Определение № 604 от 28.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500212 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина чрез юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 14237/31.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20242120108864, с което е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. В. П., ЕГН:

********** от **** за заплащане на следните суми:

72,78 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 10.02.2024г. до 10.07.2024г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит Micro Credit № 9042-00166580/28.12.2023г., сключен с „Микро Кредит“ АД

350,82 лева, представляващи стойността на допълнителни услуги „Комфорт“ за периода от 10.02.2024г. до 10.07.2024г. и 63,36 лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.02.2024г. до 29.12.2024г. и

41,40 лева, представляващи разноски по делото.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно. Дружеството оспорва извода на районния съд, че стойността на допълнителните услуги трябва да е включена в общия размер на разходите по кредита и подчертава, че тези услуги се предоставят единствено като допълнение към договора за кредит. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подчертава, че недействителността на отделната клауза не може да има за 1 последица недействителност на договора.

Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени разпореждането в обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за оспорените суми.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 30.12.2024г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. В. П. за следните суми:

600,00 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит Micro Credit № 9042-00166580/28.12.2023г., сключен с „Микро Кредит“ АД;

72,78 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 10.02.2024г. до 10.07.2024г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит Micro Credit № 9042-00166580/28.12.2023г., сключен с „Микро Кредит“ АД

350,82 лева, представляващи стойността на допълнителни услуги „Комфорт“ за периода от 10.02.2024г. до 10.07.2024г. и 63,36 лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.02.2024г. до 29.12.2024г. и

75,00 лева, представляващи разноски за заповедното производство.

Районен съд – Бургас издава заповед № 4460/31.12.2024г., с която разпорежда на длъжника Т. В. П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 600,00 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит Micro Credit № 9042-00166580/28.12.2023г., сключен с „Микро Кредит“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.12.2024г. до погасяването на задължението и 41,40 лева, представляващи разноски по делото, съразмерно на уважената част от заявлението.

С разпореждане № 14237/31.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас, съдът отхвърля заявлението на дружеството да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за следните суми: 72,78 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 10.02.2024г. до 10.07.2024г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит Micro Credit № 9042-00166580/28.12.2023г., сключен с „Микро Кредит“ АД; 350,82 лева, представляващи стойността на допълнителни услуги „Комфорт“ за периода от 10.02.2024г. до 10.07.2024г.;

63,36 лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.02.2024г. до 29.12.2024г. и 41,40 лева, представляващи разноски по делото. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че заявлението на дружеството се основава на нищожен договор за кредит поради противоречие със закона или с добрите нрави – основание по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, поради което приложение намира правилото на чл.23 от ЗПК – възстановява се единствено чистата стойност на кредита. Основание за този извод на съда дава обстоятелството, 2 че едновременно с договора за кредит е сключен договор за допълнителни услуги „Комфорт“, разходите по който не са включени в общите разходи по кредита.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК.

Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни, такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

В конкретния случай, в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 48,90 %. Едновременно с това, кредитополучателят е сключил договор за допълнителни услуги – пакет „Комфорт“, по силата на който се е задължил в продължение на шест месеца да заплаща на изпълнителя вноски от по 58,47 лева.

3

Сключването на договор за допълнителни услуги срещу възнаграждение, платимо от кредитополучателя, представлява друг вид разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, който трябва да бъде отнесен към ГПР. В конкретния случай, това изискване не е изпълнено. Следователно, годишният процент на разходите, който е посочен в договора, не включва всички разходи по кредита и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение - обстоятелство, което съставлява основание да се приложи правилото на чл.23 от ЗПК. Според §55 от решение СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В §56 от решението е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.

По изложените съображения, изводът на районния съд, че договорът е нищожен и приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, е правилен и обоснован. Законната лихва е дължима на основание чл.86 от ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата длъжникът следва да се счита поканен.

По изложените съображения, частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното разпореждане.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14237/31.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20242120108864.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4