Решение № 85 от 26.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Ловеч, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600217 по описа за 2023 година Производството е по чл.318 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.

Постановена е Присъда № 10/15.06.2022 година по наказателно общ характер дело № 20214320200151/2021 година на Районен съд Луковит.С тази присъда съдът е признал подсъдимия И. Х. Т., роден на 21.11.**** г. в гр.

Б.С., обл. В., живущ в гр. Ч.Б., ул. „В.Л."4 № 16, бл. „Л." вх. А ап. 10, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, не осъждан, с ЕГН **********, за виновен, в това, че на 13.09.2019 г. в гр. Ч.Б., област П., в сградата на „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., причинил лека телесна повреда на медицинския специалист д-р Д. С. Б., на длъжност „лекар-ординатор“ в „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., при изпълнение на службата й, изразяваща се в болезнен оток и линейно кръвонасядане на шията, болезнен оток и кръвонасядане по страничната повърхност на лявата мишница и лявата подмишница, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с 1 чл. 130, ал. 2 от НК го е осъдил на на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 2, т.

3, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия И. Х. Т., за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Съдът е признал подсъдимия И. Х. Т., роден на 21.11.**** г. в гр.Б.С., област В., живущ в гр. Ч.Б., ул. „В.Л.“ № 16, бл. „Л.“, вх. А, ап. 10, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, не осъждан, с ЕГН **********, за виновен, в това, че на 13.09.2019 г. в гр.Ч.Б., област П., в сградата на „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., се е заканил с убийство на Д. С. Б. от гр. Луковит, област Ловеч, като заканата е обективирана чрез следните действия и думи: стискане в областта на шията, придружено с репликата „Сега ще те смачкам!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК го е осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия И. Х. Т., за изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Т. едно общо най-тежкото наказание измежду наложените му за престъпленията по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, а именно: шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.

1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Съдът е уважил частично предявения граждански иск,като е осъдил на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Т. да заплати на Д. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Луковит, ул. „К.Б.“ № 33А, сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019 г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НК, като за разликата до пълния претендиран размер от 8 000 /осем хиляди/ лева гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД 2 подсъдимия Т. да заплати на Д. С. Б., с горепосочената самоличност, сумата от 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019 г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като за разликата до пълния претендиран размер от 8 000 /осем хиляди/ лева гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан,а на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Т. е осъден да заплати на Д. С. Б. сумата от 41.36 /четиридесет и един лева и 36 ст./ лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019 г. до окончателното й изплащане за причинени в резултат на деянията имуществени вреди.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбоподателя Т.,който я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост в мотивната и част и съществено нарушение на на процесуалните правила.Моли въззивния съд да постанови оправдателна присъда.

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч счита жалбата за неоснователна.Предлага съда да потвърди присъдата като правилна,законосъобразна и обстойно мотивиранана.Към тези доводи на прокуратурата се присъединява и повереника на пострадалата адвокат Б..

Въззивника И. Х. Т. е представляван от служебно назначен защитник адв. Ц. Ц. от ЛАК, който моли съда да оправдае подзащитния му по повдигнатите обвинения. Счита, че от събраните по делото доказателства единствено става ясно, а и от обясненията на подсъдимия, че той е извършил деяния, които се преследват по частен път, а не по общия характер, както са повдигнати тези две обвинение.Счита,че първостепенния съд до голяма степен е бил необективен поради факта,че пострадалата е медицинско лице в града,а зачестилите посегателства срещу медици напоследък,по мнение на защитата пречели на обективното разглеждане на делото.

От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства и становищата на страните съдът намира въззивната жалба на И. Т. за допустима за разглеждане но неоснователна по същество.

От фактическа страна решаващия съд е приел,че възивника И. Х. Т. е роден на 21.11.**** г. в гр. Б.С., област В., живее в гр. Ч.Б., ул. „В.Л.“, бл.

„Л.“ вх. А, ет. 3, български гражданин, със завършено средно образование, едноличен търговец, не е осъждан, с ЕГН **********. Същият е разведен и 3 живее заедно със своята майка П.М. 2И.а. Пострадалата Д. С. Б. живее в гр.

Ч.Б. на улица „К.Б. I“ № 33а. Същата работи в „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД на длъжността лекарординатор в Неврологичното отделение към болничното заведение, по утвърден график на старши дежурен лекар в стационар при „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД. На 13.09.2019 г. пострадалата д-р Д. С. Б. била дежурен лекар в „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД, по графи от 07.30 часа сутринта до 19.30 часа вечерта. В обедните часове между 12.30 часа и 13.00 часа, същата била в манипулационната в неврологично отделение, което се намира на шестия етаж в МБАЛ в гр. Ч.Б.. Заедно с нея в кабинета-манипулационна били свидетелката Е. П. Б. – старша сестра в неврологичното отделение на болницата и майка на д-р Б., както и свидетелката Р.Г.Н., която по това време работела като медицинска сестра в неврологичното отделение и била дежурна дневна смяна. Д-р Б. приемала болен и водела разговор по телефона със спешна помощ, когато в кабинета влязла санитарката - свидетелката Н. Н. Н., която на 09.09.2019 година постъпила като санитар в неврологично отделение на болницата. Същата уведомила д-р Б., че отвън я чакат двама души, при което тя й казала, че след като приключи разговора ще излезе, а хората да седнат и да изчакат. След като приключила разговора по телефона, д-р Б. излязла от кабинета и се представила на подсъдимия И. Х. Т. и неговата майка – свидетелката П.М. И.а. Същата не познавала подсъдимия Т., но познавала майка му, която преди това била тяхна пациентка. Д-р Б. попитала двамата, за какво става въпрос, кого търсят. Получила отговор от подсъдимия: „който ми падне търся“, но тя не обърнала внимание на думите му и се обърнала към майка му, като я попитала: „за какво става въпрос, кого търсите“. Свидетелката П. И.а започнала да разпитва за друг лекар - д-р А., дали е на работа и д-р Б. отговорила, че лекарят доколкото знае е в болничен в момента, няма го на този етап. Свидетелката И.а съответно попитала, дали на вчерашния ден този лекар е бил на работа, като д-р Б. и казала, че няма как да знае дали е бил на работа в следобедните часове, тъй като нея вече е нямало. В този момент Т. казал на д-р Б., че са били идвали и, че: „циганката сестрата ни каза, че не можела да ни отговори и тя какво се случва“, при което д-р Б. им обяснила, че могат да слязат на третия етаж, където има отдел, в който може да получат информацията. В този момент вратата на манипулационната била отворена и двете сестри свидетелките Р.Н. и Е. Б. чували и възприемали случващото се в коридора. Д-р Б. помолила въззивника 4 и неговата майка да не обиждат и да не викат, тъй като били повишили тон, след което свидетелката П. И.а се насочва към сестрите, които вече се намирали на вратата на манипулационната - свидетелките Р.Н. и Е. Б.. Д-р Б. предупредила свидетелката И.а да не отива към сестрите, тъй като те няма как да знаят, кога лекарят е на работа и кога не, но тя не и обърнала внимание и започна да крещи срещу сестрите. Същата била помолена от д-р Б. да не вика, да не крещи, защото в отделението имат и тежко болни - болни с инсулт, на които им трябва спокойствие, а и за да не стават скандали. Тогава свидетелката И.а се обърнала към д-р Б. и започнала да я обижда, наричайки я глупачка, курва, псувайки я и изричайки думи за „вашата семейна мафия“. Др Б. се стъписала, почувствала се неприятно, обидена и си замълчала, тъй като съобразила, че е на работното си място и все пак свид. И.а е възрастен човек. В този момент усетила, че някой идва към нея, обърнала се и видяла, че това е въззивника Т., който я хванал за ръката, за престилката и блузата, като тя била облечена отдолу с тениска, тъй като било топло. Т. започнал да я дърпа, да я блъска, като й казвал: „Ти ли ще ми казваш къде да ходя“, започнал да я псува с думите: „да ти еба майката да ти еба“, както и да и отправя закани с думите: „Сега ще те смачкам, ти ли ще ми кажеш къде да ходя". Т. отправил към д-р Б. няколко пъти закани с тези изрази, при което тя се обърнала и взела да се оглежда дали има някой покрай нея за да й помогне, тъй като въззивника я натискал в района на гърдите и те я заболели.

Случващото се с д-р Б. било възприето от нейната майка – свид. Е. Б., която първоначално не успяла да се свърже с полицията по служебния телефон, но се опитвала да отскубне дъщеря си от подсъдимия, отправяйки към него молби с думите: „чакай, спри, пусни детето, пусни я“. Д-р Б. се обърнала към Т. и му казала, че е извикала полиция и да напусне отделението. В този момент Т., който се бил отдалечил малко от д-р Б., отново се обърнал към мен, върна се с няколко крачки и я хвана за ръката, започнал да я тегли и е одраскал по ръката. След това хванал д-р Б. за шията отпред в областта на трахеята, започнал да я стиска, при което тя почувствала, че не й стига въздух и я заболяло. Стискането в областта на шията било придружено със заплашителна реплика „ще те смачкам“, при което д-р Б. се уплашила, че всеки момент може да бъде стисната все по-силно и по-силно. Тогава една от пациентките в отделението – свидетелката Р.Б.М. се опитала да отскубне ръката на Т. от д-р Б., виждайки, че той я бил стиснал за гушата. Всички 5 болни започнали да викат, други медицински сестри излезли в коридора и с помощта и на санитари изкарали подсъдимия и майка му от отделението.

Краят на инцидента в коридора на неврологичното отделение на болницата бил възприет от двамата свидетели И.Н.В. и К.Д.Д. /тогава пациент в отделението с лекуващ лекар д-р Б./. Същите се намира във фоайето преди входната врата на отделението, от където чули виковете и реплики, както и възприели как подсъдимият и майка му излизат от отделението и си тръгват.

Свидетелката Е. Б., като майка на д-р Б. и възприемайки действията на подсъдимия, все пак успяла да се свърже с нейния личен телефон със тел. 112 и да извика полиция. Част от болните в отделението - свидетелите Д.Т.Б., Д.Б.Н., И.Й.С., К.Д.Д., някои от които тъкмо били обядвали, възприели случилото се и най-вече действията на Т. и неговата майка. Във връзка с подадения сигнал на тел. 112 в болничното заведение пристигнали полицейските служители и свидетели по делото - Л.Ц.В. – на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Ч.Б. и Р.Я.Р. – на длъжност младши полицейски инспектор в РУ – Ч.Б., които следвало да извършат проверка по сигнал за скандал в болницата. На място в неврологичното отделение двамата заварили дежурната лекарка д-р Б., която била видимо притеснена, както и нейната майка свид. Е. Б.. Имало и доста болни във фоайето на отделението, от които полицейските служители снели писмени сведения, като сред тях имало и възрастни хора. Докладвали на оперативния дежурен в управление за ситуацията, след което отишли до дома на Т., поканили го да отиде с тях в районното управление, където му били снети писмено сведение, както и му съставили предупредителен протокол по реда на чл. 65 ЗМВР. Още същият ден, след инцидента в 16.00 часа д-р Б. посетила кабинета на ЕТ „Д-р Д. И.АИП за СИМП“ и била прегледана от свидетеля по делото д-р Д. И.. Същата била уплашена и се оплакала, че от непознато лице била дърпана, удряна и хващана за шията. Д-р Д. И. установил, че по д-р Б. има кръвонасядания в лявата част на шията, кръвонасядания на лявата мишница от външната страна и на лявата предмишница от външната страна, за което издал медицинско свидетелство. В следствие на изживяното д-р Б. не можела спокойно да ходя на работа, защото се налагало изкарва нощни и дневни дежурства.

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/868adcfb-6b5d-44f9-9b99-08d3f524585c