Решение № 7843 от 30.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7843

Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора КОСТАДИН ДИМИТРОВ ПАСКАЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20267180701543 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК.

Обжалва се Решение № 4614 от 20.04.2026г., постановено по адм. дело № 1817/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от В. Т. А. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - гр. София, искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 121,50 лв., представляващи стойността на 3 броя фонокарти и 14 кутии цигари “Карелия”; и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., в резултат на претърпени болки и страдания, огорчение и възмущение от незаконосъобразни действия на служителите на затворническата администрация, ведно със законната лихва върху сумите от 22.07.2025г. до окончателното изплащане.

Касационният жалбоподател В. Т. А., чрез процесуалния си представител адв. Д., излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и моли за отмяната му и за уважаване на предявените искове.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по два обективно съединени иска с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 121,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на 3 броя фонокарти и 14 кутии цигари “Карелия”; и за заплащане на сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразните действия на служителите на затворническата администрация, изразяващи се в изземване на 14 броя кутии цигарии и 3 броя фонокарти, ведно със законната лихва върху сумите.

За да отхвърли искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът е установил, че със Заповед № Л-2190 от 12.08.2025г. на Началник на Затвора - гр. Пловдив, са отнети 14 бр. кутии цигари “Карелия” и 3 броя фонокарти от лишения от свобода В. Т. А. в полза на фонд “Затворно дело”, която заповед е издадена въз основа на докладна записка с рег. номер 3876 от 23.07.2025г. според която при обиск на ищеца описаните предмети са намерени, но без документи за тях.

Изложена е фактологията според събраните гласни и писмени доказателства и е направен извод, че към датата на претърсването - 22.07.2025г. е изминал период, достатъчно дълъг, през който е напълно нормално цигарите да бъдат изпушени от ищеца, тъй че към 22.07.2025г. да липсват кутии цигари, годно държани от него.

Мотивите на първоинстанционния съд са необосновани и не кореспондират с установените правила за мотивиране на правни изводи в съдебните актове в искови производства за непозволено увреждане, каквото е настоящото.

Въпреки това, в тази част решението като краен резултат е правилно.

Представената заповед за отнемане на вещи е влязъл в сила административен акт. Същата е подлежала на обжалване, като при служебна проверка не се установява да е проведено контролно производство за законосъобразност на същата.

В исковото производство по чл. 284 ЗИНЗС съдът по правило не може инцидентно да преразглежда законосъобразността на влязла в сила заповед по чл. 122 ЗИНЗС, след като е подлежала на самостоятелно обжалване и не е била обжалвана.

Изключение би било възможно само ако се твърди и се установи нищожност на заповедта, но такива твърдения от страна на ищеца не са въведени.

При наличието на такъв влязъл в сила административен акт не е възможно да се обоснове наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, от който се претендират имуществени вреди.

Ето защо така предявеният иск се явява недоказан и отхвърлянето му ще се остави в сила.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, мотиви от страна на първоинстанционния съд не са изложени и не става ясно защо е отхвърлен този иск.

Същевременно, при служебна проверка се установява, че по адм.д.№ 2673/2025г. на Административен съд-Пловдив предмет на производството е иск на В. Т. А. против ГДИН за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора гр. Пловдив в периода от 06.05.2025 г. до 19.11.2025 г.

Предявеният в настоящото производство втори обективно съединен иск е между същите страни, на същото правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и за същото искане-обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия, бездействия или обстоятелства по чл.3,ал.2 от ЗИНЗС в период от време, който изцяло се обхваща от исковия период по посоченото административно дело.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на основание на която е предявен искът, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции по настоящото дело и по приключилите вече с влезли в сила съдебни решения дела, се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка задържане под стража, което представлява нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

В разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС изрично е предвидено, че в случаите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следователно, след като веднъж е предявен иск по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за конкретен период, през който съответният лишен от свобода и/или задържан под стража са били поставени в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (които не са изброени изчерпателно в закона), съдът е длъжен да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на всички условия, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, съответно ищецът разполага с процесуална възможност и с процесуално задължение да наведе всички свои оплаквания и да ги изчерпи в рамките на производството по първото вече образувано дело.

Наличието на вече приключило производство по друго дело в същия или в друг съд, между същите страни, на същото основание и за същото искане, е в резултат на предявяване на иск, което предявяване има своите процесуални последици, а именно предизвикано състояние на висящо дело и наличие на сила на присъдено нещо, което е пречка за повторно упражняване на право на иск по същия правен спор с оглед разпоредбата на чл.126 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Към момента на образуване на настоящото дело не е имало пречка за разглеждането му поради наличието на висящ процес за същото, но към настоящия момент вече е налице влявло в сила съдебно решение, което е основание да се приеме, че спорът е приключил със сила на пресъдено нещо, чиито обективни предели обхващат и предмета на настоящия спор за неимуществени вреди, независимо от това, че оплакването за нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС, наведено в настоящото производство, е различно от тези по другото производство. Последното е последица от процесуалните действия на ищеца, който е следвало да изчерпи всички свои твърдения в рамките на едно от двете производства.

Аргумент за горното е Решение от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", в което Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обявява за порочна практиката на съдилищата да изискват от ищците да разделят своите искове така, че да отразяват всеки проблем, пред който са били изправени поотделно.

След постановяване на това решение именно е приета Част седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“ ЗИНЗС.

Очевидно е, че при предявяването на иск за неимуществени вреди поради поставяне в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, въвеждането на всички видове нарушения, изброени неизчерпателно в чл.3,ал.2 от ЗИНЗС, не води до обективно съединяване на претенции, а се касае до един иск с едно правно основание, което означава и, че не е допустимо за един и същи период от време да се водят няколко производства с въведени в тях различни оплаквания от твърдените неблагоприятни условия.

С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск за неимуществени вреди и действието на силата на пресъдено нещо по приключилото вече производство по горепосоченото административно дело, а именно: 1. страните; 2. основанието на иска за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за посочения период.

Като не е съобразил горното, първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

Към настоящия момент, като се има предвид влязлото в сила Решение № 2819/11.03.2026 г. по адм. д. № 2673/2025 г. на Административен съд – Пловдив, XVI състав, оставено в сила с решение № 6738/09.06.2026г. на АС-Пловдив по КАД № 1143/2026г., обжалвания съдебен акт в тази част се явява недопустим и следва да се обезсили.

Тъй като предявеният иск поради силата на пресъдено нещо се явява недопустим, тъй като спорът за поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и за наличие на претърпени неимуществени вреди за процесния период вече е решен със сила на присъдено нещо, исковата молба следва да се върне на основание чл.130 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр. с чл.203, ал.2 от АПК, вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, а производството да се прекрати.

Обжалваното решение следва да се отмени и в частта на разноските, тъй като с оглед разпоредбата на чл.286 от ЗИНЗС юрисконсултско възнаграждение не се дължи.

Т. не се дължи и за настоящото производство, поради което искането на ответника по касационната жалба ще се остави без уважение.