Присъда № 3 от 26.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Присъда № 3 от 26.01.2022 г., постановена по ВНОХД № 848/2021 г. по описа на Окръжен съд Б.

Производството пред Окръжен съд Б. е образувано по протест на Д. Б., прокурор при РП Б., срещу присъда № 905598 от 05.10.2021г., постановена по НОХД № 536/2021г. по описа на Районен съд Б.

С обжалваната присъда подсъдимата СН. В. С. е призната за виновна в това, че в периода от около 14:30 часа на 07.08.20.г. до около 14:30 часа на 23.06.20.г в гр. Б. в немаловажен случай, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и при еднородност на вината е отнела чужди движими вещи, на обща стойност 1292,55 лева /хиляда двеста деветдесет и два лева и 0,55 ст./, собственост на Ю.С.Ч. и В.С.Д., от владението на Ю.С.Ч. и И.Д.А., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършено повторно, след като С. е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № 4735 от 13.06.20.г., постановена по НОХД № 999/20.. по описа на Районен съд Б., влязла в сила на 29.06.20.г. за извършено престъпление по чл.

194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, като с определение № 7244/01.10.20.г. по ЧНД №1316/20.г. по описа на РС Б., в сила от 17.10.2013г. на С. е определено едно общо най-тежко наказание между наказанията, наложени ù по НОХД № 1533/20.г., по описа на РС П. и НОХД № 999/20.. по описа на РС Б., а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, както следва:

1. На 07.08.2019г., около 14:30 часа в гр. Б., в района на автогарата, е отнела чужди движими вещи - един брой черен кожен портфейл на стойност 5 лева, с намираща се в него сума от 603,55 лева /шестстотин и три лева и 0,55/, собственост на Ю.С.Ч., от неговото владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

2. На 23.06.2020г., около 14:30 часа в гр. Б., от сервиз за ремонт на мобилни устройства „Л. 7“, находящ се на ул. „Ц.Ц.“ №1, е отнела чужда движима вещ - мобилен телефон марка и модел „А. 7“, с ИМЕЙ ..., на стойност 684 /шестстотин осемдесет и четири/ лева, собственост на В.С.Д., от владението на И.Д.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната – престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.

1, т.7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, заради което и на основание същия законов текст във връзка с чл.58а, ал.1 от НК ù е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл.195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК РС е определил общо най-тежко наказание между така наложеното и наказанието, наложено по НОХД № 1517/20. г. по описа на РС Б., а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 1

/шест/ месеца, като на основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание, наложено по НОХД № 1517/20. г. по описа на Районен съд – Б. в размер на 6 месеца на „Лишаване на свобода“.

Недоволен от така постановената присъда, прокурорът твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния закон. Посочва още, че в чл. 197 от НК не е предвиден привилегирован състав за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 , вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, в извършването на което подсъдимата е предадена на съд.

Твърди се, че неправилно РС при определяне на общо най-тежко наказание се е позовал на разпоредбата на чл. 23 НК, а не на приложимата в случая – чл. 25 НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото обвинение, като ù бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.3, вр. с ал.1, т. 2 ЗИНС. На основание чл. 25 от НК се иска определяне на общо найтежко наказание измежду наказанието, наложено по настоящото дело, и наказанието, наложено по НОХД 1517/20.г. по описа на РС Б.

По делото е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимата – адв. Р., в което се изразява становище по неоснователността на протеста. Направено е възражение за липса на доказателства, установяващи безспорно конкретния размер на отнетата сума. Защитникът развива и съображения относно значително по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи, както и за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Твърди, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа подадения протест на посочените в него съображения. Иска отмяна на присъда и постановяване на нова, съгласно протеста.

Защитникът счита обжалваната присъда за справедлива, правилн a и законосъобразна. Посочва, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като деянието на подсъдимата е маловажно и е налице хипотезата на чл. 194, ал.3 от НК, като представя съдебна практика в тази връзка.

Подсъдимата се явява лично в съдебното заседание, като изразява съжаление за стореното.

В последната си дума подсъдимата поддържа казаното от защитника си.

Настоящият състав, след като се запозна с изложеното в протеста, становищата на страните и събраните в хода на ДП доказателства, както и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК, намира от следното:

Обжалваната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване. Първата инстанция е провела съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК при спазване на 2 законовите изисквания на Глава 27 НПК – подсъдимата и защитникът ù са изразили изричното си искане делото да се разгледа по този ред, съдът подробно е разяснил на подсъдимата правата ù по чл. 371 НПК, различните хипотези на съкратеното съдебно следствие и последиците от тези различни хипотези. Подсъдимата ясно и недвусмислено е заявила, че разбира разясненото и че желае да признае всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не бъдат събирани доказателства за тези факти. РС правилно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал. Изложеното обуславя извод за липса на допуснати процесуални нарушения при провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. В този смисъл РС Благоевград обосновано и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата СН. В. С., ЕГН **********, е родена на 08.03.1983г. в гр.Б., българка, българска гражданка, без образование, омъжена, осъждана, живуща в гр.С., ул. „Т.м.“ № 7,.

Подсъдимата С. е осъждана, както следва:

1. С присъда № 1708/07.04.20. г., постановена по НОХД № 804/20. г. по описа на РС Б., влязла в сила на 23.04.20. г., за извършено на 15.05.2004г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК, й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, като за това престъпление същата е реабилитирана по право на основание чл.86 ал.1, т.1 от НК;

2. С протоколно определение № 44 от 17.01.20. г. по НОХД № 1533/20. г. по описа на Районен съд П., влязло в сила на 17.01.20.г., за извършено престъпление на 24.09.2011 г. по чл.215, ал.1, пр.2 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години;

3. С присъда № 4735 от 13.06.20.г.по НОХД № 999/20.г. по описа на Районен съд Б., влязла в сила на 29.06.20.г., за извършено в периода от 29.12.2011 г. до 05.01.2012 г. престъпление по чл.194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал.1 от НК й е наложено наказание „Пробация“, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца;

4. С определение № 7244/01.10.20.г. по ЧНД № 1316/20.г. по описа на Районен съд - Б., в сила от 17.10.2013г. , на С. е определено едно общо най-тежко наказание, между наказанията, наложени й по НОХД № 1533/20.г., по описа на Районен съд - П. и НОХД № 999/20.г. по описа на Районен съд - Б., а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години;

5. С протоколно определение № 9080. от 16.10.20. г.по НОХД № 1517/20. г. по описа на РС Б., влязло в сила на 16.10.2020 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, 3 извършено на 31.08.2020 г., й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което същата е изтърпяла ефективно при общ режим на изтърпяване за времето от 24.09.2020 г. до 23.03.20. г.

Свидетелят Ю. Ч. бил пенсионер и получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 570,25 лева и добавки 33,30 лева или общо 603, 55 лева. На 07.08.2019г., свидетелят Ч. напуснал дома си в гр. С. и се отправил към гр. Б., до където се придвижил с автобус, за да вземе пенсията си от банка ДСК. След като получил сумата от 603,55 лева, Ч. прибрал същата в носения от него черен кожен портфейл на стойност 5 лева, който поставил във външния джоб на ризата, с която бил облечен и се отправил към автогарата в гр. Б., от където с автобус възнамерявал да се прибере обратно в гр. С.. Около 14.30 часа на 07.08.2019г. свидетелят Ч. се намирал в района на автогарата в гр. Б., като по това време там била и подсъдимата С., заедно с приятеля си свидетеля С. Р.. Подсъдимата С. се приближила до Ч. с когото до момента не се познавали, и възприела намиращия се във външния джоб на ризата му портфейл, с пари. Тъй като имала нужда от парични средства, подсъдимата решила да се снабди с такива противозаконно, като отнеме портфейла с пари от владението на пострадалия.

В изпълнение на това свое решение, подсъдимата С. казала на Ч. да я последва, като отиде с нея до разположена в района на автогарата в гр. Б., барака, за да се усамотят. Пострадалият Ч. се съгласил и я последвал. Когато двамата били сами и се намирали в района на автогарата в гр. Б., около 14:30 часа на 07.08.2019г. подсъдимата отнела черния кожен портфейл на стойност 5 лева, с намираща се в него сума от 603, 55 лева / шестстотин и три лева и 0,55/, собственост на Ю.С.Ч. от владението му, като бръкнала в джоба на ризата на пострадалия, от където взела портфейла с парите, след което започнала да бяга, като свидетелят Р., който се намирал в близост, я последвал. Пострадалият Чачев започнал да вика за помощ и да тича след подсъдимата.

По това време в района на автогарата била и свид. С. Р., която се намирала в родствена връзка по съребрена линия /братовчедка/ с подс. С. и която възприела как подсъдимата бяга, следвана от свидетеля Р. и пострадалия Ч. Свидетелката Р. извикала на подсъдимата да спре, но тя не я послушала и заедно със свидетеля Р. се качила в таксиметров автомобил, с който се насочили към центъра на града. Свидетелката Р. провела разговор с пострадалия Чачев, който я уведомил за извършената кражба, като от мобилен номер 08. свидетелката Р. подала сигнал на телефон 112, като на място пристигнал патрул на Първо РУ гр. Б. в състав свидетелите И. Д. и Н. К.

Служителите на МВР установили пострадалия Ч., който им обяснил за случилото се. Незабавно били предприети оперативно-издирвателни мероприятия за установяване и задържане на С..

Междувременно подсъдимата С. и свидетеля Р. пристигнали в централната част на гр. Б., като подсъдимата заплатила за таксиметровата услуга. Свидетелят Р. забелязал, че подсъдимата държи много пари в себе си.