Решение № 12928 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12928 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110124563 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск срещу *** с ЕИК ***

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие: ПТП на *** в гр. *** между л.а. *** с рег. № ***, застраховано при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“, и *** с рег. № ***, риска за което се твърди да се носи от ответника по валидна застраховка “Гражданска отговорност”, поради което в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение. Механизмът се твърди, че е следният: ***, копаейки се оттласква встрани, при което събаря оградно пано върху преминаващия по пътното платно л.а. ***. На пострадалия са изплатени 748,78 лева, като е отправена покана до ответното дружество да заплати общо 773,28 лева /обезщетението и ликвидационните разноски 25,00 лева/, като е получен отказ за изплащане с писмо от 19.03.2025г. Така се претендира исковата сума, законна лихва от завеждането на иска и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като твърди, че по механизма на причиняване на вредата става ясно, че *** е бил използван за работа, по предназначение, а не в рамките на пътно движение, и посоченото събитие не попада в обхвата на покритието на задължителната застраховка и обезщетение не се дължи. Алтернативно твърди, че щетите са завишени по размер. Не оспорва направеното плащане по щетата и застрахователните правоотношения. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

От представена застрахователна полица, се установява, че за автомобил „***“ с рег. № ***, е била сключена застраховка „Каско Стандарт“, със ***, валидна към *** Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от ***, от който се установява, че *** с рег. № ***, копаейки, се оттласква встрани, при което събаря оградно пано върху преминаващия на пътното платно автомобил "***“, с рег. № ***.

От приложена справка от „Гаранционен фонд“ е видно, че към датата на процесното събитие, превозно средство с рег. № *** има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с ***.

Представени са заявление за образуване на щета, опис на претенция, възлагателно писмо до сервиз, както и фактура за стойността на ремонта за сумата от 748,78 лв.

Приложено е платежно нареждане за плащане на сумата.

Изпратена е регресна покана до *** относно процесната претенция, като същата е получена на 14.02.2025 г., видно от представено доказателство за връчване. На 19.03.2025 г. е изпратен отказ за плащане, тъй като уврежданията по автомобил "***“, с рег. № *** не са получени при участие на застрахованото при *** ППС в движението по пътищата.

Представени са общите условия на ***.

Като свидетел по делото е разпитан Г. М. Г., който си спомня, че през месец *** 2024 г., е управлявал МПС, както и че тогава /около 15:00 ч./е участвал в ПТП в гр. ***, на ул. ***, странична тясна част на ***. Времето било слънчево, с идеална видимост.

Свидетелят се движил покрай *** в града, с не повече от 15 км/ч. Водачът спрял плавно. *** /***, *** на цвят/се намирал на платното, пред служебния вход за автомобилите на ***, но копаел по-далеч. Пред управлявания от свидетеля автомобил се намирал автобус на градския транспорт, който спрял на спирка, съответно автомобилите зад него също спрели. Така увреденият автомобил се озовал близо до ***а. Било налично метално ограждение, което не било стационарно, неподвижно, а подпряно до ***а, който като извършвал движение, се движел с него. Паното, което било подпряно на ***а, се обърнало и паднало върху управлявания от свидетеля автомобил. Същото било тежко, като при падане изкривило предната колонка – тази, която слиза от тавана към предния капак, отдясно. Вредите по автомобила били: изкривена предна колонка, странично огледало, изкъртена пластмаса на стъклото, драскотина, преминаваща през предната и задна дясна врата. Свидетелят е потвърдил, че подписът в графа „Превозно средство Б“ в двустранния констативен протокол, е негов.

Като свидетел е разпитан и Т. Н. К., който е заявил, че през месец *** 2024 г., е работил в гр. ***, на *** с рег. № ***, както и че си спомня за настъпил на *** инцидент с преминаващ покрай мястото на извършваните изкопни работи автомобил. По спомен на свидетеля, събитието се осъществило до *** в гр. ***, по време на изграждане на дъждарки 2 за отвеждане на дъждовна вода. Обектът е бил обезопасен, с огради, но някой от колегите на свидетеля подпрял едното от платната необезопасено от външната страна. При изкопните дейности то се отместило леко навън към платното, поради което свидетелят бутнал мрежата и необезопасеното платно паднало върху преминаващия оттам лек автомобил, по чието предно дясно огледало се образували драскотини.

По делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е достигнало до извод, че вероятният механизъм на процесното произшествие е следният – на ***, около 15:00 ч. в гр. ***, водачът на *** с рег. № ***, по време на работа, събаря оградно платно на обекта, където работи, при което същото пада към пътното платно и нанася материални щети по преминаващото МПС „***“ с рег. № ***.

Посочени са следните увреждания – рамка врати десни, капачка странично дясно огледало, предна врата дясна, външна дръжка предна врата дясна, задна врата дясна, панел заден десен /калник/, стъкло предна дясна врата, като същите се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при процесното произшествие, настъпило на ***, към която дата, размерът на вредите по МПС „***“ с рег. № ***, възлиза на 767,45 лв., а с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. – 792,45 лв.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3. деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.

Не е спорно по делото, че автомобил МПС „***“ с рег. № *** към датата на настъпване на процесното събитие е бил застрахован при ищеца по застраховка "Каско", което обстоятелство се потвърждава и от приложената като доказателство застрахователна полица.

По делото не се спори и за това, че към ***, *** с рег. № ***, е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, което се потвърждава и от приложената справка за сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Посоченият в експертизата механизъм, намира опора в показанията на разпитаните свидетели, както и на останалите писмени доказателства по делото, които кореспондират помежду си.

Спорният въпрос е дали процесното произшествие попада в обхвата на застраховка "Гражданска отговорност", в каквато насока са изложените и в отговора съображения. По3 конкретно, обхваща ли застраховката за риска "гражданска отговорност" на автомобилистите и случай, при който моторното превозно средство не се е движело, а е било използвано за извършване на изкопни дейности.

По този въпрос ответникът се позовава на практика на Съда на ЕС относно тълкуване на понятия, съдържащи се в директиви, приети от ЕС с цел синхронизиране на законодателството на държавите членки относно гражданската отговорност за вреди, причинени при използване на моторни превозни средства.

Известно е, че четирите така наречени "моторни директиви" са кодифицирани в Директива 2009/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката "Гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. С Директива 2009/13/ЕО е отменена Първа директива, но в чл. 29 от кодифициращата директива изрично е посочено, че "Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата". От горното следва, че и тълкуванията на отменените директиви, дадени от СЕ0/СЕС следва да се считат за обвързваща националните съдилища съдебна практика – чл. 633 ГПК.

Следва да се отбележи, че и българското законодателство е синхронизирано с посочените директиви, включително и относно задължителната застраховка "гражданска отговорност".

По силата на чл. 477, ал. 1 КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Съгласно § 6, т. 10 от ПЗР на ЗДвП, "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, които се придвижват по пътищата". Сходна дефиниция на понятието "превозно средство" се съдържа и в чл. 1, § 1 – "Определения" на Директива 2009/103/ЕО, съгласно който "Превозно средство" означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени. ".

Понятието "ползване" на превозно средство, съдържащо се в чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО е тълкувано в решението на СЕС – голям състав, постановено на 28.11.2017 г. по дело № С-514/16, на което се позовава ответното застрахователно дружество. Това решение е постановено по преюдициално запитване, отправено от Апелативния съд в Гимараеш, Португалия. Тълкуването на Съда е, че "Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие 4

"използване на превозни средства" не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.". От цитираната практика на СЕС се налага изводът, че понятието "използване на МПС" следва да се тълкува като използването му като превозно средство, а не използването му за други цели или за изпълняване на други функции извън тези на транспортно средство.

В случая използването на ***а е било в качеството му на машина, която към момента на злополуката не се е движела и не е била използвана като средство за транспорт.

От изложеното следва, че застрахователят на риска "гражданска отговорност" на моторното превозно средство "***" не дължи заплащане на обезщетение за вредите, причинени в резултат от използването на това превозно средство за други цели, а не като транспортно такова. Вредите по автомобила са настъпили при използването на ***а като работна машина при извършване на изкопни дейности, а не като превозно средство. В решение на СЕО от 28.11.2017 г. по дело № С-514/16, е посочено, че моторните превозни средства, независимо от характеристиките им, обикновено служат като средство за транспорт, поради което и понятието "използване на превозни средства" обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. По отношение на превозни средства, които могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини, следва да се прецени дали при настъпване на произшествието, в което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието "използване на превозни средства" по смисъла на чл.