014781 за изтекла валидност на метрологичната проверка на водомерите в имота, което е получено лично от ответника, удостоверено с подписа му, който не е оспорен в настоящото производство. Представено е и заявление от новия собственик на имота до ищцовото дружество за промяна на титуляра на партидата, подадено на 07.06.2019г. При съвкупна преценка на така представените доказателства съдът приема за установено, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период. Ответникът не е навел никакви конкретни възражения по отношение на представените документи, нито е провел насрещно доказване по отношение правото на собственост върху процесния имот.
От изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно дадено, се установява, че имотът е водоснабден, както и, че количеството ползвани услуги за исковия период е 469,90 куб.м. за индивидуални нужди и 3,34 куб.м. за общи нужди на стойност от 1119,25 лева, като същата е определена в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. Предоставяните количества са изчислявани на база за брой живущи лица – двама живущи, като начинът на отчитане е изчисляване на база поради изтекла метрологична проверка на водомера. В заключението се посочва, че за процесния период непогасените задължения възлизат на 1119,25 лева – главница, и 94,51 лева – лихви за забава. Настоящият състав на съда намира, че заключенията на СТЕ и ССчЕ следва да бъдат кредитирани, доколкото вещите лица са специалисти, притежаващи специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно са отговорили на поставените пред експертното изследване задачи. В съобразителната част на експертизата вещите лица са посочили предоставените от ответното дружество документи, въз основа на които са 4 извършили констатациите си, отразени в заключението. Експертните заключения н е са оспорени от страните, като вещите лица са отговорили пълно и точно на възложените от съда задачи. Освен това по делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещите лица.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. ответникът притежава качеството потребител на В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
От кредитираното заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че в процесното жилище реално са били предоставяни от ищцовото дружество В и К услуги, като с оглед обстоятелството, че водомерът в имота не е бил сертифициран през процесния период правилно въз основа на посочените клаузи от ОУ ищецът е начислил изразходвано количество питейна вода на база брой живущи. Поради изтекла метрологична годност на 5 средствата за техническо измерване, количеството питейна вода, доставена в процесния имот, е определено на база за брой живущи лица – двама живущи.
Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/868b2fec-a0bc-4df6-b467-ad583c7c0a62