Решение № 9 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110111267 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Е. Д.

М. и Л. Д. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 977,30 лв., от които 744,52 лв.– главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 208,77 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., 19,90 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 4,11 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., при следните квоти:

Л. Д. С. – 3/4 част, а именно: сумата от 558,39 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 156,57 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., сумата от 14,92 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.

07.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,08 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г.;

Е. Д. М. – 1/4 част, а именно: сумата от 186,13 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 52,19 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., сумата от 4,97 лв. – 1 главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.

07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,02 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане . Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Д. М., с която същият излага твърдения, че е платил изцяло претендираната от ищеца сума.

Прилага копие от заявление от 26.06.2023 г. до „***“ ЕАД и фискален бон от 26.06.2023 г. за сума в размер на 265,11 лв.

Ответникът Л. Д. С. оспорва предявените искове. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Моли за отхвърляне на предявените искове.

На 16.10.2023 г. от ответницата Л. С. е депозирана молба, с която поддържа, че е заплатила в полза на ищеца сумата от 400 лв.

С молба от 03.11.2023 г. ищецът „***“ ЕАД заявява, заплатената от ответницата сума в размер на 400 лв. касаят текущи задължения, възникнали след процесния период.

Отбелязва, че след извършена проверка, се установявало, че плащания не са извършени от страна на ответницата, а сумите са дължими така, както са претендирани с исковата молба.

На 14.11.2023 г. е постъпило становище-молба от ответника Е. М., с което заявява, че е заплатил претендираните от ищеца суми и моли това обстоятелство да бъде взето предвид при постановяване на решението на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

В о.с.з. на 28.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. К., заявява, че претендираните от ответника Е. М. суми са изцяло погасени чрез плащане.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на 2 претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗЛИНМ № 1332, том VII, дело № 132/1974 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том III, рег. № 24198, дело 471/2008 г. от 17.09.2008 г., удостоверение за наследници, изх. № РСТ23-ТД26-816/17.05.2023 г., издадено от ***, район „***“, се установява, че ответниците Л. Д. С. и Е. Д. М. са собственици на топлоснабдения имот – ап.***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, при квоти ¾ ид.ч. за Л. С., и ¼ ид.ч. за Е. М..

Същите в качеството си на потребител на топлинна енергия са били обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. С оглед изложеното, за ответниците е възникнало задължение за заплащане на потребената топлинна енергия в топлоснабдения имот през исковия период.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на 3

Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 16.09.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 928/05.10.2001 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.