Решение № 292 от 24.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. С., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20245500900563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327 от ТЗ.

Образувано по искова молба от Р.А.К., ЕГН **********, в качеството му на Е. Р.К.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. П. против:

1 . ) „К.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.

С.З.**, представлявано от М. Д. К.;

2.) „М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. П.**, Цех за производство на растителни масла № 3, представлявано от М. Д. К.;

3.) М. Д. К., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в гр.

С.** с правно основание: чл. 422 ГПК и цена на иска: 174 000 лв.

Изложено е в исковата молба, че на 17.12.2021 г. е сключен неформален договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът и ищец в настоящото производство е доставил на купувача „К.” ЕООД 230 000 кг. слънчоглед на цена от 0.80 лева за килограм или общо 184 000 лв., за което е издадена фактура № 0000000343/17.12.2021 г. с доставчик Е. Р.К.“, ЕИК ** и получател „К.” ЕООД, ЕИК **. Посочено е, че неформалният договор, ведно с произтичащите от него последици за заплащане на дължимата продажна цена, включително получаване на стоката предмет на съставената фактура е признат от купувача със Споразумение (договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с 1 нотариална заверка на подписите с peг. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус Т.Б.-Д., peг. № 639 от нот. камара, с район на действие Районен съд П..

Сочи се, че съгласно чл. 3 от споразумението страните са разсрочили дължимата цена от 184 000 лв. на девет месечни вноски от по 20 000 лв. всяка, както и една вноска от 4000, считано от 10.11.2023 г. до 10.08.2024 г., платими до 10-ти число на текущия месец.

Изложено е, че съгласно чл. 9 от споразумението, на основание чл. 101 ЗЗД, поемателите „М.“ ЕООД, ЕИК ** и М. Д. К., ЕГН ********** са встъпили в дълга, като съдлъжници по неформален договор за покупкопродажба на пшеница (реколта 2021 г.) от 12.05.2022 г. за доставка на 640,260 пшеница на обща стойност 416 169 лв., за което е издадена фактура № 0000000352/12.05.2022 г. с доставчик Е. Р.К.“ и получател „К.” ЕООД и по неформален договор за покупко-продажба на слънчоглед (реколта 2021) от 17.12.2021 г. за доставка на 230 000 кг. слънчоглед на обща стойност 184 000 лв., за което е издадена фактура № 0000000343/17.12.2021 г. с доставчик Е.

Р.К.“ и получател „К.” ЕООД. Встъпващите в дълг лица - „М.“ ЕООД, ЕИК ** и М. Д. К., ЕГН ********** са заявили, че поемат солидарна отговорност с длъжника - купувач по договорите за покупко-продажба, относно всички задължения, произтичащи от посочените доставки на зърно, ведно с лихви за забава, неустойки, обезщетения за неизпълнение, такси и разноски.

Посочва се, че след падежа на първата вноска от 20 000 лева - 10.11.2023 г., ответниците заплатили единствено сумата от 10 000 лева с платежно от 24.11.2023 г. Твърди се, че до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 26.01.2024 г. не е последвало друго плащане за погасяване на дължимите суми. Сочи, че съгласно чл.7 от споразумението от 01.11.2023г. при забава в плащанията продължила повече от 20 дни целият разсрочен дълг става предсрочно изискуем и плащането се дължи незабавно.

Излага аргументи, че съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Заявява, че основателността на предявения иск е обусловена от изпълнение на основните задължения на продавача по договора, а имено доставка на уговорената по вид, качество и количество продукция - слънчоглед, реколта 2021 г. Отбелязва, 2 че изпълнението на това задължение е удостоверено с подписа на получателя купувач на стоката, обективаран в сключеното споразумение от 01.11.2023г.

Последното възпроизвежда основните клаузи на договора за продажба на слънчоглед и определя задълженията на купувача да плати получената стока в уговорените срокове. Заявява, че така подписанато споразумение има установително действие по отношение на правата и задълженията на страните, предпоставките за възникването на които са изрично признати от тях. Намира, че в този смисъл доказано се явява съществуването на облигационното правоотношение, в чието съдържание са включени задължения за заплащане на сумите в посочения в исковата молба размер.

Счита, че с представените към настоящата искова молба писмени доказателства се установява безспорно, че Е. Р.К.“ е доставил на „К.” ЕООД 230 тона слънчоглед на стойност 184 000 лв., което обстоятелство е признато с подписването на споразумение от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус Т.Б.-Д..

Посочва, че на 26.01.2024 г. е депозирано заявление по чл. 417 ГПК с вх.

№ 2487 в Районен съд - С., с което е предявено вземане в размер на 174 000 лв.

С разпореждане по ч.гр.дело № 384/2024 г. по описа на Районен съд - С., I състав е издадена заповед за незабавно изпълнение № 259/01.02.2024 г. и изпълнителен лист за посочената сума. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от всеки от длъжниците, поради което за ищеца възниква правния интерес за предявяване на настоящия иск.

Моли, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено по отношение на „К.” ЕООД, ЕИК **, „М.“ ЕООД и М. Д. К., ЕГН **********, че дължат при условията на солидарност на Е. Р.К.“ сумата от 174 000 лв., съставляващи неплатена цена на доставен слънчоглед по фактура № 0000000343/17.12.2021 г. и споразумение от 01.11.2023г., ведно със законна лихва, считано от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли, да му бъдат присъдени и сторените разноски за такси и адвокатски възнаграждения, както в настоящото производство, така и по частно гр. дело № 384/2024 г. по описа на РС-С..

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е сключено Споразумение (договор за встъпване в 3 дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус Т.Б.-Д., peг. № 639 от нот. камара, с район на действие Районен съд - П.. Съгласно чл. 3 от споразумението страните са разсрочили дължимата цена от 184 000 лв. на девет месечни вноски от по 20 000 лв. всяка, както и една вноска от 4000, считано от 10.11.2023 г. до 10.08.2024 г., платими до 10-ти число на текущия месец.

По делото и приета и изслушана ССЕ от заключението на която се установява, че Експертизата установи, че фактура № 0000000343/17.12.2021 г. е включена в дневника за покупки и е посочен вид на сделката „Стоки“. В същият дневник на следващият ред е отразен Протокол за начисляване съгласно чл.163 а ЗДДС и са посочени стойност на доставката 184000 лв. и ДДС в размер на 36800 лв. Същите са декларирани в СД за ДДС вх. № 24002510378 от 12.01.2022 г. и Уведомление за приемане на СД за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за данъчен период Декември 2021 г. , постъпили от „К.“ ЕООД с VIN BG** за данъчен период м.12.2021 г. На част от въпроса експертизата не може да даде отговор, тъй като не й се предоставиха исканите документи относно отразяване на процесната фактура по счетоводни сметки , извършените са плащания по фактурата и какъв е непогасеният остатък на задължението в „К.“ ЕООД. В счетоводството на Е. Р.К.“, ЕИК **. При извършената проверка в счетоводните регистри на Е. Р.К. се установи, че фактура № 0000000343/17.12.2021 г. е отразена, като е посочено вземане от „К.“ ЕООД по дебит сметка 4100 „Клиенти“ и е отчетен „Прихода от продажба на продукция“ /по кредит сметка 700/ със сумата 184 000 лв. Продаденото количество – 230000 кг „слънчоглед реколта 2021 г.“ е осчетоводено на разход на стойност 162 290.78 лв. Процесната фактура е посочена в дневника за продажби за м.12.2021 г. и продажбата е декларирана в подадената СД по ЗДДС за м.12.2021 г. в НАП. В приложената аналитична ведомост по документи за периода 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. е посочено вземането от „К.“ по фактура № 0000000343/17.12.2021 в размер на 184000 лв. В приложената аналитична ведомост по документи за периода 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. е посочено плащане в размер на 10 000 лв. по процесната фактура. За периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024 г. няма извършени плащания по фактура № 0000000343/17.12.2021 г. и вземането на Е. Р.К. в размер на 174000 лв. В счетоводството на „КММ В ЗО” ЕООД, ЕИК 12372064, Експертизата не може да даде заключение за това дали са включени задължения та на „КММ В ЗО” ЕООД в размер на 184 000 лв. по фактура № 0000000343/17.12.2021 г., издадена от ЕТ „РАДОСЛАВ КОСТАНОВ“ в счетоводните регистри на ответника, тъй като не се представиха исканите документи относно отразяване на процесната фактура по счетоводни сметки, извършените са плащания по фактурата и какъв е непогасеният остатък на задължението в „К.“ ЕООД. Фактура № 0000000343/17.12.2021 г. е включена в 4 дневника за покупки за м.12.2021 г. на „К.“ ЕООД, СД за ДДС вх. № 24002510378 от 12.01.2022 г. за м.12.2021 г. и Уведомление за приемане на СД за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за данъчен период Декември 2021 г. , постъпили от „К.“ ЕООД с VIN BG**. Експертизата е във фактическа невъзможност да даде отговор на този въпрос, тъй като от „К.” ЕООД не се представиха документи от които да се установи как е отразена в счетоводните регистри на дружеството ответник стоката предмет на доставките по процесната фактура от „К.” ЕООД, извършено ли е последващо разпореждане с нея и в чия полза или същата е вложена в собствено производство, счетоводни документи за транспорт, съхранение и последващото преработване или продажба на стоката.

От разпитания по делото свидетел Д.П. се установи, че Работи от 2000 година на трудов договор във фирмата на Р.К. като механизатор. Изпълнява функции на тракторист, товари и културите, които отглеждат, готовата продукция. Отглеждат слънчоглед и царевица. Отглеждат ги на 8000 декара площ. Познава лицето М. К.. През 2021 година месец декември закупила 230 тона слънчоглед, но не извършила плащане. Взела продукцията, но не я платила. Свидетеля товарил камионите за нея, били около 10. Транспортът бил организиран от нея. Нямало възражения и претенции от нейна страна.

През 2022 година искала да вземе пшеница. Дали й и жито. През 2023 година към края са подписали споразумение за да се изплати сумата на вноски, но твърди, че не плащат. Няма плащане и са изгубили надежда, че ще плати.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно приетата по делото експертиза и разпитания по делото свидетел, съдът приема за безспорно, че от ищеца са доказани всички елементи от договора за търговска продажба, сключена през 17.12.2021 година, и че същият е изпълнен изцяло от страната на продавача. Доказано е, че той е доставил 230 тона стока, които са получени от ответницата чрез нейната фирма.

Въз основа на горното между страните е сключено Споразумение (договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус Т.Б.-Д., peг. № 639 от нот. камара, с район на действие Районен съд – П., с което ответниците дължимата цена от 184 000 лв. да бъде разсрочена на девет месечни вноски от по 20 000 лв. всяка, както и една вноска от 4000, считано от 10.11.2023 г. до 10.08.2024 г., платими до 10-ти число на текущия месец.

СС Експертиза установи, че за периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024 г. няма извършени плащания по фактура № 0000000343/17.12.2021 г. и 5 вземането на Е. Р.К. в размер на 174 000 лв.

Тъй като ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба, съдът е оставил без уважение всички доказателствени искания и възражения направени от тях. Освен това следва да се отбележи, че същите не са представили на вещото лице необходимите за изготвянето на експертизата документи, поради което следва да бъде приложено правилото на чл. 161 от ГПК, поради което съдът приема, че ответниците дължат на ищеца тази сума.