Решение № 237 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Диана В.а при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600670 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител и граждански ищец Р. С. Р., чрез повереника си адв. М. срещу присъда от 03.05.2023 г. на СРС, НО, 6-ти състав по НЧХД № 2870/2022г., с която подсъдимата К. К. Д. е призната за невинна за това, че:

За периода от 03.09.2021г. – 28.02.2022г. с 13 деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в гр.София, като родител – майка на малолетната Е.Р.С. с ЕГН **********, не изпълнила Решение №4915/20.07.2018г., постановено по въззивно гр.дело № 14140/20.07.2018г. по опис на Софийски градски съд, I въззивен брачен състав, влязло в сила на 13.02.2019г. относно определения режим на лични отношения между бащата Р. С. Р. с детето, с което съдебно решение се 1 определя режим на лични отношения, а именно: бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17:00 часа от детска градина на детето, а след като детето започне училище – в 18 часа от дома на майката, или след приключване на училищните занимания от училище /когато детето е втора смяна на училище/ до понеделник, със задължение да заведе детето на детска градина/училище, като при хоспитализация на детето контактът ще се осъществява през следващата седмица за същите дни и при същите условия, и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на четни години: за Коледните празници – за времето от 18 часа на 23 декември до 18 часа на 27 декември и междусрочната училищна ваканция на детето – от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден; на нечетни години за Новогодишните празници – за времето от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 02 януари, както и за пролетната ваканция на детето - от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, със задължение бащата да връща детето на майката, като деянията са извършени както следва:

1. На 03.09.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 10.09.2021г. – в случай че детето било болно;

2. На 17.09.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 24.09.2021г. – в случай че детето било болно;

3. На 01.10.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 08.10.2021г. – в случай че детето било болно;

4. На 15.10.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 22.10.2021г. – в случай че детето било болно;

5. На 05.11.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на 2 следващата възможна дата 22.11.2021г. – в случай че детето било болно;

6. На 19.11.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 26.11.2021г. – в случай че детето било болно;

7. На 03.12.2021г. не изпълнила съдебното решени относно определения режим на лични отношения между бащата и детето е, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 10.12.2021г. – в случай че детето било болно;

8. На 17.12.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 24.12.2021г. – в случай че детето било болно;

9. На 30.12.2021г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата;

10. На 07.01.2022г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 14.01.2022г. – в случай че детето било болно;

11. На 21.01.2022г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 28.10.2022г. – в случай че детето било болно;

12. На 04.02.2022г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 11.02.2022г. – в случай че детето било болно;

13. На 18.02.2022г. не изпълнила съдебното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, като отказала да предаде детето на тази дата, както и отказала да предаде детето на следващата възможна дата 25.02.2022г. – в случай че детето било болно, поради което и на осн. чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Районният съд е отхвърлил приетия за съвместно разглеждане в 3 наказателното производство граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на по 1000 лв. за всяко едно от деянията в общ размер на 13 000 лв., предявен от тъжителя Р. срещу подсъдимата К. Д. и е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимата разноски по делото в размер на 20 лв.

Във въззивната жалба и допълнението към същата се изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, като се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото обвинение. Твърди се, че по делото били събрани многобройни доказателства, доказващи вината на подсъдимата. От докладите на полицейските служители се установявало, че подсъдимата е възпрепятствала тъжителя да установи контакт с дъщеря си съгласно режима, определен със съдебното решение.

Такъв извод можело да се направи и от докладите на социалната служба АСП Слатина. От показанията на свидетелката Ч. също се установявало, че на 17.09.2021г. на тъжителя било отказано да осъществи контакт с дъщеря си.

Отбелязва, че от момента на подаване на тъжбата, въз основа на която било образувано настоящото дело, контактите на тъжителя с дъщеря му станали постоянни и отношенията им се нормализирали, докато поради липса на контакт с бащата през последните две години, преди това детето изпитвало привързаност единствено към майката. В това отношение свидетелката Ч. заявила в разпита си във връзка с отношението на детето понастоящем, че не й е споделяно да имало проблеми, а свидетелят И. посочвал, че след като бащата и детето започнали да се виждат редовно от пролетта на 2022г., детето идвало с желание при баща си, имали добри отношения. Поддържа предявения граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение за дъщеря му, чувство на унизеност и обида, които изпитвал в инкриминирания период.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец е поддържал въззивната жалба, а доверителят му Р. е подкрепил изложеното от адв. М.. Допълнил е, че настоящото дело представлявало едно от многобройните дела между него и подсъдимата. Отбелязва, че при първия от инкриминираните случаи, подсъдимата извадила в движение от автомобила детето.

Защитникът оспорва възвивната жалба. В постъпило възражение 4 срещу въззивната жалба защитникът намира интерпретацията на обстоятелства по делото, направена в жалбата, за едностранчива. Посочва, че в случая не бил налице отказ от спазване на режима за лични контакти с детето, доколкото бил водещ интереса на детето. Отбелязва наличието на направление бащата да вижда дъщеря си чрез социална услуга, което представлявало единствения защитен начин агресивното поведение на бащата да не се отразява върху психиката на непълнолетната, а режимът за лични контакти не бил осъществен именно поради нежеланието на бащата да вижда детето в защитена среда. Иска съдът да остави в сила оспорената присъда и да им присъди сторените от подсъдимата разноски.

Подсъдимата К. Д. поддържа, че действията й били водени от висшия интерес на детето, което в случая имало емоционален проблем и страх от другия родител. За тази цел потърсила съдействие от социалните служби, за да преодолее детето стреса, който изпитвало и в този период да се вижда с баща си с помощта на психолог, на което бащата отказал. Не се счита за виновна по повдигнатото й обвинение.

В своето определение от 22.02.2024 г. въззивният съд по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на постановената присъда съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира наличието на основания, налагащи нейната цялостна отмяна съгласно чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2, предложение 1 -во, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК.

При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивният съд намира, че същата е постановена при накърняване на основните принципи на наказателния процес закрепени в разпоредбите на чл. 12, чл. 13, и чл. 14, ал. 1 НПК , гарантиращи реализацията на неговата непосредствена задача, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 НПК. Като логическа последица от дерогирането на посочените императивни правни предписания се е стигнало до осезателното отклонение на съдържанието на съдебния акт от минималния задължителен стандарт, установен с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, което 5 от своя страна предпоставя повторното извършване от първия съд на следващите се процесуални действия, необходими за разкриването на обективната истина по делото, при стриктното съблюдаване на предоставените от законодателя процесуални гаранции на страните в съдебното производство.

Настоящият въззивен съдебен състав съзира допуснати съществени процесуални нарушения в изготвените по делото мотиви, тъй като пъвоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 , чл. 107, ал. 2, 3 и 5 и чл. 305, ал. 3 НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по делото, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. Вместо това, състава на районния съд е изградил изводите си за фактическата обстановка и отношението на подсъдимия към същата, декларативно приемайки я за установена въз основа на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като се е ограничил само до изреждането на същите: показанията на свидетелите И.Н.Т., И.П. И., Н.Д.Ч., Решение №12669/09.08.2016г. по гр.дело №42427/2015г. по опис на Софийски районен съд, III гр.отделение, 139 с-в, изменено с Решение №4915/20.07.2018г., постановено по възз. гр.дело № 14140/2016г. по опис на Софийски градски съд, гр.отделение, I въззивен брачен състав, доклад – информация от фондация „Център отворена врата“, докладни записки от 20.09.2021г., 04.10.2021г., 25.10.2021г., 10.11.2021г., 22.11.2021г.,