Определение № 23579 от 29.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6117/2026
- Вид
- Определение № 23579
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 46 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23579 гр. С., 29.06.2026 г.
С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110106117 по описа за 2026 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Искането на ищците за допускане на съдебно-техническа експертиза относно поделяемостта и пазарната стойност на имота, ще бъде предмет на разглеждане евентуално във втората фаза на делбата, след влизане в сила на решение, с което е допусната такава.
Съдът намира, че следва да допусне служебно съдебно-техническа експертиза относно идентичността на имота и проследяване регулационния статут на същия.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 13.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение. На ищците да се изпрати препис от отговора исковата молба.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, направи оглед на имота и справки там където намери за необходимо, да отговори на следните въпроси:
1/ Налице ли е идентичност между поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. и имот, представляващ празно дворно място с площ от около 1050 кв.м., индивидуализиран в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 117, том XII, дело № 2024 от 01.08.1972 г. по описа на IV нотариус при С. районен съд (л. 9 по делото) и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 115, том XII, дело № 2025 от 01.08.1972 г. по описа на IV нотариус при С. районен съд (л. 11 по делото;
2/ Да проследи регулационния статут на процесния недвижим имот като посочи дали регулационните планове са приложени, налице ли е придаване по регулация, прилагани ли са дворищнорегулационни планове, както и да изготви комбинирана скица за имота съобразно установеното;
1
3/ Да проследи границите и площта на процесния имот съобразно отразяването му в регулационните и кадастрални планове;
4/ Да посочи дали към 01.08.1972 г. процесният имот е бил със статут на неурегулиран или на урегулиран имот и съответно, в случай че имотът е бил в регулация, дали частите на парцела – северна и южна, така както са описани в нотариалните актове от 01.08.1972 г., са с размери, при които съгласно относимите, действащи към посочената дата, разпоредби на § 39 - 46 ППЗПИНМ, са позволявали северната и южна част на имота да бъдат обособени в самостоятелни парцели?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в общ размер на 500 евро, от които 250 евро, вносими от ищците и 250 евро, вносими от ответниците, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. С. Б. К., която да се уведоми за поставените задачи и да се призове с указания да работи след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на ищците, че искането за допускане на съдебно-техническа експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба ще бъде предмет на разглеждане евентуално във втората фаза на делбата, след влизане в сила на решение, с което е допусната такава.
НАПЪТВА
СТРАНИТЕ
КЪМ
СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 51,13 евро, но не по-малко от 12,78 евро.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по подадена от М. С. М., Г. В. М., С. В. М. искова молба срещу А. С. Г., М. Н. С., А. Н. С. и Д. М. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. С., район К., ул. „П.“, с площ за целия имот по кадастрална карта 1849 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 155, кв. 11А, парцел: II, X, при съседи: самостоятелни поземлени имоти с идентификатори № ***,
***,
***,
***,
***,
***, ***, ***, ***, ***, при следните квоти: 1/6 за М. С. М., 1/6 за Г. В. М., 1/6 за С. В. М., 1/6 за А. С. Г., 1/6 за Д. М. Г. и общо 1/6 за М. Н. С. и А. Н. С..
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на посочения по-горе недвижим имот. Излагат, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 117, том XII, дело № 2024 от 01.08.1972 г. по описа на IV нотариус при С. районен съд, М. А. Б. е призната за собственик на дворно място, находящо се в гр.С., СО, район „К.“, в кв. „Ч.“, съставляващо по нотариален акт северната половин реална част от имот с пл. номер 477 по действащия към онзи момент план на Ч., при съседи на реалната част: улица, С. К. Д. и М. А. Г.
(собственик на южната реална половина от същия имот), с площ на частта по нотариален акт около 1050 кв.м. Сочат, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 115, 2 том XII, дело № 2025 от 01.08.1972 г. по описа на IV нотариус при С. районен съд, М. А. Г. е призната за собственик на дворно място, находящо се в гр. С., СО, район „К.“, в кв. „Ч.“, съставляващо по нотариален акт южната половин реална част от имот с пл. номер 477 по действащия към онзи момент план на Ч., при съседи на реалната част: улица, К. Д. К. и М.
А. В. (собственик на северната реална половина от същия имот), с площ на частта по нотариален акт около 1050 кв.м. Твърдят, че в двата нотариални акта е допусната техническа грешка и вместо имот с планоснимачен номер 474 е записан имот с планоснимачен номер 477, което излагат, че е видно от скица, издадена по вх. № СА-10-176/14.05.2001 г., от СОрайон К., отдел „Архитектура и кадастър“. Според посочената скица твърдят, че имот с планоснимачен номер 474 е идентичен с имот 155 по действащия към онзи момент кадастрален план. Сочат, че регулация по отношение на имот 155 не е приложена, както и че нейното отчуждително действие е отпаднало с обратна сила по аргумент на §6 и §8 от ПР на ЗУТ. Поддържат, че със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена действащата кадастрална карта на град С., район К., в която поземлен имот 155 е посочен като поземлен имот с идентификатор ***. Аргументират, че макар и описани като реални части, имотите посочени в двата нотариални акта, никога не са представлявали самостоятелни обекти. С оглед изложеното твърдят, че лицата посочени в двата нотариални акта – М. А. В. и М. А. Г., са признати за собственици на по ½ от поземлен имот 474. Излагат, че М. А. В. е починала на 15.11.2001 г. и оставила наследници: 1/ Г. М. С.
(съпруг) и 2/ В. Г. М.. (син). Сочат, че Г. М. С. също е починал на 14.01.2004 г. и оставил единствен наследник – В. Г. М.. (син), който също е починал и наследен от ищците в производството – М. С. М. (съпруга), Г. В. М. (син) и С. В. М. (син). Досежно другия съсобственик – М. А. Г., посочват, че същата е починала на 02.08.1989 г. и оставила наследници: 1/ А. С. Г. (син), 2/ Н. С. Г. (син), починал на 16.01.1998 г. и наследен от К. С. Г.
(съпруга, починала), М. Н. С. и А. Н. С., дъщери; 3/ М. С. Г. (син), починал на 28.02.2015 г. и наследен от дъщеря си Д. М. Г.. При тези твърдения правят искане за допускане и извършване на делба на процесния имот при посочените по-горе квоти.
С определение № 10053/12.03.2026 г., влязло в сила на 02.04.2026 г., съдът е прекратил като недопустимо производството по отношение на К. С. Г., доколкото същата е починала преди завеждане на исковата молба.
С молба с вх. № 98935/27.03.2026 г., в изпълнение указанията на съда, ищците са посочили, че наследници по закон на К. С. Г., са ответниците М. Н. С. и А. Н. С..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба. Ответниците не оспорват предявения иск, като също излагат, че процесният имот е бил съсобствен между М. А. В. и М. А. Г., починали и наследени от страните в настоящото производство. Също посочват, че съгласно скица, издадена от СО, Район К. от 2001 г., номерът на процесния имот, изписан в двата нотариални акта като № 477 не съществува по регулационния план от 1928 г., както и че същият е с № 474, който е идентичен с имот пл. № 155, кв. 11 А по действащия регулационен план. Също аргументират, че М. А. В. и М. А. Г., са притежавали по ½ ид.ч. от имота, а не реално обособени части. Правят искане за допускане и извършване на делба на процесния имот при посочените от ищците квоти. Претендират разноски.
По иска за делба в доказателствена тежест на ищците е да докажат наличието на съсобственост между страните по отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба, възникнала на твърдяното правно основание - наследяване по закон, в това число и принадлежността на правото на собственост от наследодателите им, и в претендираните квоти.
На основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед становището на ответниците, съдът обявява за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че М. А. В. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 117, том XII, дело № 2024 от 01.08.1972 г. по описа на IV нотариус при С. районен съд, е призната за собственик на дворно място, находящо се в гр.С., СО, район „К.“, в кв. „Ч.“, съставляващо по нотариален акт северната половин реална част от имот с пл. номер 477 по действащия към онзи момент план на Ч., с площ на частта по нотариален акт около 1050 кв.м., а М. А. Г.
3 с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 115, том XII, дело № 2025 от 01.08.1972 г. по описа на IV нотариус при С. районен съд, е призната за собственик на дворно място, находящо се в гр. С., СО, район „К.“, в кв. „Ч.“, съставляващо по нотариален акт южната половин реална част от имот с пл. номер 477 по действащия към онзи момент план на Ч., с площ на частта по нотариален акт около 1050 кв.м.; че М. А. В. е починала на 15.11.2001 г. и е оставила наследници: 1/ Г. М. С. (съпруг), починал на 14.01.2004 г. и наследен от В. Г. М.. и 2/ В. Г. М.. (син), починал и наследен от М. С. М. (съпруга), Г. В. М.
(син) и С. В. М. (син); че М. А. Г. е починала на 02.08.1989 г. и е оставила наследници: 1/ А.
С. Г. (син), 2/ Н. С. Г. (син), починал на 16.01.1998 г. и наследен от К. С. Г. (съпруга, починала), М. Н. С. и А. Н. С., дъщери; 3/ М. С. Г. (син), починал на 28.02.2015 г. и наследен от дъщеря си Д. М. Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при С. районен съд: _______________________
4