Решение № 389 от 30.03.2022, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 494/2020
- Вид
- Решение № 389
- Подписан
- 30.03.2022
- В сила
- 19.04.2022
- Състав
- МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.55 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.137, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл.147 · Закон за устройство на територията
- чл.56 · Закон за устройство на територията
- чл.56, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.56, ал.1, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.56, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.57, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.57а · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1-7 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1-7 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1-7 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.68, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.70, ал.3 · Закон за устройство на територията
- § 4, т.1 · Закон за устройство на територията
- § 5 · Закон за устройство на територията
- §5, т.38 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.71 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.80 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова при секретаря Оля
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 494/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на „Плам Инженеринг“ ООД-гр.Варна срещу Заповед №29/12.02.2020г. на Кмета на Район „Младост“ – Община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.70, ал.3 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от Наредбата на Общ. съвет-Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ е наредено да се премахне: Преместваем обект - представляващ подвижно електрифицирано съоръжение с контролно-пропускателен характер, явяващо се вход за ПИ***, но попадащо в по-голямата си част в ПИ*** и в по-малката си част в ПИ*** по КК на гр. Варна.
В жалбата са изложени съображения за нищожност на заповедта поради издаването й по време на спряно административно производство. След като била налице заповед за спиране на адм. производство, която е влязла в сила и не е отменена, издаването на обжалваната заповед без производството да е възобновено на основание чл.55 от АПК съставлявало основание за прогласяване на нищожността й. В условията на евентуалност се твърди незаконосъобразност и неправилност на заповедта поради постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. След изменение на кадастралната карта със Заповед №18-463 от 14.01.2020г. на Началника на СГКК–Варна визирания в обжалваната заповед ПИ *** не съществувал и заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка - в нарушение на чл.35 от АПК. Разпореденият за премахване със заповедта обект не бил преместваем по характеристики и функции. Контролният пост и съоръжението към него били трайно прикрепени към земята, той не можел да съществува без него, както и съоръжението без поста, поради което премахването на който и да е от тях водело до промяна на характеристиките и функциите му и нарушавали целостта му. Премахването на т.нар. „електрифицирано съоръжение“ щяло да доведе до нарушаване на неприкосновеността на частния имот на жалбоподателя и до промяна на достъпа до него. Претендира се прогласяване нищожността на заповедта, респ. отмяната й и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание се явяват процесуални представители, които поддържат жалбата и молят да бъде уважена. В депозирана от пълномощника писмена защита се анализират събраните доказателства и заключението на вещите лица и обосновава извода за доказаност на оплакванията за несъответствие на заповедта на изискването за форма, за неяснота на предмета й, за липса на ясна индивидуализация на обекта, чието премахване е наредено, за неправилното му квалифициране като преместваем и др. Констатациите в заповедта счита за опровергани със събраните доказателства и за неправилно и незаконосъобразно разпоредено с нея на основание чл.57а, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ премахване на обект, който не е преместваем. Моли за отмяна на заповедта на основание чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и присъждане на разноските посочени в списъка.
Ответникът - Кметът на Район „Младост“–Община
Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а заповедта - да бъде оставена в сила като валидна, правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки счита за неоснователни доводите за нищожност на заповедта. Акцентира, че производството започнало с КА №1/03.12.2019г. по реда на чл.57а, ал.2 от ЗУТ, след което е спряно със заповед и едва след възобновяването му със заповед №17/04.02.2020г. била издадена процесната заповед №29/12.02.2020г. за премахване на обекта. Производството било проведено съобразно административно-производствените правила и изискването в чл.35 от АПК. Към момента на издаване на КА на 03.12.2019г. съществувал ПИ *** съгласно справката от кадастралната карта на гр.Варна. С последваща заповед №18-463/14.01.2020г. началникът на СГКК-Варна изменил кадастралната карта при което ПИ *** получил нов идентиф. *** и била нанесена уличната регулация по Заповед №Р-37/14.03.2000г. на Кмета на Община Варна. В резултат на това описания в договор №2762/31.07.2000г. за покупко-продажба локален път на юг от имота на жалбоподателя получил идентиф.***. Не било вярно твърдението, че имота на дружеството граничи само с един път от изток. Излага съображенията, поради които счита описаното в КА №1/03.12.2019г. и в заповедта незаконно поставеното съоръжение от „Плам инженеринг"ООД за преместваем обект по §5, т.80 от ДР на ЗУТ. То представлявало подвижно метално съоръжение с контролно пропускателен характер, а не монолитно строителство и препятствало достъпа до ПИ *** - УПИ II в кв.6, по ПУП одобрен със Заповед №Г-110/29.05.2008г. на Кмета на Община Варна. За този ПИ *** - УПИ II в кв.6, сочи, че граничел с път и от запад, но там денивелацията била голяма- около 2-3метра над нивото на терена и достъп от там бил невъзможен. За това в Район „Младост" получил писмо с вх.№УСКОР18000571Вн-002ВН-001Мл/11.04.2018г. и още с писмо рег.№УСКОР 18000571Вн-005Мл/14.05.2018г. уведомили дружеството-жалбоподател, че следва да преустанови всички неправомерни действия относно изграденото съоръжение и възпрепятстването на достъпа през отредения за път имот със Заповед №Р-37/14.03.2000г. изменена със Заповед №Г-110/29.05.2008г. на Кмета на Община Варна. Поддържа, че обекта предмет на заповедта за премахване можел да бъде преместен без да се наруши целостта на съоръжението и на терена под него и същевременно се запазвала възможността той да се ползва на друго място със същото или с подобно предназначение. Позовава се на становището изразено от вещото лице в съдебно заседание, че отделяйки съоръжението от повърхността, то ще се отдели от релсите, които са с металнен профил замонолитен в бетона, по които се търкат ролките и да се премести на друго място, след като се направи нова основа и нов фундамент за подвижната станция и може да се използва за подвижно крило за нова ограда. Съобразно начинът на изграждането му, съоръжението можело да бъде разглобено и преместено на друго място без цялостно или частично разрушаване, което го характеризирало като преместваема вещ, която не губи своята индивидуализация и възможността да бъде ползвана на друго място след отделянето й от терена. Правилно подвижното електифицирано съоръжение било квалифицирано като преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, във вр. §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а не като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съоръжението било със самостоятелен статут и самостоятелно функционално предназначение „за друга обслужваща дейност“ по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, без пряка функционална връзка с оградата на имота и не било неразделна нейна част. Не били представени доказателства, че е елемент или реална част от законно изградена постройка, ограда или друг обект, изпълнени въз основа на одобрен проект, за да се приеме, че е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Неправилно се сочело, че то с КПП е вход за ***. Заповедта касаела само съоръжението, а не КПП. Оградата била изпълнена отделно и при демонтиране на съоръжението нямало да се наруши цялостта й. Неоснователно се твърдяло, че с премахване на съоръжението ще бъде накърнена непрекосновеноста на частния имот на жалбоподателя и достъпа до него.
По действащия ПУП одобрен със Заповед №37/14.03.2000г. изм. със Заповед №№Г-110/29.05.2008г. на Кмета на Община Варна за УПИ III-„стопански район" на жалбоподателя бил предвиден транспортен достъп от две страни - от изток по път с о.т.481 до о.т.512 и от юг – по локален път с о.т.481 до о.т.485, на който път незаконосъобразно било поставено съоръжението, което не било идентично с изграденото през 80-те години съоръжение за нуждите на поделението, каквото вече не съществувало. Поради това неоснователни били доводите, че съоръжението е изпълнено като част от ограда и КПП и съществувало на това място и в този вид в продължение на 40 години от 1980г., без да е създавало опасност и вреда и не е необходимо премахването му. С тези съображения се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на приложимите правни норми и при отчитане на разпределението на доказателствената тежест, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:
Административното производство започнало на 03.12.2019г., когато длъжностни лица на Район „Младост“ – Община Варна извършили проверка и съставили Констативен акт №01/03.12.2019г.
/л.74-76/. В него посочили, че в ПИ *** и ПИ *** по
Кадастралната карта на гр. Варна е монтирано „подвижно електрифицирано съоръжение с контролно-пропускателен характер“ с дължина 9,84 метра; че обектът е изграден от метална конструкция с височина 2 метра; че е електрифициран и завършен напълно и се ползва по предназначение. Квалифицирали го като преместваемо съоръжение по чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ с неидентифициран собственик. При извършена справка в документацията в Район „Младост“ е установено, че за обекта не е издавано разрешение за поставяне съгласно чл.52 от Наредбата на Общ. съвет - Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ. Въз основа на тези констатации длъжностните лица от район „Младост“ заключили, че се касае за преместваем обект по чл.56 от ЗУТ, който е поставен в нарушение на изискванията и са налице основанията предвидени в чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 от ЗУТ за издаване на заповед по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за премахването му.
Със съобщение №1/03.12.2019г.
/л.58/, което било залепено на съоръжението и на таблото в Район „Младост“, предприели уведомяване на неизвестния собственик на обекта като заинтересовано лице по реда на § 4, т.1 от ДР на ЗУТ за започналото административно производство по премахване по чл.57а, ал.2 от ЗУТ и за съставения КА №01/03.12.2019г. В съобщението е указана възможността на собственика на обекта да се запознае със съдържанието на КА и да подаде възражения срещу него в тридневен срок, считано от 03.12.2019г. в Район „Младост“.
На 10.12.2019г. в
Район „Младост“ постъпила молба-сигнал с рег.№ РД19022781МЛ_001МЛ/10.12.2019г. /л.45/ от „Плам Инженеринг“ООД-гр.Варна до Кмета на Община Варна, с копие до кмета на района, в която дружеството заявило, че е собственик на обекта описан в КА №01/03.12.2019г. и е отправено искане за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията. Към молбата са приложени Акт за частна държавна собственост № 3117 от 20.07.2000г. /л.51/ и Договор № 2762/31.07.2000г. за продажба на недвижим имот–частна държавна собственост /л.48/, съгласно които Областния управител на област с админ. център Варна продал на ЕТ„Плам-91-П.П.“ недвижим имот – частна държавна собственост, находящ се в гр.Варна, жк „Вл.Варненчик“ представляващ: стопански район III – складови площи на поделение 62180, обособен парцел със заповед №Р-3/14.03.2000г. на Кмета на Община Варна, включващ – складове №№1,2,3 и 4 по АДС № 3117/20.07.2000г. /идентични със складове №№6, 7, 8 и 9 описани в АДС №2337/14.11.1994г./, представляващи масивни триетажни монолитни сгради, построени през 1982г., с обща застроена площ 1040кв.м, съответно всеки по 260кв.м и караулно с арест –масивна едноетажна сграда и сутерен, построена през 1982г., със застроена площ 225кв.м. заедно с правото на строеж върху обособената част, при граници на имота: изток– път; запад – стопански район II; север–вилна зона м.„Планова“; юг– локален път– Казармен район поделение №62180–Варна.
Във връзка с искането за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията със Заповед №319/11.12.2019г. на кмета на район „Младост“ административното производство е спряно до отпадане на основанието за спиране. Заповедта е връчена на „Плам Инженеринг“ООД на 18.12.2019г. /л.42-гръб/. С писмо рег.№ РД190022781МЛ_003МЛ от 12.12.2019г. /л.39/ кметът на район „Младост“ поканил управителя на „Плам Инженеринг“ ООД да се яви на 19.12.2019г. в сградата на Район „Младост“, за да представи предложение за решаване на възникналия казус със споразумение. Посочено е, че в случай на неявяване ще се счита, че е извършен отказ от постигане на споразумение и административната процедура по съставяне на заповед по реда на чл.57а от ЗУТ ще бъде възобновена.